Capoeira

Капоейра е създадено от африканските роби от Ангола, прекарани с кораби за да работят в плантациите на Бразилия през 16 век. Робите изнамерили капоейра като техника за самозащита срещу своеволията на плантаторите. Като използвали за основа традиционните негърски танци и ритуали, те създали техника с бойни елементи, която практикували всеки ден дори по време на работа и чрез която усъвършенствали своето тяло и съзнание за истинска бойна ситуация.

Бойните движения били скрити в ритуалните песни и танци на различини традиционни обичаи. През 17 век избягали роби от плантациите създали свое общество и няколко селища в свободните от робство планински територии.

В тези селища продължило и по-нататъшното развитие и усъвършенстване на изкуството капоейра. В тях то се смесило с методите на водене на бой на местните индианци, а също и с тези на белите преселници, потърсили убежище от властта на робовладелците. Постепенно бегълците започнали своята “дълга война” с колониалните владелци.

Те пленявали и убивали плантаторите, освобождавали робите, борели се за техния живот и свобода. Същевременно капоейра не се използвала само като бойно изкуство и метод за водене на битка. Тя се изграждала и като техника за вътрешно изграждане на боеца, за неговото духовно усъвършенстване и пълноценно овладяване на скритите възможности на практикуващия.

За много от майсторите на капоейра се носели легенди, че притежават свръхчовешки способности. Хората странели от тях като от зли магьосници и дори се страхували да ги погледнат, когато ги срещнели на улицата. Така част от изкуството завинаги оставала обвита с тайнственост и мистерия, а славата на невероятните способности на посветените се предавала от уста на уста.

Източник: http://www.xuangui.com