3 бр. на списание: "Горски обитател"
Днес в гората в месността ”Слънчева поляна” се проведе редовната първомартенска оперативка. (Представител на горските медии бе Наш репортер.) Както обикновено на оперативката присъствуваха представители на различни горски сдружения и горски обществени организации:
Лисичето – представителче на дружеството на “Анонимни мечтатели”
Зайчето Байчето - преставител на сдружението за “Защита на белите вълци”
Скалната Козичка – представител на сдружението ”Многодетни майки “
Мечо Пух – представител на читалище ”Будни и умни мечета”
Мечката-кулинарка – управител на горския ресторант ”Боряна”
Речното Раче – председател на просветителска дружинка ”Напредък”
Зеленото Папагалче – завеждащо отдел ”Международни отношения” в МГ.
Докато присъствуващите заемаха местата си звучеше тържествената
Ода на пролетта в изпълнение на вокална група “Тоника”
http://www.youtube.com/watch?v=PZLSMoCu09A&feature=related
Оперативката протече при следния дневен ред:
1. Уводна част – история и символи на Първомартенския празник
2. Доклад за дейността на дружеството “Анонимни мечтатели”
3. Приемане на обръщение към децата и родителите им във връзка с Първомартенския празник.
4. Коктейл послучай празника
По точка 1 от дневния ред думата бе дадена на почетната гостенка Баба Марта. Тя изнесе кратко слово за историята на първомартенския празник и създаването на неговите символи – мартениците (б.р. - тук отпечатваме съкратен вариант от словото):
“Обичаят за вързване на мартеници на първи март е познат в България, Румъния, Гърция, а в миналото и в Република Македония. В България и в Румъния мартеници се вързват на ръцете само жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница на скрито място, например в обувката. В Гърция мартеници се вързват само на ръцете на децата. В България мартеници се вързват още на млади животни и дървета. (тези думи бяха посрещнати от присъствуващите с възторжени ръкопляскания – б.р.).
В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено - кръв, живот; бяло - чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден, с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.
Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта. След това се поставят под камък и по тях се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“.
Думата поиска Мечо-Пух и зададе въпроса ”Има ли разлика в мартениците за някои области на България?”
Многоуважаваната Баба Марта благодари за интересния въпрос и отговори накратко:
“В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец, а в Родопите слагат още няколко цвята. Една от легендите за появата на мартеницата гласи, че, когато хан Аспарух побеждава византийските войници, той написва писмо за победата си и го връзва за крака на една птица с бял конец. Докато летяла обаче, птицата била забелязана от византийски войници, които стреляли по нея и я ранили. Въпреки че била ранена тя пристигнала успешно в българския лагер, но белият конец вече бил отчасти червен от кръвта, от раната. И от там е възникнала мартеницата, която се носи днес.”
По точка 2 от дневния ред Лисичето се опита да убеди присъствуващите, че
поне в тoзи ден - Първомартенския празник светлината и добротата са повече. То каза:
“Дни като този засилват вярата, че състоянието "да не си сам", е постижимо. Навярно това твърдение звучи малко сантиментално. Но когато снегът се топи, земята се затопля и цветята напъпват, е толкова здравословно да заживеем с надеждата, че всичко е възможно и че има чудеса.” В подкрепа на изказването си Лисичето представи предложение за химн на мечтателите като настоя да се обсъдят последните два реда на
Песен за мечтите
К. Воденичарова
Мечтите, мечтите,
Мечтите са полет и вик на душите.
Красиви, ефирни, чудесни, чудесни,
Побират се само във песни.
Те завист и злост побеждават,
Тъга и сълза пресушават.
Те правят мъдрец от детето,
Изпълват със обич сърцето
..............................................
Мечтите са полет далечен,
Те правят човека човечен.
Изказване по въпроса за химна на мечтателите направи Зеленият папагал. Според него последните два реда на песента ще въздействуват много сплотяващо и ангажиращо между животните-мечтатели и хората-мечтатели. Но Зеленият папагал предложи алтернативен вариант за химн, който да се нарича: "Следвай мечтите"
http://www.vbox7.com/play:383ca459
По точка 3 от дневния ред думата взе Речното Раче. То предложи като обръщение за приятелство да се използва
Песен за приятелството
Зл. Билярска
Никой, никой на земята
Не живее сам –
Бъбри веселият вятър
С ореха голям.
Шепне ден и нощ морето
С пясъчния бряг
И луната при небето
Идва пак и пак.
