С надежда да се укрепим

“Преминах през целия кръговрат - от оран и сеитба, през жътви и вършитби, от лунни хамбари и воденични песни, до вечерни нощви и селски пещи, от които изгряваше като слънце всеки питар (хляб).” Петър Андасаров

Ще чуем ли как вятърът ечи
и как сърцата бият във очакване
от малко зрънце да се освести
Родината и цялото оплакване

да бъде сън в полетата със клетви.
И там навън, събудени житата
готови да са за заветни жетви.
Българийо, ти още си богата!

Но има време за позорния им стълб -
да тръпнат тези, дето злото ги привлече.
Превият ли пълзящия си гръб,
ще бъде лесно, и отсечени,

корекция ще са за идните след нас,
а ние толкова успяхме и …мечтаем,
макар сред бунище на жадните за власт.
Българийо, със клас ще те венчаем!