Имам черна магьосница.
Имам черна магьосница.
Аз си имам черна магьосница.
Така ме заслепи, че не видях,
че тя е черна магьосница
Опитва се да направи дявол от мен.
Не ми обръщай гръб,скъпа.
Не ми обръщай гръб, скъпа.
Не, не ми обръщай гръб, скъпа.
Спри да се намесваш с триковете си.
Не ми обръщай гръб, скъпа.
Можеш да извадиш магическата ми пръчка.
Ти ме омагьоса, скъпа.
Ти ме омагьоса, скъпа.
Да, ти ме омагьоса, скъпа.
Превърна сърцето ми в камък.
Ужасно много се нуждая от теб, магьоснице.
Не мога да те оставя сама.
Това ми е любимата песен на Карлос Сантана, който днес на 20-ти юли също има рожден ден! Да ни е честит празника бате Карло! Поздравявам всички с тази песен.
Black Magic Woman
20.7.09
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!
Чудесно! Пълна интеграция на персоната и сянката, на дуализмите и проекциите. Обичам Дао и Психологията защото двете учения са напълно идентични, но едното говори за Природата с метафори и привидни загадки, а другото със научно обоснована терминология.
Но моля ви пишете имената на авторите, когато това не сте вие. Никак не е приятно да влезеш някъде и да си видиш стихотворението или прозата без дори да са написали името ти, не стига че са го взели и без да питат.
Не съм написал автора, защото не съм допускал, че е възможно някой да не познае "Доброта"-та на Петя Дубарова. Особено, ако тези стихове са текста на един от хитовете на Росица Кирилова. Но от юридическа гледна точка забележката Ви е основателна!
На хората занимаващи се с психология често им се случва да не "познават" някои неща и случая с госпожица Петя Дубарова е красноречив. Тя завършва живота си твърде рано по твърде трагичен начин.
Ако можех
Ако можех да позная
да предвидя
да усетя че болката
е толкова голяма
от тебе щях да я отнема
за да останеш цяла
Сега го надрасках това в памет на Петя Дубарова.
Депресията е коварно заболяване със своите изненадващи и трудно предвидими криви. Антидепресантите дават добри резултати, но причините остават, лечение на симптоми, а жилото на коварната змия не е извадено. Депресията умее да се прикрива под най-различни форми и да сменя украската си според средата и обстановката. И когато най-малко очакваш тя напада с пълната си сила. Тъжно е да изгубиш пациент и отговорността е огромна. Не го пожелавам на никого от колегите. Ако можехме да "познаваме" нямаше да има нито едно самоубийство. Но ние не сме врачки и гадатели дори и понякога да изглеждаме такива. Често пъти при депресията нежността и съчувственото отношение от страна на лекаря има обратен ефект. А по-твърдото отношение, провокирането и изваждането на слънце на спотаения гняв (което е действителното име на депресията) дава по-добри резултати. Разбира се риска е голям да се изправиш пред този коварен враг и не в себе си, а в чуждия живот.
Мисля, че не е особено подходящо точно в този сайт да задълбаваме дълбоко по тази тема. От друга страна е добре децата да имат най-обща представа за тези неща. Защото суицидните мисли не са никаква радкост при тях. Примерът пак може да се даде с трагичната съдба на Петя Дубарова. Задължително обаче трябва да се набляга на деликатността с която е необходимо да се борави винаги, когато става дума за деца. Ще цитирам нещо от Петя Дубарова от нейната проза:
"Не искам да живея в заслепение...Всичко е така опорочено, някъде от вътре от дълбокото на живота лъха гнило. Но искам да вярвам, че има и достойни хора, чисти и необикновени. Ако има то те са нещастници."
Добрия психолог може да прочете много за душевността на човека само от тези три изречения. Те казват много, съдържат огромна информация, която разтълкувана правилно и използвана по правилния начин може да спаси автора им. Предлагам Ви един алтернативен вариант на терапия. Винаги стимулирайте и окуражавайте клиента си да твори. Дори и да не може да пише стихове, проза, да рисува или да свири на някакъв инструмент. Опитайте се да го накарате да напише поне един ред за това как вижда себе си, връзката си, работата си, света, космоса и т.н. Нека се почувства свободен/а да изрази себе си чрез някакво творчество. Лично на мен най-добре ми говорят и разказват стиховете, прозата или картините, които човека, с който съм се ангажирала създават. Това не е стандартен подход, но и заболяванията ни и техните прояви стават все по нестандартни и ние трябва да бъдем в крак с промените.
Публикуване на коментар