Шепне ден и нощ морето
С пясъчния бряг
И луната при небето
Идва пак и пак.
Приказката бърза даже
Вечер през леса
На детето да разкаже
Нови чудеса.
Бъбри веселият вятър
С ореха голям.
Никой, никой на земята
Не живее сам.
Речното Раче подкрепи предложението си като каза, че когато обсъждало обръщението с други рачета, те много се развълнували. Едно от тях споделило, че има свое двукрако приятелче сред човеците. За него рачето било готово да спре да върви назад и да тръгне напред. На свой ред и детенцето му изброило 18-те причини да му бъде приятелче
http://www.vbox7.com/play:f7ae6aa0
След направените изказвания присъствуващите с пълно мнозинство решиха:
1. Направените дотук предложения да се публикуват още днес в списание “Горски обитател” .
2. Оперативката да продължи веднага след като се получат достатъчно коментари по направените предложения. Ако такива няма, да се потърси от всички тук присъстващи съответната отговорност за слабия отзвук в обществеността.
3. Незабавно да се премине към най-важната точка от дневния ред – точка 4.
Забележка: Полумлад новинар моли всички читатели на списанието да извинят редакцията за закъснялата информация. Но оперативката още не е приключила. Тя продължава (вече в заседателната зала на горския ресторант ”Боряна”).
За да може материалите за оперативката да излязат все пак в дена на празника, изпратеният на мястото на събитието Наш репортер не е могъл да присъствува на дебатите по точка 4. За щастие е получил уверение от многоуважаваната Мечка-кулинарка, че утре ще получи от нея пълна информация за края на опративката.
Материала подготви: Полумлад новинар
Публикации
9 коментара:
Взимам си думата по т.3 без да ми я е дал никой, нали разбирате малко съм невъзпитана. Искам да се изкажа от името на двукраките представители на Речните Раци и на Морскте Раци също по повод желанието на осмокракия Речен Рак да спре върви назад и да тръгне на пред. Опита ми във вървежа на заден ход през годините показва, че тъй като планетата която обитаваме има форма на елипса, дори и назад да вървиш винаги стигаш там за където си се запътил. Лошото, което не е чак толкова лошо всъщност е че използвайки този закон за придвижването често се случва да срещаш едни и същи физиономии от близкото и далечното минало. Обаче това може да ви сполети и ако тръгнете на пред, защото както казах вече Тя е кръгла и все пак се върти. Тези и други въпроси съм обсъждала на дълго и на широко с моя добър приятел Галилео Галилей - човек с обширни познания (също като мен) в области на физиката, астрономията, астрологията и философията. По някакви необясними причини повечето обитатели на това космичско кръгло тяло наречено по правило Земя считат Галилео за починал. Той не се сърди предвид скромността си и нежеланието да бъде публично афиширан и интервюиран.
Заключение: Имайки предвид последните научни открития в гореспоменатите области от науката, ние с Галилео считаме, заявяваме и по математико-физичен път доказваме, че вървежа назад, като и вървежа на пред водят до един и същ сумарен резултат на постиженията, чиито константи са времево-пространствените връзки между космическите тела или по-скоро липсата им (лирсата на времево-пространствени връзки, не на космически тела). Формулата е сложна и малко опасна поради зраждащите се средновековни спорове в научните среди, които се опитват да отрекат вървежа на заден ход. Твърдейки без никакво основание и научна обосновка, че той е ерес, която ще доведе до размирици.
Това е приложение към брой 3 на списание”Горски обитател”:
В началото разискванията по точка 4 били доста безинтересни. Но Мечката-кулинарка напомнила, че само след ден е големият български празник Трети март. Както вече знаете Мечката-кулинарка дойде от Румъния, където преди Освобождението на България от турско робство са пребивавали български хъшове. Мечката-кулинарка е запомнила от своята баба много песни и разкази за героични българи. Една от тях е народната песен за
ЗЛАТАН ВОЙВОДА- КОКАРЧООГЛУ
Дамян на Златя думаше:
- Златьо ле, Кокарчооглу,
Златьо ле, мой побратиме!
Я хайде, Златьо, да идем
по Тунджа река весела
и пресна риба да ловим,
па да я, Златьо, занесем
на Лъженският панаир,
да едем, Златьо, да пием,
момите да погледаме,
с момците да са поборим!
Златьо Дамяну думаше:
- Дамяне, мой побратиме!
