След излизането от печат на първата книга за Хари Потър любителите на животни полудяха от интерес към домашната сова. Впрочем човечеството отдавна-отдавна не е равнодушно към тези разкошни птици. За тях се разказват легенди – щастливи притежатели на “ръчни” сови са били: гръцката богиня Атина Палада, вълшебникът Мерлин и харизматичният Воланд.
Трудно е да устоиш пред странното очарование на това митично същество - совата. Но да се вмести в нашия цивилизован свят е още по-трудно.
Пернáтото нощно чудо
С часове може да се любуваш на совата – тя омагьосва със своето получовешко лице, с разкошната си перушина и с хипнотизиращия си поглед. Впрочем, този поглед е далекоглед – совата почти не вижда какво става под носа й, но затова пък отлично вижда на голямо разстояние и почти в пълна тъмнина.
Асиметрично разположените й уши позволяват с точност до един градус да определи откъде идва звукът. Край совата не само мишка, а даже и хлебарка не може да се промъкне! А стопанина си може да разпознае по гласа. Да чуете полета на совата е невъзможно, ако тя сама не пожелае това, защото меките й пера правят полета на нощния хищник съвършено безшумен.
Совата може да изглежда сурова пазителка на тайни, но понякога така смешно гримасничи. Тя може гордо да мръщи вежди и да “кокошини” перата си, за да изглежда по-едра, или (обратно) изплашено да се опъне като струна и така да свие перата си, че да заприлича на клонче.
Понякога совите застиват в поза на безразличие и движат главата си наляво-надясно при неподвижно туловище, както правят източните танцьорки. Много е забавно да се гледа това, но те не го правят случайно – учените считат, че тези движения помагат на птицата точно да улавя околните звуци.
Но не бързайте да изпадате в умиление и да тичате към птичия пазар за мистични питомци. Совата е дива птица и е съвършено неприспособена да живее в градска квартира. А ако не ви съвпаднат характерите, място за отстъпление няма – в природата изнежената домашна птица просто ще загине!
Мишините сълзи
Главният проблем със совата е храненето й. Децата, бременните и слабонервните е по-добре да не хранят тази птица - тя упорито предпочита да се храни с мишки (по две на ден). В краен случай може да й се дават малки пиленца. И за да не им устройва преследване из цялата къща, по-добре е да се убият предварително.
Както разбирате, на вас се пада да извършите това. И никой не може да гарантира, че совата няма да разхвърля недоизядените части от жертвата върху любимата ви покривка.. Да се храни совата с чисто месо не бива – това не е каприз, а необходимост: за нормалното й храносмилане са необходими миши кожички и костички.
Недосмляните остатъци совата после ги повръща (това се нарича уригване). Освен това два пъти в годината совите си сменят перушината и се налага да я прибирате след тях.
Совите пият много – най-добре е да се сменя водата им два пъти на ден. Някои сови изпитват удоволствие от водни процедури – къпят се или се разхождат във ваната с вода.
Птицата със широкия полет
На совата й трябва много място – желателно е да й отделите стая. Ако вече има клетка - то тя трябва да е голяма и освен това се налага често да й разрешавате да лети из къщи, защото в затворено пространство совата ще залинее от мъка, а мускулите й ще атрофират от недостатък на упражнения.
Ако пък й позволите да “пътешествува” из къщи, то затворете прозорците и скрийте по-надалеч книги, документи, а също и предметите, които са чупливи, ценни или просто са ви мили на сърцето. Свалете пердетата - совата може лесно да се замотае в тях, закрийте големите огледала и прозорци (совата може да се нарани, опитвайки се да прелети през стъклото).
Бъдете готови и за това, че “аку” от совата може да откриете на най-неочаквани места из къщи. Да приучите совата да “ака” в съндъче е невъзможно. Единственото, което е по силите ви, е да й осигурите любими места за престой: полилеи, шкафове или специални приспособления. Тогава основна част от совините “акита” ще се натрупват под тях .
“Акитата” на совите не миришат и леко се почистват с парцал и топла вода.
