Опитомяване на „чудовището” Бел Рок

За Стивънсън високият морал и технологичният прогрес вървят ръка за ръка. Науката премахва суеверията и осветява чудните творения на Господ. През времето, когато скалата е скрита под водата, хората живеят на кораб, закотвен на около километър и половина оттам. Но плаването с лодка до строежа е доста рисковано. Работата по основите на фара започва. Стивънсън изобретява тази структура, която им позволява да живеят на скалата. Работата е свързана с приливите и трябва да се работи докато скалите са открити.

За целта се налага хората да работят и в неделя. Няколко души от екипа отказват. Те са убедени, че Господ ще ги накаже, ако работят в неговия ден. Божието възмездие ги връхлита на втори септември 1807-ма година. Въжето на едната лодка се къса и течението я отнася. Останалата лодка може да побере само половината от хората.

Скоро скалата ще потъне четири метра под водата. Стивънсън записва в дневника си: “Всичко премина при пълна тишина, нищо не може да заличи от паметта ми мълчаливата тържественост на този случай.” Хората са спасени когато неочаквано се появява лодката за провизии. След дългия престой в морето, мъжете искат да завършат кулата на фара. Идва денят, в който монтират железния скелет. Поставянето на “краката” на фара е първият им голям успех след тежък едногодишен труд.

Мъжете не вярват, че фарът на Стивънсън ще оцелее след зимните бури. А в неговото майсторство вярват още по-малко. През зимните месеци работата продължава на сушата. Шейсет каменоделци следват инструкциите на Стивънсън. Те трябва да издялат каменни блокове от абърдийнски гранит.

“Господа, моята светлина е най-силната, която е измислена досега. Ще използвам откритията на френския учен Аргон”, заявява Стивънсън. Пресата идва, за да събере материали за напредъка на Стивънсън. Той използва рефлектори, пред които поставя бяло и червено стъкло. Няма по-ярка светлина от тази, смята Стивънсън. Тя не може да се сравни дори с фара в Едистън.

През пролетта Стивънсън и хората му се връщат на рифа. Скоро ще разберат дали скелета е пострадал от зимните бури. Той не е помръднал! Идва денят, когато трябва да започне пренасянето на каменните блокове. Конят Баси изтегля първия камък, който ще поставят при фара. Трябва да внимават много. Всеки блок се дяла с месеци и се поставя в точен ред. Ако пострада един камък, работата ще се забави, докато изработят нов.

Рени идва на мястото за този важен случай. Постройката на фара е готова и чака одобрението му. На фара могат да се подслонят 15 души. Страдащите от морска болест първи ще се възползват от уюта на новия дом. Отдолу има склад за провизии, а отгоре малък кабинет. Тази вечер Стивънсън закарва скептичния и болен Рени на сушата. Той смята, че стените няма да издържат на напора на вятъра.

Мъжете могат да се подслонят и сега се чувстват безопасно на скалния риф. Фарът се строи от две години и до този момент са поставени само три реда камъни. Стивънсън изостава с работата, но лошото време го кара да се върне на сушата. Той е принуден да почива през зимата и няма търпение да продължи работата. Но проблемите на Стивънсън тепърва започват.

Времето се влошава. Но, непоклатимият фар връща вярата на работниците в Стивънсън. Сега всички са съгласни да работят в неделя. Работата напредва, извивката в основата се прави по указанията на Рени. С цел да спрат посещенията на главния инженер, Стивънсън му пише дълга поредица от писма, с които иска всякакви съвети. За него няма маловажни неща.

Какъв да е маджунът за прозорци, какви да са бравите на вратите. Рени отговаря на всичките 82 писма с еднакво дълги отговори. Отговори, които Стивънсън игнорира. На 22-ри август Стивънсън закрива сезона след рязко влошаване на времето. През зимата вярата на Стивънсън е подложена на най-голямото изпитание. През януари синовете му умират от магарешка кашлица. Две седмици след тях умира и дъщеря му Джанет.

Фарът на Стивънсън завладява умовете на хората. Много хора отиват на място, за да видят големия строеж. Строежът се издига на трийсет и три метра от земята. В края на лятото изпращат последния каменен блок. Конят Баси пренася сам всички две хиляди и петстотин блока. Идва буря. Това е най-силната буря, която удря рифа. Хората се подслоняват във фара.

Вътре виждат, че един от тях липсва. Бурята бушува седем часа преди те да започнат търсенето. Никога не откриват тялото на Чарлз Хендерсън... Денят най-сетне идва. Стивънсън и хората му наблюдават запалването на двайсет и четирите големи фенера. Фарът е завършен. “И денем Господ им показваше пътя с облак що пълзеше пред тях, а нощем им даваше светлина от огнен стълб.” “Тези дни чета отзиви за изказванията на г-н Стивънсън в единбургските вестници.

Имам впечатлението, че той се смята за автор на фара Бел Рок. Ако не е послушал указанията ми за извивката при основата, от фара ще остане купчина камъни”, коментира Джон Рени. Спорът за това чий е истинския проект на фара Бел Рок продължава с години. Но никой не спори кой го е построил. Стивънсън спазва обещанието си и един от неговите работници на име Уишърт е назначен да се грижи за фара.

Робърт Стивънсън построява още много фарове и поставя началото на династия от инженери. Трима негови синове, двама внуци и един правнук стават строители на фарове. Днес фарът Бел Рок все още се издига над водата. Най-старият фар построен в морето. Той опитоми “чудовището” Бел Рок.