Силови полета в живата природа

4 бр. на списание: "Горски обитател"
Предоставено от Лисичето

Днес от ранна сутрин всички дървета и храсти край редакцията на сп.”Горски обитател” размахваха застрашително клони. Цветята и тревите ожесточено се клатеха във всички посоки. Вятър нямаше, но това движение предизвикваше невъобразим шум, който караше минувачите да спрират и тревожно да питат на какво се дължи всичко това.

От интервютата, които направи Наш репортер на няколко от присъствуващите представители на растителния свят, се разбра, че е обявен Ден за протест. Някои от интервюираните обвиниха редакцията на сп.”Горски обитател” в дискриминация: “Излязоха вече 4 броя на списанието и нито дума за нас! Възмутени сме!”.

“Ако ни няма нас - дърветата, храстите и другата растителност, ще има ли гора? А ако няма гора, няма да има горски обитатели. Как тогава ще има сп. ”Горски обитател” ? “ и т. н. и т.н. По едно време шумът намаля и един голям яркозелен Трилистник наклони листата си към Наш репортер, за да му даде възможност да прочете написаното на тях.

На първия лист пишеше:
“Посвещаваме протеста си на Световния ден на гората – 21 март. Да посрещнем с достойнство Утрешния ден!”

На втория лист пишеше:
“Хора и животни на планетата Земя, ние сме като вас - ние сме живи същества. Пазете ни - без нас няма да сте нито здрави, нито щастливи.”

На третия лист пишеше:
“Българи, ако не вярвате на нас, повярвайте на вълшебника Николай Хайтов, който още преди 35 години прозря истината за нас и ни посвети следните редове:

Силови полета в живата природа
“........Има силови полета в живата природа, които ни въздействуват и обновяват и за кoито ми се ще да кажа няколко думи. Ще започна от едно мое лично наблюдение през годините, когато бях инженер-лесовъд в Лесичевското горско стопанство, Родопите.

Там гората е в по-голямата си чaст борова. Секачите имаха обичай като си отиват по съседните села да носят армаган на булката си борина за подпалване на печките. За да стане хубава борината, те задялваха големи борове, обикновено на припечни места.
Тези дървета привлякоха вниманието ми не само със засеките за борина, но главно с изобилната родитба на шишарки, още повече, че по същото време ние имахме план за събирането на шишарки.

Явлението не беше особено загадъчно: всяко дърво, било то плодно или диво, при нараняване започва да дава повече плод и семена, отколкото обикновено, защото всяка рана „подплашва" дървото, събужда в него инстинкта за самосъхранение и то хвърля цялата си енергия за размножаване.

Биотоковете ли в случая действуват, за да приведат в състояние на тревога застрашеното дърво или някакви ензимни или хормонни бури - пак със същата цел се разиграват, за да мобилизират неговите сили, това нека други да го изясняват, но факт е, че от момента на нараняването дърветата започват да раждат като бесни.

Взирайки се внимателно в тези дървета, забелязах обаче и нещо много по-необикновено и загадъчно: установих, че и съседните, н е н а р а н е н и т е раждаха така изобилно, както ранените, та се получаваха цели „харманчета" от отрупани с шишарки белборове. Като че ранените борики се бяха “наговорили" с техните най-близки здрави съседки заедно да цъфтят и раждат. Занимаваше ме това необикновено явление, но скоро трябваше да напусна лисичевските гори и загадката с „разродилите" се борики така си и остана - неразгадана.

Неотдавна интересът ми към тия позабравени неща отново се възроди, след като прочетох в списание „Наука и техника" за откритието па американеца Клиф Бакстър, известен в САЩ като един от най-добрите специалисти по разпит на правонарушители чрез специални електроустройства, наречени откриватели на лъжата. Най-общо казано, това са електроди, които се поставят върху престъпника, и докато отговаря той на въпросите, самозаписващи устройства отбелязват степента на неговото отразено в биотоковете вълнение по време на разпита.

През 1966 г. на Бакстър му хрумнало да извърши един наистина странен опит с откривателите на лъжата — не вече с хора, а с растения. Той поставил в една стая две растения — филодендрони. Измежду шест души на едного било възложено да унищожи единия от двата филодендрона, но така, че никой да не знае кой е „палачът", освен оцелелия филодендрон.

След това на тоя ням свидетел били поставени електродите на детектора и започнал „разпит". Въвеждали при него един след друг шестимата, сред които бил и неизвестният убиец. „Свидетелят" филодендрон се държал спокойно, докато се явявали незамесените в „убийството", но той буквално „обезумял", когато пред него застанал палачът на унищоженото растение (това било отбелязано от самозаписващото устройство с рязко издигаща се крива).

