Само Ти ми остана

Автор: Светлана Караколева

Само ти ми остана
от цяло небе синева
за да вярвам, че пак
ще изгрее някъде в
този жесток епизод
епилог- за мисъл,
изстрадана в смисъл,
докоснал един цял живот.

Само вярата често
не може сама да
пребори лъжовните
крачки на напиращо
тихо в душата ми "не", ...
не всички човешки
неволи са кратки.
Има за всички небе!

Само длан на приятел
не пита "колко струва
поглед в сълза", а протяга
се в теб, защото не иска
да те види проснат в калта.
Не насилва.
Не подтиска.

И изгрява невиждано
ярка светлата нужда
да си "малкият тук"
в днешния ритъм,
в дъха на миража,
в ярост и смях, в ласка
и вик- нека Сме..мигът
е велик...