19.6.09

Липсваш ми

Струваше ми се, че няма да тъгувам –
нали раздялата е само за седем дена...
А ето, че страдам и даже като вълк вия.
Неизмитите съдини се натрупаха като планина –
все не ми остава сила за тях...
И пак забравих да полея твоя столетник..
Приятелите ми ме викат:
“Дай да зарежем всичко
и хайде на вилата, на шишчета.”
А на мене дори не ми се яде –
по-мила ми е моята тъга.

Всичко от обикновения мизансцен на дните
изглежда по-различно, когато неволно заживееш сам.
Страдам по тебе като апостол от светите мъки.
Аз страдам по тебе - ето, това е истината.
Струваше ми се, че няма да тъгувам.
Казват, че било полезно хората да си почиват за седмица един от друг.
И аз все се мъча да започна да живея по някаква желязна логика,
но в логиката как да вместиш любовта?
И нашият банален начин на живот,
натрупал се с годините,
където властвува суетата над суетите,
ни пречи да чуем вика за поумняло от годините светоусещане,
че живеем не както трябва.
Страдам по тебе като пустинята по белия сняг.
Аз страдам по тебе – какво да направя?
Мислех, че няма да страдам -
ще мине седмица.и всичко ще си дойде на мястото –
домашното ежедневие, приятелите, и работа до изнемогване.
И на пръв поглед животът е съвсем обикновен.
Само че, забелязвайки първия сняг
над мрачната столица и измръзналите цветя в саксиите,
аз се сетих колко е къс животът,
че той няма да се повтори и че всичко прекрасно в него си ти!...
Тъгувам по тебе като ранена птица по своето ято.
Аз страдам по тебе – да, това е!.
Аз тъгувам по тебе! Аз страдам по тебе!

Я скучаю по тебе

Казалось бы, ну что скучать -
Всего семь дней разлуки.
А вот скучается, хоть волком вой.
Посуды кухонной гора -
Всё не доходят руки,
И я опять забыл полить столетник твой.
Друзья зовут - давай махнём
На шашлыки на дачу,
А я не еду - мне милей мой сплин.
В привычной мизансцене дней
Всё выглядит иначе,
Когда невольно поживёшь один.
Я скучаю по тебе,
Как апостол по святым мукам.
Я скучаю по тебе -
Вот какая штука.
Казалось бы, ну что скучать?
Считается полезным
Недельку друг от друга отдохнуть.
И я всё пробую начать
Жить логикой железной,
Но в логику любовь никак не запихнуть.
И наш обыденный уклад
Сложившийся годами,
Где суета сует владеет всем,
Мешает нам расслышать крик
Седого мирозданья,
Что мы живём не так и не за тем.

Я скучаю по тебе,
Как пустыня по снегам белым.
Я скучаю по тебе -
Что уж тут поделать.

Казалось бы, ну что скучать?
Пройдёт всего неделя
И всё вернётся на круги своя.
Домашние дела, друзья,
Работа на пределе,
А, в общем, жизнь вполне обыкновенная.
И лишь заметив первый снег
Над хмурою столицей,
И у ларьков озябшие цветы,
Я вспомню, как недолог век,
Что он не повторится
И, что всего прекраснее в нём - ты.
Я скучаю по тебе,
Как подранок по своей стае.
Я скучаю по тебе -
Вот ведь как бывает.
Я скучаю по тебе.
Я скучаю по тебе.

Сергей Трофимов (Трофим) е роден на 04 ноември 1966 г. в Москва. Той е композитор, поет, музикант, изпълнител на свои песни.

Превод: М.К.

Я скучаю по тебе

2 коментара:

Анонимен каза...

За съжаление забавих превода, Юлиана!
Но пък тук има някой, който ти го дарява...

Юлияна каза...

Аз помолвам по веднъж. :)
Когато по неизяснени причини нещо се забави или ми бъде отказано, търся други начини и решения за постигане на целта.
Нищо важното е че имаме това, което искаме в този случай превода на песента.

Публикуване на коментар