Още една версия на легендата за Жанна д’Арк

Жана д`Арк е легендата на Франция. Даже в знаменитата Статуя на Свободата, подарена от Франция на САЩ , е запечатан за векове образът на Орлеанската Дева. Нейното има вълнува учените-историци повече от пет века. Но така и не са успели да докажат коя е била тя в действитвлност. Дъщеря на кралица Изабела Баварска и Орлеанския херцог, т.е. сестра на Карл VII или... изброяването на предполагаемите родители на Жана би заело цяла страница. Преди две години изследванията дадоха непредсказуем резултат: останките, които се считали за мощи на Жана д`Арк, най-вероятно са фрагмент от египетска мумия.

Както пише списание "Nature", учените са дошли до извода, че възрастта на реликвата е повече от 2 хиляди години, т.е. останките не могат да принадлежат на някого, който е умрал в XV век. Мощите били открити през 1867 година в таванското помещение на една парижка аптека и Римо-католическата църква ги признала за мощи на Жана д`Арк, която била канонизирана в 1920 година.

Известно е, че Жана д`Арк е обикновена селска девойка, на която се явил архангел Михаил и светите Екатерина и Маргарита, заповядвайки й да освободи родината от англичаните. Жана намъкнала рицарските доспехи, набавила си меч, взела в ръцете си копие и се отправила към дофина, уговаряйки го да й даде войска и да й заповяда да освободи обсадения от англичаните Орлеан.

На бойното поле маладата девойка се доказала като храбър воин и талантлив пълководец. Орлеан бил спасен. Последвали предателство, плен, пристрастен съд и кладата, на която тя се изкачила. Забележително е, че Карл VII при въвеждане на Девата в кралския двор я удостоил с кралския герб.

Много преди Орлеан Жана участвувала във войнски съревнования и поразявала всички с умелото владеене на рицарското копие, чиято дължина била около 4 м. Това умение изисквало постоянни многогодишни тренировки. Да се обучават на такова майсторство имали право само лица, посветени за рицари.

Съгласно официалната версия Жана се е родила в Домреми. Но селяните там са говорили на лотарингски диалект, различаващ се от езика на жителите на Париж. Френският език започнал да се разпространява в тази провинция едва 200 години след смъртта на светата Дева.

А Жана говорила на френски толкова чисто и правилно, че на въпроса на един от членовете на съдебния трибунал: “На какъв език говориха с тебе светите Екатерина и Маргарита?” – тя презрително отговорила: “Говореха на френски и то по-добре от Вас!”.

Поведението на Жана по време на срещата й с дофина, при сраженито с англичаните и след процеса свидетелстват за това, че дълго са я подготовяли за мисията. Тя познавала обичаите на кралския двор, изучавала география, военно дело, конна езда.

Франция през XV век переживявала най-тежката криза. Страната била разделена на отделни независими държави, столицата била окупирана от англичаните. Пророци, ясновидци и екстрасенси на тълпи прииждали при правителството с предложения за спасението на страната. Немалко от тях се опитвали да се доберат и до Карл.

Но само Жана д`Арк се отправила към двореца, съпроводена от специално въоръжен ескорт. Сякаш някой невидим й разчиствал пътя към бъдещия крал на Франция. Жана се отправила на 23 февруари, а още на 12 февруари граф Дюнуа, защищаващ Орлеан от англичаните, заявил на своите войници, че му предсказали: градът ще бъде спасен от “Девата, идваща от лотарингската граница”.

Но ако Орлеанската Дева не е изгорена на кладата, то къде тогава се е укрила? Никъде не се е укрила! В 1436 година, 5 години след кладата в Руан, в счетоводната книга на Орлеан бил нанесен запис за две златни монети на Жан дю Ли като заплащане за доставяне на писмо от неговата сестра ”Девата Жана”.

А в 1439 година Орлеанската Дева сама навестила освободения от нея град. Тогава вече носела фамилията на мъжа си – д`Армуаз. Посрещнала я възторжена тълпа от граждани, сред които имало немалко хора, които са я били виждали по време на знаменитата обсада.

В счетоводната книга се появил още един запис за заплащане на Жана д'Армуаз на крупна сума – 210 ливри “за добра служба в полза на града по време на обсдата”. В това време градът бил посетен и от крал Карл VII. А след визитата в Орлеан Жана д`Армуаз се срещнала с маршал Жил де Ре, който също бил воювал заедно с нея срещу англичаните.

