Откъс от “Двойна пролет”

...Смяната на годишните времена в Черно море става така — зима, пролет, лято, втора пролет (през септември и октомври) и отново зима. Никаква есен няма.
През март и април слънцето с всеки ден се издига все по-високо и по-високо над морските пространства и на бреговете разцъфва розова от бадеми и мъгли черноморска пролет. Горният слой вода в морето се нагрява. В него започва бурен живот.

Особено бързо се размножава планктонът — ония дребни животни и растения, главно диатомеи, които плават в морската вода в обособено състояние.Тези растения и животни не са безцветни. Понякога те придават на морските пространства червена, жълта или зелена отсянка. Дарвин бил поразен, когато корабът «Бигл» пресичал океана, който гъмжал от червен планктон. Границата между червената и синята вода се виждала така отчетливо, като че била прокарана с четка.

Всяка пролет Черно море се изпълва с микроскопични растения — диатомеи. Както цъфтят напролет лъките, така цъфти от диатомеята пролетното море. Диатомеята се размножава с невероятна бързина. Всеки двайсет и четири часа една диатомея се дели на две. След десет дни от една диатомея се получават около хиляди такива едноклетъчни същества — нито растения, нито животни,— затворени в крехка кремъчна раковина.

Формите на диатомеите са тъй чудновати, че изглеждат плод на фантазията. Има диатомеи, приличащи на дискове, квадрати, адмиралтейски котви, кълба, покрити с четина, отломки от скъпоценни камъни и кости от риби, на семена от земни растения и цветя. Освен диатомеи в планктона плават множество същества, които притежават всички признаци на растенията и заедно с това способност да се движат самостоятелно като животните.

Запознаването с живота на морето ме убеди, че тук, в подводните пещери и между скалите живеят в мрак и тишина странни същества, които са преходна форма от растение към животно. В морето имаше много растения, които умееха да се движат като животните, и много животни, неподвижни и прикрепени на едно място като растения. Когато за пръв път видях актинията — наричат я още морска анемона,— не можех да повярвам, че това не е цвете, а животно.

Актинията прилича на цвете, растящо на дебело стъбло. Тя живее неподвижно или по-точно расте по скалите и морските брегове. Венчето й вместо от листенца е обкръжено от множество яркочервени пипалца, покрити със сини точки. В пипалцата й има отрова. С нея актинията убива животните и ги изяжда с грамадната си уста, която прилича на цепнатина в плодника на цветето.

Напролет морето е наситено с планктон и диатомея. На диатомеевите лъки пасат стада риби и други животни. Към началото на лятото диатомеята изчезва. Една част от нея бива изядена от рибите, една част се спуща в дълбочината, дето я изяжда многобройното население на морското дъно. Животът бавно замира и като че лятото трябва да мине в безплодна есен и да завърши с умъртвяваща зима.

Но неочаквано през септември започва повторно разцъфтяване на планктона. Морето отново се изпълва с гъста маса от микроскопични растения и животни.
Стада риби отново се движат като сребърни подводни течения и хиляди чайки кацат върху водата, пляскайки с криле. По шума на крилете им, който прилича на далечен тътен от водопад, рибарите узнават за приближаването на скумрията и хамсията.

След втората пролет дохожда черноморската зима с тежката си вода, с безжизнеността на дълбочините и повехналите гъсталаци на морските гинещи треви. Веселите риби — скумрията и паламудът — отиват в Средиземно море. Нордостите реват в мъглите. Снегът се топи и се разтваря в черните вълни. Небето прихлупва морето като нисък купол и не дава топлина. Слънцето си отива на юг, към далечните брегове на други, по-щастливи и празнични морета.

С какво да се обясни появяването на втората къса пролет в морето?

Зиме във водата на Черно море се сгъстяват разяждащите фосфорни и азотни соли. Без тях е немислим животът на микроскопичните растения — диатомеите. Растенията всмукват в себе си тези соли само под влиянието на слънчевата светлина. Зиме я има малко, тя е слаба. Слънцето ниско се плъзга по края на хоризонта, лъчите му падат полегато във водата. Те не проникват надълбоко, а се отразяват от морската повърхност. Растителният живот е мъртъв.

Напролет слънчевата светлина затопля морето. Диатомеите почват да поглъщат солите и бързо се развиват. Те изяждат всички запаси от азотна и фосфорна сол в морската вода с нечувана лакомия — приблизително за един месец. През май вече започва гладът за сол и диатомеите загиват масово. През лятото гладът се засилва и животът на планктона замира напълно.

Но долу, в студената вода, дори и лете запасите от сол се запазват незасегнати. Планктонът не може да се пресели надълбоко, за да живее от тези запаси. В дълбочините няма слънчева светлина, а без светлина планктонът не може да съществува.
Лете слънцето нагрява горните слоеве на морето. Морската вода е лош проводник на топлината.

Затова горната нагрята вода лежи като слой от десет-дванайсет метра дебелина над дълбоката студена вода и с нея изобщо не се смесва. Само силните бури могат да смесят тези различни води, но лете ги няма. През есента повърхността на морето бързо се охлажда Цялата вода от горе до долу придобива еднаква температура. Жестоки бури размесват водата като в исполински казан. Водата пак се насища със сол и настъпва нов разцвет на диатомеите и планктона — втората морска пролет.

Тя трае, докато слънцето дава достатъчно светлина. Дните стават по-къси, слънцето уморено клони към юг, светлината му блести само на повърхността на водите и отразена от тях, създава есенния блясък на въздуха. Но морските дълбочини потъват във все по-голяма и по-голяма тъмнина. Планктонът умира, увяхват водораслите и зимата превръща моретата в неизмерими басейни студена вода.

из “Северна повест” на Константин Паустовски; подготви: Черноморската диатомея

Препоръчваме още:

Учени доказват че водата има памет
Посланията на водата