Клетката за совата трябва да е висока поне 80 см, а на дължина и ширина да е не по-малка от 50 см - това е за дребните сови(!). На дъното на клетката (заради “акитата”) обезателно трябва да се постави решетка, за да се защитят нежните лапички на совата от възможни инфекции. Добре е в клетката да се постели мек парцал – совите, особено младите, обичат да лежат на мекичко. Да се наблюдават в това положение е много трогателно.
Котеливата саможивка
Ако сте съумяли да преодолеете всички трудности - можете да се гордеете със себе си и да се радвате на питомците си. Независимо, че совите изглеждат навъсени, те са много добри, игриви и общителни птици. Могат да си играят с каквото им попадне – като се започне с чорапа ви, че може да се стигне чак до шофьорската ви книжка, затова е най-добре предварително да й подарите пъстри парцалчета и дребни плюшени играчки.
Совата може да си поиграе и с вас, но за съжаление за лудории обикновено я влече през нощта, защото обект на шеговития й лов могат да станат стърчащите ви изпод завивката крайници или главата ви. Совите охотно общуват и чрез разнообразни звуци – не може да се забранява на говорещите птици да си “побъбрят”. Честно казано совата може да споделя емоциите си цяла нощ, така че се запасете с тапи за уши и предупредете съседите.
Ни бива да прегъщате совата – птицата е доста свободолюбива и не одобрява настойчиви докосвания. Но може да се приучи да каца на ръката ви - за удобство се ползва ръкавица за соколи. Не е добре да я галите по гърба, но да я почешите по вратлето под клюна може.
Совата прекрасно свиква с децата, стига те да не й досаждат често. Разбира се, тя може да драска като котка или куче, но “свои” не би атакувала. А от любопитни гости най-често се крие колкото може по-далеко. Нейната саможива натура й пречи да общува с непознати хора.
Откъде да се купи сова
.......Тук е най-добре да си задаете друг въпрос: “Да купя ли сова?”. Защото преди да стигнете до отговор на този нелек въпрос, трябва да сте напълно наясно, че за живота на това прекрасно същество ще носите отговорност Вие! Ще имате ли достатъчно търпение и сили за такава отговорност?
Според друидите, които са имали дванадесет животни на Силата, тотемът на хората родени между 23 ноември – 21 декември е Бухъл или Сова. Много чаровни и харизматични хора, но не се заблуждавайте от външния им вид! Совата е хищна птица и е много вероятно някой нахалник да си изпати зле. Освен това са родени с таланта на магьосници почти във всяка област, в кято решат да посветят усилията си. Така че внимавайте със Совите.
Препоръчваме още:
12 животни на Силата
Очите на Совата
Публикации
4 коментара:
Преди време видях в местния ”Зодиак” едни коментари(след "Овен") за кулинарните предпочитания на мангустите и бухалите. В един от тях Юлияна предлага на Меричка да ме включат в актьорския състав за нов филм ”Магьосници в кухнята”(ремейк на филма “Магьосниците от Истуик”). Меричка дипломатично замълча, но ако зависи от моя отговор, то той е ДА (много пъти “да”). Но....имам условийце: Преди да тръгнем за “снимачната площадка”, ние трите “магьосници” трябва да се опознаем по-добре. Прочетохме “биографията” на Мангустата, сега ето статия и за Бухала(Совата). А за мене Мечката кога?
То е ясно - такова своеволие, като мен кой ще изтърпи в ква - ква - ртирата...
Всъщност за Бялата Мечка ли говорим?
Има ли значение какъв е цветът на Мечката? Бяла, тъмно кафява, просветляла, с леко проскубан кожух или побеляла - не е ли все то? Мечката винаги е и ще си остане истинско Животно!!!
Ето това е хората родени между 23 ноември и 23 декември са Сови или Бухали както е описано в 12-те животни на Силата към които има линк в статията или както е описано в стихотворението посветено на Совата - "Очите на Совата"
Тези хора не са щъркели, кокошки или някакви си други птици. Това е положението!
А пък аз съм Кълвач с най-здравата човка сред птиците, а не папагал Какаду! След като объркванията са поправени можем да си починем на спокойствие.
Публикуване на коментар