Миниатюрна душевност

Автор: Меричка

Само за 14--

Как се чувстваш, момиче, когато
първият пролетен вятър
докосва и гали, зове и смущава
тялото, духа и душата.

Ресници

По миглите ти пак цъфтят цветя -
по нежните бадемови клепачи.
А мойта пролет носи ми вина,
и кара ме отново да заплача.

По "Ти пак си плакала, нали,
не свивай устни от досада,
усмихвай се, когато те боли,
понякога и щастието страда?!"

Откритие

Искам да знам как се целува –
с премрежени от сладостта очи?
Че всяка нежна вечер го сънувам.
Добра бъди, кажи ми ти!

Звезден лъч

Само звезден лъч ми стига
да усетя синьото ноктюрно на нощта.
Душата ми да листи като книга,
събрала мигове с безкрайни чудеса.

"Както звучи едно ноктюрно,
двама да бъдем с теб, звук до звук."

Не така...

Последната целувка е удавница,
летяла дълго с мен покрай скалите
и време е за твойта странница
да вземе своя кръст и раница...

"Не така, без една сълза през рамо..."

О, този Х

Опивам се от виното ти вкусно,
притискат ме ръцете ти жарки.
На капки го пия от устни,
мълвящи за обич, изкусни.

Алхимия на самотата

По покривите тихо капе самота,
а кестените с цъфнали "свещи" се кичат.
Подай, любими, своята ръка,
аз ще ти дам сърцето, що обича.

Господин "Стихийно последствие"

О, помисли си, как ще го изместиш,
хлапака лъчезарен в моя стих.
Най-много вещи, тлен да вместиш,
а той, изтънчен, нежен, тих
ще ме погледне замечтан,
да вдъхне вяра в моето сърце.
Все още неизказан блян
за теб трепти, мое момче!

"Ти мъж като магия, ти огън и стихия
ти вечната загадка, ти моя болка сладка"

На усмивката - с усмивка!

Обичам свежи утрини, в които
ме галят ласкави очите ти
и благост е усмивката ти да ме сгрее,
сърцето ми щастливо с нея да се слее.

Пеперудено

За теб вълшебство в дланите си крия -
на пеперудени криле магия,
разтворя ли ги, знам, ще полети,
последвай щастието си - хвани я!