Доста сме събор гледале,
доста сме моми любиле,
без назе събор не е бил
без назе сватба не става,
се ходим вино да пием
и борба да са бориме!
Дамяне, мой побратиме!
Мене ма вика султанът,
султанът Пандаклийският,
негов пехливан да бъда.
Дамян на Златя думаше:
- Златьо ле, мой побратиме,
това е добро за тебе:
добри щеш коне да яздиш,
добри щеш пушки да носиш!
Златьо Дамяну думаше:
- Дамяне, мой побратиме,
яздил съм добри атове,
носил съм пушки хубави -
насити ми са сърцето.
ЕХ, ГИДИ СТАРА ПЛАНИНА!
ДОРДЕ Е СТАРА ПЛАНИНА,
НА ТУРЧИН НЕ СА ПОКЛАНЯМ!
........................................................
На това място присъствуващите прекъснали разказвачката и повторили като тържествена клетва “ДОРДЕ Е СТАРА ПЛАНИНА, НА ТУРЧИН НЕ СА ПОКЛАНЯМ!”.
После възбудено и единодушно решили да поднесат поздравителни адреси послучай Трети март на всички родолюбиви приятели на Sahrazada : На Мери – за приноса й към изучаване на българската азбука, на Боряна заради дълбоката й любов към българската природа, на Кирил заради възторженото му старание за запознае света поне с едно от чудесата на България, на Боян заради горещото му желание за покаже на Япония силата на българските мъже. И, разбира се, на първо място на самата Юлияна! И то не само заради разпаления й коментар след разказа”Врелото”, а за всичко, което прави, за да запали искрата на родолюбието в колкото може повече български деца.
След вземане на това решение се разгоряли бурни спорове – желаещите да участвуват в приветствията се оказали повече от броя на приветствията.
Тогава присъствуващите преминали към компромисен вариант – да остане едно голямо ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, МОЯ СТРАНА, МОЯ БЪЛГАРИЯ
http://www.youtube.com/watch?v=9yy7oYziHik&feature=related
за всички останали приятели на Sаhrazada .
От името на цялото си семейство благодаря за този поздравителен адрес, получен по гълъбовата поща в точно уречения час!
За отзвука в обществеността - такъв има, защото новия брой беше разграбен за броени часове от репа в началото на Гората.
Но! Както обсъждах по гълъбовата поща с Юлияна отзвука ще се ограничи само до тук присъстващото общество. Нивото на останалата обществена част в последно време стана твърде ниско, за да се очаква някаква адекватна реакция.
Забележка*
Добре би било, когато се поздравяваме по случай празници, пишем поздравителни адреси, картички и материали да бъдем внимателни, за да не пропуснем да споменем някой (присъстващ или не). В тази връзка искам да поздравя Светлана Караколева с идването на Баба Марта, да и пожелая здраве, смелост и силен дух, какъвто тя винаги е имала. Също така искам да изкажа благодарностите си към нея за приноса и към създаването и разработването на този сайт. Светлана Караколева има най-много публикувани авторски материали тук в сравнение с всеки един от другите автори. Това я поставя на достойното място, на един от създателите на Sahrazada, почти наравно с мен, с най-голям принос сред авторския колектив. Това че откровеността и прямотата, липсата на лицемерие, директния подход на Светлана не допада на този или онзи по никакъв начин, не би могъл да омаловажи приноса и. Светлана, очакваме те съвсем скоро отново сред нас!
Имам и още една забележка. Писането с Caps Lock в интeрнет пространството е израз на "викане", затова е желателно, когато не изказваме мнение или не пишем материал крещейки, да използваме нормални малки букви. Вероятно ще се наложи и ограничение на адресите с музикални поздрави към други сайтове.
Благодаря за вниманието и разбирането.
С уважение Sahrazada
Sahrazada, някакво черно коте се е вмъкнало в блога ти. Не знам дали ти си го забелязала, но аз даже се престраших и го помилвах. А то, милото, с доверие прие ласката ми. После пак го помилвах, и пак, и пак..., а то дори не си показа ноктите. Чудо!!! Скоро имах една-две срещи с друго коте – аз го помилвах, а то така яко ме издраска... После обясни, че било добронамерено издраскване. И понеже не забеляза, че кървя, ми каза: ”Благодаря за разбирането!”.
