"Обичам тези хора, които винаги са ме посрещали с най-доброто, което са имали. Обичам тези хора, които са почтени, без да имат закони, затвори и приюти за бедни. Обичам тези хора, които спазват Божиите закони, без някога да са ги чели или да са ги чували, проповядвани от амвона. Обичам тези хора, които никога не ругаят и не споменават напразно Божието име. Обичам тези хора, които обичат съседите си така, както и самите себе си.
Обичам тези хора, които почитат Бог без Библия - а вярвам, че и Бог ги обича.
Обичам тези хора, чиято религия е една и съща, и които са свободни от религиозни предразсъдъци.
Обичам тези хора, които никога не вдигнаха ръка срещу мен, нито откраднаха имуществото ми, въпреки че нямаше закон, който би могъл да ги накаже, ако го бяха сторили.
Обичам тези хора, които никога не влязоха в битка с белите, освен на своя собствена територия.
Обичам тези представители на човечеството и не се страхувам от тях - такива, каквито Бог ги е сътворил и там, където Той ги е поставил, - защото те са Негови деца.
Обичам тези хора, които живеят и пазят имуществото си без катинари и ключове.
Обичам всички хора, които правят най-доброто, на което са способни.
И - о, как обичам тези хора, които не живеят заради любовта към парите!"
Джордж Катлин (1796-1872) - американски художник и пътешественик, живял осем години сред различни индиански племена
Добре дошли край огъня на приказките. Някога в Персия царувал Шах Шахриар, прочут със своята жестокост. Всеки ден той довеждал в палата си нова жена и на следната утрин я убивал. Най-сетне в царството останала жива само една девойка Шехеразада. Когато дошъл и нейният ред да загине, тя се явила при Шах Шахриар и започнала да му разказва приказка...
Приятно ми е да се запознаем
Жокер
1001 Нощ
- Детски новини (стани новинар) (50)
- Есенни огньове (9)
- Закъсняла екология (31)
- Замъка на Шахриар (33)
- Зодиак (12)
- Лексикон (34)
- Магическия свят на Амазония (2)
- Малкият кулинар (29)
- Моята приказка (33)
- Мъдрост и поука (34)
- Наука и Цивилизация (39)
- Омагьосаната гора (31)
- Пътуване в Космоса (41)
- Свободно време (19)
- Списание Горски обитател (20)
Коментари на латиница не се публикуват!
Тайните на библиотеката
Публикации
Партньори: Sexology & Human Nature 18+ Журнал Психея Книга "Есенни огньове" Интернет среда Журнал Екология Журнал Приказка Некерман Сексология и психология Компас Вейкиландия Юли Шапкарова YouTube Channel Когнитивно поведенческа психотерапия Асоциация Анимус Портал за литературно общуване на хора с увреждания
Личното творчество е основна съставна част от човешкия живот. В този смисъл ние Ви предлагаме да опитате силите си в писменото творчество, като създадете свои уникални творби – статии, които отразяват Вашия темперамент, вкус и личен стил. За нас ще бъде удоволствие да публикуваме Вашите творчески материали, като по този начин те ще бъдат достъпни за широка аудитория от читатели За контакти: kamino20@gmail.com Разрешава се копирането на материали и части от тях само след изрично писмено съгласие! За най-добра видимост използвайте Mozilla Firefox.
Личното творчество е основна съставна част от човешкия живот. В този смисъл ние Ви предлагаме да опитате силите си в писменото творчество, като създадете свои уникални творби – статии, които отразяват Вашия темперамент, вкус и личен стил. За нас ще бъде удоволствие да публикуваме Вашите творчески материали, като по този начин те ще бъдат достъпни за широка аудитория от читатели За контакти: kamino20@gmail.com Разрешава се копирането на материали и части от тях само след изрично писмено съгласие! За най-добра видимост използвайте Mozilla Firefox.
2 коментара:
Извадки от писмото на вожда Сиатъл до президента Франклин Пиърс в отговор на искането на втория да купи земята на индианците:
"Великият вожд във Вашингтон възвестява, че желае да закупи нашите земи. Великият вожд се обръща към нас с думи на добра воля и приятелство. Той постъпва много любезно, защото знаем, че не се нуждае от нашето приятелство. Ние ще обсъдим неговото предложение, понеже ни е добре известно, че ако не му продадем земята, белият човек ще дойде с пушки и ще ни я вземе.
