Автор: Светлана Караколева
Обветрени.
Обезводнели.
Молитвени.
И онемели.
Сърцата
бавно
остаряват.
И търсят
отговор
в едно небе.
И себе си
раздават.
Покайват се.
Заклеват.
Туптят.
Изтляват.
И нека
бурите
на този
свят
да ги
орисат-
в щастие
да побеляват...
10.3.09
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Публикации
5 коментара:
Не можеш старостта да доживееш,
на години да растеш,
без да побелееш -
този свят с ритъм свой -
във вечен е вихровъртеж.
Не може ли поне веднъж да кажете нещо смислено във връзка с това, което пубикувам? Как е написано? Как се почувствахте? Добре ли? Зле ли? Тегаво е да се четат такива коментари. Да не говорим повече...
Е, та, хубаво де, "Орисване" ме развълнува и си го признах не само с гласуване, първата част е наситена с епитети - силни. А втората част отдава внимание на глаголи - действия, което ми хареса, и също, че е в градация...
А питаш ли на мен дали ми хареса "стихотворенийцето" ти- без ритъм, без рима? Да не правим драми на хората. И сеири. ДОТЕГНА МИ!
Следващ коментар неспазил добрия тон и рамка ще бъде изтрит независимо чии е, на римуващ или неримуващ.
Публикуване на коментар