Сега да преминем към Роберт д`Армуаз - съпруга на Девата Жана. В 1683 година били публикувани брачният контракт на Жана д'Армуаз и дарителският акт, съгласно който Роберт д'Армуаз предавал на жена си “Жана–Девата на Франция” някои от своите владения.

В това, че Орлеанската Дева не била изгорена на площада в Руан, още повече ни убеждават материалите от съдебния процес. Генералният адвокат Шарл дю Ли още в XVI век обрърнал внимание на това, че в документите и протоколите от разпитите на Девата липсва смъртната присъда и официалният акт, удостоверяващ изпълнението на присъдата.

А сега главният въпрос: Ако Жана е била девойка с кралска кръв, ако е нямало съмнение в нейната честност и героизъм, ако никой не се е съмнявал в Божията воля за мисията й, защо се е наложило да се разиграва спектакъл с нейното уж изгаряне на клада?

За да се разбере това, е необходимо да се знае политическата ситуация във Франция по онова време. Героинята за Париж и Орлеан не е задължително да е героиня и за Руан. Една от причините за избора на Руан като място за провеждане на процеса над Жана и нейната екзекуция била подръжката, която гражданите на Руан оказвали на англичаните.

Правителството на Франция не се опасявало, че руанците ще се застъпят за Девата. Дори било сигурно, че узнавайки за кладата простите французи веднага ще си помислят – това е работа на англичаните.

Желаейки да убедят народа в смъртта на “вещицата”, управляващите Франция устроили екзекуция на тяхната любимка в присъствието на многолюдна тълпа. Так и станало - Руан се оказал в изолация. Кралят на Франция победил и в психологическата война.

А самото “шоу” с изгарянето на кладата било дело на техниката. До мястото на екзекуцията не били допуснати граждани. От кладата ги отделяла стена от 800 войника. Било издадено предписание да се закрият с капаци всички прозорци, които гледат към площада.

Тези предпазни мерки давали възможност да се екзекутира коя да е друга жена (дори и да е жалко за нея...). Жофруа Терраж-палачът на Руан не познавал Жана д`Арк.
Съдилищата, които обвинявали жени във връзки с дявола и неговите слуги, били нещо обичайно в онези векове.

И приключвали до седмица. При зверските разпити жертвата признавала всичко, което било и което не е било, и после тържествено я изгаряли. Процесът над Жана продължил 7 месеца. Да я разпитват дори не са опитали, само един път я заплашили като й показали инструментите за разпит.

Кой би могъл да организира така добре тази операция? Кой е стоял зад подвизите на Орлеанската Дева, помагайки политически да се свали блокадата от Орлеан, кой е осигурил коронацията на Карл VII, а после организирал екзекуцията, настройвайки простолюдието срещу помачачите на англичаните?

Този човек бил папа Мартин V. В книгата на Пиер де Сермуаз, далечен потомък на Жана д`Армуаз, се казва, че Орлеанската Дева е секретен агент на Ордена на францисканците. Папата решил, че продължилата много години война за владение френската корона става заплаха за авторитета на католоческата църква.

Затова хората от францисканския орден не само подготвили Жана, но и съдействували за военните й успехи. Францисканците принадлежали към два враждуващи лагера, сражаващи се за властта във Франция. И от задкулисната намеса на Ордена понякога зависели действията на военачалниците.

Например, бургундските отряди, участващи в обсадата на Орлеан, неочаквано напуснали своите английски съюзници непосредствено преди пристигането на френските войски, предвождани от Девата. Английският пълководец Талбот по непонятни причини не дошъл на помощ на другия военачалник по време на битката при Турнел, обезпечавайки по този начин победата на Орлеанската Дева.

От отговорите на Жана д’Арк на процеса в Руан става ясно, че светиите, даващи й съвети за защитата на Орлеан и за други военно-политически действия, се обръщали към нея не просто посредством “гласове”, а били от плът и кръв.

Да, но членовете на третия Францискански орден се обръщали един към друг не с “братко” и “сестро”, а със “светецо” или “светице”. Така че, Жана не е сложила грях на душата си, заявявайки, че действията й са ръководени от светци.