Таралежите се раждат … за любов

Автор: Меричка

/продължение на Малечка/

Истинска приказка,
малко измислена,
малко напудрена,
даже и с …грим.
Щом я разказваме,
чувства показваме,
страсти гасим,
за любов бдим.

Новата естествена гора беше толкова уютна, населена с много елфи и елфиди. Всички обичаха приказките, израснали бяха с тях, още повече с тези на Шехерезада и Андерсен. Неслучайно Малечка /Мая/, на която крилцата и пораснаха през февруари 2006 г., публикува скоро в сайта приказката от детството си “Горска приказка” – спомняше си някъде 3-4 годишна беше, преди да се научи да чете, в едни бараки – “Училището” на квартала в южния миньорски град, директорката я откъсваше от ръката на майка и, поставяше я на катедрата и всички бяха само слух, за да чуят за пореден път наизустената приказка.

Запази още спомени - за алчните очи на вуйна си, която постоянно сравняваше двете си дъщери с нея и сестра и, и думите и, особено, когато още малка, тя набързо дърпваше пресния брой на “Родопски устрем” или “Дело” от ръцете на пощальона: - Погледнете ги, братовчедките си, няма ли за вас учение и четене, да знаете краварки ще станете!

Каква свирепа закана, усещаше обаче, че умишлено така им говори, за да им създаде комплекс някакъв, тя беше детска учителка и имаше опит в тези работи.
Най – различни случки изплуваха сега пред очите и: ваканциите, когато юлското сено биваше товарено на мулета и пренасяно от ливадите до плевнята, където с връстниците си лудееха и го тъпчеха до настъпването на полунощите, осеяни с песни на щурчета.

През зимата също не спираха с лудориите, пързалките, боя със снежни топки и усещането за топлите вечери, когато сгушени до дядо и баба, слушаха приказки и песни до насита.
Любим герой от тази весела приказка на Лъчезар Станчев и стана Ежко – чаровен, необикновен, образован, трудолюбив и …понякога гневлив…/това в приказката не го пише/.

Много и се искаше да станат приятели с Ежко. Разбира се, като оставим настрана възможностите да се доберат двамата заедно до Абсолютната истина и Себеотричащата любов, ще видим колко признателни бяха на човека - поет, писател и учен Гьоте, той, милият Йохан Волфганг фон Гьоте – едно вълче от гората на Просвещението, който като поддръжник на Йохан Готфрид Хердер, възприема и неговия възглед за поезията, че тя не е привилегия за избраници, а плод на народния дух, към която теза изглежда бяха се присъединили несуетно и те, двамата.

Спомни си първите публикации в Нет-а, в които не особено скромно се позоваваше на Гьотевия авторитет – “Простака накажи с мълчание”, но пък заслужено си беше отправено към опонента, а и нямаше други задни мисли освен тази “Само силните умеят да прощават” Елиза Ожешко.

Понякога в едни други гори, като “Опитомения”, в която вършеше лудории от април 2006 г., ставаха скандали, които се свързваха с претенциите на авторите за синята им кръв и тем подобни… дори може да се каже глупости.

Всъщност, ако трябва да проследим живота и израстването на личността на самия Гьоте не можем да отречем обаянието, което излъчваше този благороден и начетен човек, завинаги останал свързан с Шилер, неговия съименник – бедняк и неимотен, но способен и свободен писател и творец.

Но време е да продължим приказката в духа на Гьотевото “Как може да познаеш себе си? Само по пътя на действията, но никога по пътя на съзерцанието. Помъчи да изпълниш своя дълг и тогава ще познаеш себе си.” Именно затова тя избра в гората на Черноризците да си направи първата виртуална стихосбирка – “Очите на Сервантес”.

