Нил - тъмна и опасна

Фекри се почувствал задължен да докаже, че тези надписи са истински, че Египет е изпитал опустошителни гладове. Но с години му пречела липсата на безспорно доказателство за страдания. Тогава, през 1996, се появило първото археологическо доказателство. Ново откритие далече на север разкрило мащаба на страданията в края на Старото царство.

Археолози правели разкопки в делтата на Нил, далече от блестящите гробници и пирамидите на другия Египет. Пътеводителят описва това като място, на което само отдадени археолози може да се развълнуват.

Доналд Редфорд постоянно се вълнува от това, което намира тук. Когато започнахме разкопките, се изненадах, а и все още се изненадвам, че откриваме точно под повърхността бедни погребения покрити с тръстика, в някои случаи толкова гъсто събрани едно до друго, че почти буквално се препъвате в тях.

Те намерили зашеметяващ брой тела - почти 9000. И нещо друго било необичайно при тези погребения. Където и да почнехме да копаем, имаше погребан човек лежащ по гръб или настрани, покрит с тръстика, и само с няколко погребални предмета, ако въобще има.

И така ние заключихме, естествено, и трябва да заключим така, във всеки случай, че това са били най-бедните, и всичките погребения се отнасят към същия този период. Доналд и екипът му били удивени от броя на погребаните тук бедни хора. Те намерили общност доведена до изключителна бедност и времето й съвпада точно с края на Старото царство. Не съм попадал на такова нещо преди.

Мисля, че това, което виждаме тук, се равнява на това, което се случва навсякъде другаде из Египет. Всичко се разпада навсякъде. Не само една категория на човешката дейност, а всичко - общество, изкуство, религия, икономика. Всичко това се проваля и разпада. Мисля, че тук за първи път имаме доказателство за това при разкопки. Потвърждение на крайното и доста внезапно разрушение на египетската цивилизация на Старото царство.

Откритието на Доналд говори, че надписите в гробницата на Анкатифи за ширещ се глад сигурно са верни. Фекри осъзнал, че опустошение от такъв голям мащаб, може да се причини само от апокалиптично събитие. От самото начало чувствах, че това трябва да има общо със средата, в която египтяните са живели.

Би трябвало да има общо със средата, от която е зависила прехраната им. Това би трябвало да е довело до това внезапно събитие, защото аз не можех да видя никакво доказателство в археоложките архиви, което да ме наведе на мисълта, че Старото царство внезапно ще се разпадне по този начин. От всичките сили в природата на Египет, една е над другите - реката Нил.

Древният гръцки автор Херодот описва Нил като дар от боговете, вярване, към което повечето днешни египтяни се придържат страстно. Връзката с Нил, според мен е любовна връзка. И не мисля, че греша, когато смятам, че всички египтяни имат любовни взаимоотношения с Нил. Египетската цивилизация се отнася за Нил. Тя е за това да обичаш Нил и той тече във вените, тече в кръвта ни и е част от нашата същност.

Вие растете с него, той е във вас. Мисля си, че ако се обвържете в доживотна връзка като тази, тя трябва да бъде страстна. Без Нил Египет не би съществувал, защото той се осланя на ежегодните наводнения, за оцеляването си. Всяка година дъждовете на юг водят до наводнения на долината на Нил, наводнявайки областта с богата, плодовита кал.

Когато водата спадне, сеенето може да започва. Според Фекри, очарованието на животворните и смъртоносни сили на наводненията на Нил продължава от много време. Мисля, че една от повратните точки в моя живот беше, когато дойдох тук с майка ми, когато бях на шест години. Не бях виждал наводнение преди това. Имаше вода навсякъде по бреговете на Нил. Бях ужасен.

Бях удивен, че това може да се случи. Струва ми се, че от този момент аз започнах да си мисля, че Нил може и да не е тази благородна река, която винаги е текла по един постоянен начин и е хранила Египетската цивилизация, че може да има и друга страна на реката - тъмна и опасна. Толкова опасна, че Фекри вярвал, че Нил е бил замесен в катастрофата, която е разрушила Старото царство.

За много египетски историци това твърдение било равносилно на ерес. Аз чета историята на Египет от първите източници до днес. И мога да видя модел, който е в сила през тези хиляди години. Правилото е, че Нил приижда. Ние знаем, че Нил е добър, знаем, че Нил е винаги верен, и знаем, че Нил ще придойде следващата година. Вярвам в това, както вярвам в Господ.

Изправен пред такова силно убеждение Фекри знаел, че трябва да намери някакво доказателство, че Нил не винаги е бил верен приятел на Египет. Той решил да погледне назад във времето към седми век от новата ера, когато арабите завладели Египет. Всяка година те отбелязвали върху колона в Кайро нивото на Нил. Педантичният запис поддържан над 1000 години е истинско откритие.