19.3.09

Очите на Сервантес


Автор: Меричка

“Спирай първото такси,
май не сме на себе си…
Знаеш пътят не е нов -
адресът е любов!”
Ивана

Поел във слънчев ден
познатият ни Дон Кихот
да търси нов живот.
Омръзнало било
му с Дон Жуан
да шарят из испански стан.
Отправил се към
слънчева Италия...

Под иберийското небе
оставил Дулсинея,
мило, слънчево дете.
Случайно във Венеция
той срещнал Казанова.
И влюбил се във
къщата му нова.
Какви жени,
о, майко моя,
разхождат се
почти без нищо
там, покрай прибоя.
Колата му била
от Мазерати
по-мощна, бърза,
Майбах не беше ли…
И Дон Кихот мечтите
вече свърза.

“Тук ще остана аз,
навярно ще успея
да си почина, да поспя.”
Ала Сервантес
в този час
отново рицаря
пришпорил.
Припаднала нощта.
Отправил се във утрото
на път отново.
Нали със Росинант
е славний, и… готово:
Във Южна Гърция
пристигнал
прашен, но напет
и там намерил
истинския си късмет.
Деметра била
рано подранила,
водица носела
във амфората нежна.
С коси от нежна свила
го обвила,
да би бил Леонардо,
рисувал би
я тъй копнежна.

А той очите свои
не успял
да скрие
този път,
от блага хубост
ослепял.
Останало гласчето
му да пее.
Смехът по-звънък
станал с нея.
Изгубил си едното
сетиво, но Бог му
дал прекрасно четиво.
Той на Деметра
подарил очите.
А тя пък сляла
своя глас с мечтите.
Дует прекрасен
виждам аз.
Дано, деца,
е щастието с вас!
Намерил ли е
своя нов живот,
не зная,
но срещнали с
Деметра, двама,
съдбовния кивот…
… това е…
велико щастие
съдбовно -
изпълнена мечта
в познание любовно!

И бях аз там,
и вино пих…
Това, що знам,
описах в стих.

31.08-13.09.2007г.

3 коментара:

Sahrazada каза...

Това стихотворение е голяма провокация към мен. Сервантес и фолк певицата Ивана....
На картинката виждам някаква лъжица, на това ми прилича сигурно е някакъв паметник на народното творчество и изкуство...дърворезба ли що ли, непонятно...
Мазерати, Дон Кихот, Деметра....
Пълен хаос...
Но пък си спомних една сентенция: "Слабите се стремят към порядък, силните владеят хаоса"

И все пак Сервнатес и Ивана ми идва свръх, ще ме прощавате....

Анонимен каза...

Писано е за едно момче, от клубовете, /там си пишем - в Дира/ с което си оставаме добри приятели, без дори да сме се видяли! А Ивана има способността мен да ме провокира с песните си, не приемам за кой знае какъв лош вкус да слушам смислените И неща - да ме трогне до сълзи само тя може, е, сигурно и други - предимно изпълнения на рок - групи, евъргийни и балади.
Лъжицата е композиция, изпълнена от дърво, разположена в центъра на с. Могилица, което е по-близо до Северна Гърция /а тук се споменава и името Деметра/, отколкото до Пловдив, да речем... и е много слънчево селце, което пожелавам да бъде видяно от всички тук. Покрай тази лъжица се запалих да си събирам печати от 100 - те Национални обекта...

Merichka каза...

И, за десерт към тази статия - Моля се на всички, стискайте ми палци да ми се захванат калдъръмчетата - и те на песъчливо никнат... това по повод последните "нещица" на Шахразада.

Публикуване на коментар