Много подобни опити направил Бакстър, за да докаже, че растението има „памет", че се „плаши"', „губи съзнание", изпада в кома и т. н. Въз основа па тези опити той публикувал статията „Доказателство за първично съзнание у растенията", предизвикала на времето си голямо оживление в научния свят. В един коментар на тая статия съветският физиолог проф. Гунар оспори научната стойност на Бакстъровите открития и нарече шумотевицата в печата около тях „куха сензация".

Споровете обаче не секваха: пред комисия от научни работници Бакстър повтаря опитите си и успява да докаже, че растението може да различи убиеца от невинния. Освен това произведен бил и нов, все така сензационен опит. Върху люлееща се повърхност били поставени живи скариди, а под тази повърхност — тенджера с кипяща вода. Чрез механично устройство от време на време „люлката" на скаридите се обръщала и те падали във врялата вода.

В съседната затворена стая били прикрепени към едно растение електроди, за да се види дали то ще се развълнува от гибелта на скаридите и се установило, че при тяхното падане във врялата вода самозаписващите устройства отбелязвали рязко извисяваща се крива - растението „подскачало от ужас". Тези опити определено показвали, че смъртта на група клетки може да бъде доловена от друга съседна група, или все едно, че съществува „междуклетъчна информация".

Опитите на съветския учен д-р Шчурин успяха да възпроизведат „разговор" между две групи човешки клетки и да потвърдят съществуването на междуклетъчната информация. В две напълно херметизирани кварцови кутийки Шчурин поставил двете групи от клетки и когато едната била заразявана с някакъв вирус, втората, незаразената, проявявала абсолютно същите признаци както заразената, а когато едната група чрез отрова била умъртвявана - другата, „здравата", сякаш от солидарност към нея също умирала.

Подобна „тайнствена" връзка била установена от англичанина д-р Бейли, който в херметически затворен парник поставил две растения, изолирани едно от друго и лишени от вода. Когато едното растение било поливано, електро-катодите, свързани с неполятото растение, веднага отбелязвали поливането на съседа, без да имат двете (отбелязваме повторно този факт) някаква физическа връзка.

Неколцина съветски учени от Алма Ата отидоха още по-далече, като успяха да предизвикат условни рефлекси у един филодендрон: те поднасяли, към растението парче скала, като заедно с това убождали, опарвали растението или го „удряли" с електрически ток, докато постигнали най-сетне поразителен резултат - филодендронът да се „вълнува" и „страхува" дори само при появяването па парчето скала.

По това време дойдоха и опитите на московския психолог В.М.Пушкин. Заедно с В.М.Мятисов той провери експеримента на Бакстър и в много отношения го потвърди, но отиде още по-далече, установявайки, че растенията се влияят от психологическото състояние на човека.

Тоя сензационен опит, многократно проверен и в две московски лаборатории, бил извършен по следния начин: на един човек, изпаднал в хипнотичен сън, внушавали най-различни преживявания и се оказало, че поставеното на три метра от този своего рода „предавател" растение реагира безпогрешно на внушените у приспания човек вълнения, съответно отбелязани от прикрепената към растението електрическа апаратура.
След тези опити, в чиято истинност съмнение не може да има (както сам Пушкин се е изразил), способността на живата клетка да излъчва и да приема информация не може да се оспорва. Друг е въпросът какво е естеството на това, във всеки случай, невидимо излъчване.

Всъщност думата „невидимо" вече не е достатъчно точна след откриването па високочестотната фотография, наречена „кирлиянова фотография", която може да улавя биоенергетичните трептения на живата материя. С помощта на тази фотография професорката в Калифорнийския университет Телма Мос направила следния опит. Тя поставила на съответната електроапаратура току-що откъснат лист от растение и при включването на тока върху листа се появявало синкаво светене.

С увяхването на листа и светенето „увяхвало", а когато листът съвсем изсъхвал, изчезвало и синкавото сияние. Ако към увяхващия лист се приближавала човешка ръка, листът като че ли се съживявал и синкавото сияние се засилвало - още едно доказателство за биоенергетичното взаимодействие между живите клетки. Когато Мос убождала прясно откъснатия лист с игла, увреденото място светело вече не зелено, а червено.

Съветският учен В.Адаменко открива освен това, че ако подложеният на кирлияновата фотография лист се изреже няколко милиметра и отново се фотографира, кирлияновата снимка на листа не се променя и върху тая снимка светенето, или още по-добре — сиянието, се запазва включително върху изрязаното място, като че листът е цял. Мос повторила опитите на Адаменко и потвърдила по този начин факта, че живият организъм има своя „енергетичен скелет, който изчезва едва след гибелта му като цяло".

