Страшната сянка на Чернобил

Списание Biology Letters съобщава, че АЕЦ-а в Чернобил продължава да замърсява околната среда. Двадесет и три години след аварията на 26 април 1986г. в радиус от 30 км. около реактора популацията на различни биологични видове е съвсем малка. Учените установили, че колкото по-високи са нивата на радиация, толкова по-малко птици и насекоми живеят и се размножават в радиоактивната зона.

Изследванията се основават на сравнения между райони с и без радиоактивно замърсяване. Аварията се случва на 26 април 1986 г. в АЕЦ „Ленин“ . Провежда се учение за спиране на 4-ти реактор при затруднени условия и тестване на самозахранващата система. Имитира се авария в електропреносната мрежа на Украйна, реакторът не получава захранване и трябва да използва собствената самозахранваща система. Грешки, човешки фактор, неизправност, това са част от многото версии за случилото се. Резултатът: радиоактивни отпадъци, които преминават през Източна Европа, Русия и Скандинавия.

Малко след аварията през 1986 г. беше сложен край на Студената война между тогавашния СССР и САЩ. Аварията в Чернобил неофициално доведе до затопляне на отношенията изток-запад и до сериозни анализи. Изводите от трагедията бяха красноречиви както за пряко така и за косвено засегнатите нации. Чернобил показа категорично на света какви биха били последиците от една дори и малка по мащабите си ядрена война. Само една ракета Р-36М носи рискове от радиоактивен колапс равняващ се на 100 Чернобилски аварии!

И въпреки това човека е и ще си остане странно природно създание. Или по-правилно казано странната „грешка на природата”. Странността е в това, че тази трагедия привлича туристи!? По този повод писателят-фантаст Борис Стругацкий прави следния коментар:

„За мен е непонятно защо хората толкова искат да попаднат на мястото на тази катастрофа. Навярно, от липса на емоции, трябва им андреналин. Е, щом се е появило търсене, значи ще има и предлагане. В това няма нищо удивително.”