Но как може да се купи небето или да се продаде топлотата на земята? Такава мисъл е чужда за нас. Свежестта на въздуха и отблясъкът на водата не са наше притежание - как можете да купите това от нас? Всяка педя земя е свещена за моя народ. Всяко борово клонче, всяко зрънце пясък край брега, мъглата в гъстата гора, всяка полянка, всяка буболечка е нещо свято в мислите и опита на моя народ. Сокът, който всмуква дървото, носи спомена за народа ни. Ние сме част от земята и тя е част от нас. Ухаещите цветя са наши сестри, сърните, конят, големият орел - наши братя. Канарите, сочните ливади, топлината на мустангите и на човеците - всичко това е част от едно семейство. И когато Великият вожд от Вашингтон ни изпраща вест, че възнамерява да купи нашите земи, то той иска твърде много......
..................
Ние не можем да живеем заедно. Ще помислим върху предложението да отидем в резервата. Там ще живеем в усамотение и мир. Не е важно къде ще прекараме сетните си дни. Децата ни видяха бащите си повалени и победени. Нашите воини бяха опозорени. Сега те прекарват дните си в безделие - тровят тялото си със сладки ястия и люти напитки. Няма значение къде ще прекараме сетните си дни. Вече са малко. Няколко часа, няколко зими и няма да останат деца да тъгуват над гроба на един народ, който някога бе тъй силен и изпълнен с толкова надежди, както сега вие......
..................
Ние сме диви и мечтите на белия човек си остават тайна за нас. Затова всеки ще върви по своя път. Защото ние държим всеки човек да живее така, както сам разбира, както сам желае, колкото и да е различен от нас. Когато последният от нашето племе напусне тази земя и споменът за него остане в сянката на някой облак над прерията, над тези брегове и тези гори ще продължава да витае живия дух на моите прадеди
Защото те са възлюбили тази земя, така както новороденото обича туптенето на майчиното сърце. Ако ви продадем нашата земя, обичайте я тъй, както ние я любехме, грижете са за нея, както ние сме я милвали. Запазете спомена за земята - запазете я такава, каквато е, когато ви я предаваме. И с всичката ваша сила, с целия ваш дух, с цялото си сърце я запазете за вашите деца и я обичайте.
Защото ние знаем - всички сме едно. Дори белият човек не може да убегне от общата ни съдба. Може би все пак сме братя.
Ще видим!"
Значи това писмо го има на доста места из нета. Няма да правя забележки за копи/пейста, но е желателно да се придържаме все пак към някаква уникалност, ако искаме да сме интересни, а не банални.
По повод на писмото има твърдения от хора занимаващи се с индианистика, не претендиращи за експертност, но и не съвсем лаици на индианска тематика като нас. Твърденията са, че писмото не е автентично. Цитирам:
"Проблемът е, че това писмо не е автентично, а е писано от един американски журналист - май че беше през 1898 г. След това е "преправяно" от един професор по реторика през 50-те год. на ХХ в. То си личи и по стилистиката, която не е характерната за индианците. При тях красноречието се е ценяло високо, но... звучи по друг начин.
Има доста статии и даже 1-2 книги от различни изследоветели по въпроса."
Black Wolf
Пиша това, защото ние като българи познавайки културата си би ни било неприятно някой "експерт" дошъл примерно от САЩ или от другаде да твърди невярни или погрешни неща. Спомняте си случаят с Баташкото клане, как доста от нас подскочиха доста националистически (и с право), когато в някои европейски вестници излязоха твърдения, че такова нещо не се е случвало. Та мисълта ми е, че индианците и до сега реагират по подобен на нас начин когато се разпространяват неверни и дори лъжливи материали за тяхната култура и самобитност. За това правя това уточнение, редно е да бъдем коректни. Аз не съм върл враг на ню ейджа, но и не го подкрепям, а той е един от основните "манипулатори" на древни култури, текстове.
Публикуване на коментар