Какво е естеството на този фантом, на тоя призрак, който остава да свети на мястото на отрязаната част все още не знаем, но и това, което вече опитите са установили, не е малко: а то е, че всяка жива клетка представлява една постоянно трептяща динамична система, че всяко химическо явление в протоплазмата има своя „електрически отблясък", че живата клетка и въобще живата природа имат своя „електрически ландшафт", свои силови полета, с чиято помощ те се съобщават, разменят си информация и си въздействуват. Сигналните вълни при смъртта на една клетка веднага се предават на съседните клетки, независимо от преградите.

Щом е така, тогава никак не е трудно да си обясним случая с ранените борики в Лисичево и техните близки съседи и съседки. Приведените в състояние на тревога ранени дървета, които мобилизираха своите сили за производство на повече семена, за да осигурят застрашеното си съществуване с ново потомство, бяха съобщили и на съседните борики своята тревога, внушили им бяха същия страх и те, ненаранените, бяха заставени да действуват по същия начин, както и ранените, т. е. да раждат колкото може повече.

Изтъквам всичко това не като откритие, а само като едно досещане и минавам на друг много по-важен факт, а именно: растенията могат не само да си обменят „чувства", „опасения", „настроения" или просто информация, но те се влияят от психологическото състояние на човека, на когото вероятно и те самите му въздействуват чрез своите тайнствени биоелектрически или някакви други енергии. Ето защо сега вече никой не би могъл да упрекне един писател, че говорел глупости, ако той напише, че „при вида на селянина, въоръжен с брадва, дърветата изтръпнали, сърцето им заиграло, а листата побледнели от страх".

Не е работата обаче в това какво ще могат или няма да могат да пишат писателите за гората и дърветата: важното е друго, че зелената природа не е нещо неутрално към човека, че той, човекът, непрекъснато е потопен, когато се намира в нея и до нея, в нейното, наречете го силово поле, наречете го излъчване, че той, човекът, се плакне във вълните на това доскоро невидимо излъчване, .което кирлняновата фотография успя да улови.

Засега не е установено как ни въздействува то, но хилядолетният опит на човека е доказал, че то не е само просто благотворно и просто здравословно, а е абсолютно необходимо за нормалното човешко развитие и самочувствие. (Самочувствието е в края на краищата импулсивна равносметка на здравословното състояние).

Ще трябва да приемем, че зелената природа ни обновява не само с чистотата на въздуха и ни освежава не само със зеления си цвят, който действува на зрението като мехлем, но че тя ни облива и обновява може би главно със своето неразгадано досега излъчване, чиято стойност за човека ще има тепърва да се измерва и оценява.

Поне за себе си мога да кажа, че въздействието на зелената природа е едва ли не вълшебно. Не бих могъл да разгранича каква част от това въздействие се дължи на естетическите възприятия и каква - на биоконтакта с тревите, цветята и зелените дървета - но резултатите от него са неоспорими. А може да се окаже, че и естетическото въздействие на зелената природа върху нас е само един от ефектите, един от многото приятни ефекти на силовото въздействие или силовото взаимодействие между нея и човека.

Все едно как е, но целебността на зеленината и въобще на природата върху човека е доказана от хилядолетния опит и не подлежи на съмнение. На тая целебност се дължи, че ако сте били на полето или в гората, сред тревите и цветята - не сте се усещали сам.

Вашето съзнание може да не е разбрало, но вашите клетки са усетили присъствието на зелените свои събратя, казали са си „здрасти" и „добро утро", предали са си информация за времето и за други природни новини и са се разбрали, без да е минало това през вашето съзнание, защото контактът е бил осъществен, както се казва, на „клетъчно равнище".

И въпреки че не сте съзнали тоя контакт, на душата ви е било пълно, вие по един странен начин сте се усещали частица от цветната панорама около вас, не ви е било скучно, не ви се е искало да се върнете в село или в града, не сте имали нужда от компания, изобщо - било ви е добре.

А то е, защото сте били сред своите мълчаливи, деликатни приятели - билките, тревите и цветята, опивали сте се от аромата им и сте се топили, без да знаете, в клетъчните мехлеми на „душата" им. Вие просто сте усещали благотворното излъчване на вселената от живи клетки, къпали сте се в биоенергетичните им струи и затова, докато сте били там, ви е било и „пълно, и равно".

Обичате ли растенията? Забавляват ли ви буболечките? Вълнувате ли се, когато две пеперуди започват да се прегръщат? Харесва ли ви миризмата на дива чубрица? Трогвате ли се от багрите и разнообразието им?
Ако на тия въпроси бихте могли да отговорите с „да" - вие сте човек щастлив...”

Материала подготви: Полумлад новинар