Та думата ми беше за чаровното черно създание с огромни вълнуващо зелени очи, което се е наместило в блога ти. От милване не ми остава време да завърша интервюто за “Афера Лисиче”. Но по-страшно е това, което чувствувам – струва ми се, че се влюбвам! Не знам как да справя.
Sahrazada, бъди добра, помогни ми!
Схванах намека и веднага пояснявам, че това "коте", както го наричате си е жива тигрица от семейството на големите котки. Предвид това, малките котета, полумладите новинари и останалите обитатели а гората следва да се съобразяват с размерите на ноктите и зъбите на този представител на котешкото царство.
Благодаря за разбирането!
Чаровното черно създание със зелени очи е талисман, който става опасен само при пълнолуние (да не ви мине черна котка път по това време както има една приказка).
Ако започваш да се влюбваш в талисмана със зелени очи, идеята не е много добра. Ако обекта на любовта е друг обитател на царството може би ще мога да помогна.
И последно, наричането на този сайт - блог ме обижда предвид усилията, които полагам, за да заприлича на сайт! Предполагам това вече стана ясно за тези, които имат навика да си правят оглушки не само в поздравителните си адреси (забрявяйки основни личности), а и за други неща.
Не подценявайте усилията, които полагам, тези, които имаха нахалството да ме подценят сега страдат от лошия си опит!
Определението за "блог" в действителност е следното: "Блогът (съкратено от английското weblog) е вид уебсайт, където се пише, както в дневник, а новите попълнения са в обратен хронологичен ред. Думата „blog“ се смята, че произлиза от английските думи „web“ (мрежа, интернет) и „log“ (дневник, в смисъл на формален запис на случващи се събития).
Както става ясно аз дневници не водя и не занимавам аудиторията с безинтересни събития от личния си живот като например новото ми червило или нещо друго също толкова тъпо! Това, което правя е да използвам адреса и шаблона на blogspot.com, за да правя сайт. Правя го по този начин тъй като съм преценила че на този етап финансите не са ми в излишък, за да платя за изработка на сайт ползващ система като Джомла или друга. Другата причина е, че този начин за разработка на уеб сайт е лесен и функционален и изисква малко време за поддръжка. Администратора има възможност да се съсредоточи повече върху съдържанието на сайта си, а не толкова върху техническата част, подръжката, хостинга, домейна и прочие неща съпътстващи другите форми на сайт. И третата причина е, че адреса http://sahrazada.blogspot.com вече е въведен в много търсачки и уеб директории за SEO и промяната му с друг само ще навреди вместо да помогне. Както се вижда аз не подценявам този си сайт и не го омаловажавам, а полагам за него същите усилия и труд както и за всеки друг сайт по който работя.
Надявам се, че изясних нещата максимално ясно и за да не прибягвам до триене на коментари съдържащи в себе си думата "блог" се надявам от тук на сетне да се разбираме и уважаваме. Както за вас е неприятно да бъде изтрит коментара ви, така за мен е неприятно и неприемливо да бъдат подценявани труда и усилията ми.
Юлияна, бях, съм и ще продължавам да съм добронамерен, но... се изморих да ти го доказвам.
1.Мисля, че тези неща могат да се обсъждат в лична поща в случай че има какво да се обсъжда.
2. Не очаквам добронамереност, не я търся и не я предлагам. Това, което предлагам е виртуално пространство в което има определени правила и изисквания.
3. Не държа насила никого тук, не очаквам и не търся доказателства.
4. Фамилиарното обръщение към мен можеше да е подкрепено с име. За да знам с кого разговарям.
5. Дори и да се познаваме лично, което не изключвам като възможност, това не означава, че личното познанство носи привилегии за някой спрямо тези потребители, които не познавам.
За мен разговора е приключен. Темата е 1 март в Гората, тя не е пощенска кутия за лични разговори.
От самосебе си се налага и още едно уточнение.
Юлияна ще отговаря на и ще участва в дискусии над които седи нейното име, т.е. "Юлияна каза...", както и в такива под които седи подписа и като автор на произведение (разказ или стихотворение) в съответните категории.
Ясно се видя, че комуналната общност, хипарския принцип: "любов, свобода, равенство, деца, цветя и др." не даде добър резултат и доведе до глезотии и лигавщини от иначе възрастни хора, които би следвало тук да са обект за подражание. Липсата на ясно изразен лидер, който да поеме функциите и отговорностите си също е причина за възникване на излишни обяснения не свързани с темите и водене на лични "чатове". Което е отчетено своевременно като моя грешка и поправено.
Публикуване на коментар