От друга страна пък нямаше и капка съмнение, че освен таланта на добър и спретнат разказвач и поет, нашият Трол /Ежко/ имаше призвание и в изобразителното изкуство, и понякога си позволяваше да го сравнява с Пол Сезан. Нещо в онази Le Vase Bleu, което го доближаваше до творбите на Маестрото от Екс ан Прованс/м…да, и той Козирог - богаташ/, създал особената връзка на импресионизма с кубизма, предизвикваше сетивата и емоциите и, и така не след дълго време щеше да напише в чест на запознанството им:

Ноктюрно

/класик-джаз парти/

Пианото
прашасваше
във ъгъла.
Не то, а струните му,
зарязали и водката,
и портокаловия сок.
И днес вратата
се отвори.
Влетя, по онзи,
всечовешкия закон
самотен саксофон.
Щастливи,
черно – белите
клавиши
поглъщаха
поредна партитура.
А саксофонът
дрезгавото
повиши –
прегръщаха
се пред и над култура.
Клавиши,
клавиши, струни...
струни, клавиши... .
..на малка водка
с портокалов сок...

“Отворена за теб врата –
все едно не е врата…”
“I’m still looking for the summer”

Доста отдавна се опитваше да превърне друга една мисъл: „Да разбереш живота и да го обикнеш в друго същество – в това е задачата на човека и в това е неговия талант; и всеки може да посвети себе си цялостно само на един човек” /Анри Барбюс – френски писател и журналист – “сокола на революционната мисъл”/ във веруюто на живота си.

Замисли се какво ли точно са танцували таралежчетата, когато са им растели бодлите…
Най – вероятно шлагерът на Middle Of The Road – Soley Soley от 1971 и са го пеели на френски сигурно, защото профилирането и порядките от основното училище са си казали думата… Или пък http://santiment.blog.bg/muzika/2009/04/28/midyl-yf-dy-roud-middle-of-the-road.328143

Беше лятно време, когато тя реши да се извини на любимия си изпълнител Кирчо, /Маричков/, позволи си плагиатство, горкинката, естествено той беше този, който ги свърза в танго:

“- …Може би защото валсът и тангото
бяха нещо дивно, дивно, но активно…”
Извинения
За Кирчо

Беше летен ден - в клуба те открих.
И във знак на радост ник-а си смених.
И намерих с теб незнаен свят на вечността,
дир-а сега разкри ни свята мечта!

Като нежен звън отлита твоят смях.
Сякаш грешна - там отвън, исках да съм с тях.
А във РАЯ, ми нашепват, струи светлина,
но как да стигна там точно сега?

Ти подаде ми ръка да продължим
и не свършва песента в нашите очи.
И не искам спомените да нахлуват в мен,
нека чист и споделен да е всеки бъдещ ден!

Беше слънчев ден, в клуба те открих
и във знак на вечност датата смених....
Оттогава досега доста време отлетя,
и не пиша и не страдам вече за това!
август ‘05

И така оттогава танго, …та и до днес, или както казват французите “Вчера е вече минало, утре още не е дошло, днес е един подарък, затова го наричаме настояще.”
Ракурсът друг е, съвършено

Животът ми през пръстите изтича,
но щом сме в ритъма на страстното танго,
което двамата така обичаме,
това не може да ни плаши и дано
ракурсът друг е, съвършено,
в естествената приказка за двама,
където всичко е докрай простено
и премълчани истини там няма.
Надявам се, ти ясно да разбираш,
че само теб копняла съм навеки.
Щастлив, в прегръдката примираш,
съзнал зова на древните пътеки.
И писано ни е било така –
да търсим, да жадуваме любов…
Една потрепваща ръка
пак води ни по пътя нов.
Не са ни нужни магистрали,
под злачно нацъфтелия салкъм -
сърца горещи сме събрали
по път, застлан със калдъръм.

Убеди се, че който вярва в невидимото, може да извърши невъзможното!

Сега, с Бегония Соления /единствената издържаща на жарките слънчеви лъчи/ в ръцете си, с вярна любов в сърцето си, с волята и силата на духа си, допреди години пречупен и вял, продължаваше да се грижи за духовната им храна даже и чрез прекрасния сайт.