Разплакано мълчание

Автор: Светлана Караколева

Мълчанието плаче
тихо и само
в забързания миг,
в търкулнатите жажди.
Очаква ни в едно "дано"
да онемеем
в словото- пролазник...

Надвесва светлото
едно око.
Рискува.
Сетивата спят.
Мълчи съдбата.
Бледнее
не изтръпнала луна.
Как тиха е Душата!

Мълчанието често
се превръща ... в същност.
В синева.
В посока "за" и "от"
В продажник.
За дълго се откъсва от
жестокото "защо"
за да възкръсне
в истинското
"трябва"