Одобрение

Младият мъж стоеше вцепенен. Позата му беше на статуя, но мозъкът му работеше на бързи обороти. Налагаше му се. Защото мислеше, че става нещо с него, или по-точно в главата му. А не го разбираше. От известно време му се привиждаха разни жени. Не, не тези, с които бе имал връзка. Просто жени – понякога на възрастта на сегашната му приятелка. Понякога малко по-възрастни, или млади момичета, тинейджърки, или – както преди пет минути – малко момиченце.

Смяташе, че подобно нещо не може да му се случи. Направо абсурд! Тръсна глава, за да отпъди нежеланите мисли и видения. Ехххх, ако можеше с едно тръсване на глава да изчезнат! Но дълбоко в себе си знаеше, че няма. Както знаеше и че става нещо с него. Нещо, което го тревожеше, защото не вярваше в духове, енергия и подобни. Но не можеше, разбере какво се случва.

Някой почука на вратата. Излезе от вцепенението. Слава Богу, негов колега – питаше нещо – най-после в сферата на деловите въпроси, на познатото. Младият мъж не бе нечувствителен, сухар. Имаше приятели, а и доволно количество приятелки. Е, повечето казваха, че много работи и често се среща с приятелите си, но и той знаеше как да се реваншира. И те оставаха доволни. Поне така си мислеше.

Когато свърши работния ден, той си тръгна все така умислен. Седна в колата. Просто стоеше. Не му се тръгваше, не му се и стоеше. Помисли дали да не се отбие на обичайното “ свърталише “ / негово и на приятелите му – един чудесен малък бар /, но в същност и там не му се ходеше. Не знаеше какво иска, какво му се прави, къде иска или не иска да е! А винаги бе знаел. Досега!

Изведнъж го стрестна някакво почукване. О, Боже! Не е възмож-но! Пак същото малко момиченце. Стоеше на волана пред него: “ Хайде тръгвай, че ми доскоча! Къде ще ме водиш? “ – момиченцето протегна крачка и ръчички, прозя се и пооправи тук-там розовата си рокличка.

“ Преди малко беше облечена в жълта тениска и розови панталонки. Кога се преоблече? “ – чу се да казва. “ О, божичко! Какви ги говоря! Разговарям с някакво привидение! Наистина ми става нещо! “ – младият мъж се хвана за главата. “ Сложи ръцете си на волана и давай ... Аз ще седна до теб. Ще си попътуваме...” – момиченцето доволно се усмихна.

“ Е, добре, ще се включа в играта. Може би сънувам. Нека да си досънувам, пък после ще видим...! “. Мъжът взе решение и се обърна към момиченцето : “ А ти как се казваш и на колко годинки си? Искам да знам с кого си говоря и се возя! “ “ Е, добрееее! “ – момиченцето протегна преплетени ръчички и макар и с досада отговори: “ Казвам се Одобрение “ . “ Що за име е това?! “ – прихна младият мъж –

“ Не, сериозно как се казваш? “ . “ Одобрение! “ – малката повтори името си с малко яд в гласа и тръсна главица. “ Не знаеш ли какво е това одобрение? Всички са зависими от мен, дори и ти. “ “Аз?! А, не моля те, изобщо не съм зависим от чуждото одобрение! Тук си сбъркала! “ – мъжът недоволно поклати глава и рязко зави. Чак гумите изсвистяха.

“ Ооой, какво правиш?! Ще се блъснем някъде! “ – изпищя момиченцето. “ Хайде спирай, искам да сляза ! “ – нацупи се то – “ Довиждане засега, пак ще се видим. “ – докато говореше изчезна. Сякаш се изпари във въздуха.

Младият мъж поседя загледан в празното пространство. После се сепна: “ Явно съм сънувал. “ – той разтърка очи. “ Добре, поспал съм малко. Сега мога да се върна в къщи. А странния разговор ...е, той си беше част от съня. Да, мисля, че вече съм добре.

Стига толкова привидения и безмислици! Просто съм бил уморен! “ – мъжът запали колата и вече успокоен потегли към къщи. От една страна се чувстваше спокоен. От друга, някакво смътно чувство глождеше дълбоко в него, че не е сънувал и че нищо не е приключило.

Минаха няколко дни. На младия мъж нищо не му се беше привиждало. Но глождежщото чувство бе останало, както и някаква липса. В края на един от работните му дни, преглеждайки бележките си, осъзна колко много работа има още : “ Ще трябва пак да стоя до късно. Е, добре, да се залавям за работа; може и по-бързо да свърша. “ – потърка с длан лицето и с пръсти очите си и се зае със задачите.

Не си спомняше колко време бе работил, но като вдигна глава, уморените му очи съзряха нещо изумително. Дъхът му секна. Срещу него, на един от фотьойлите, седеше невероятно красива и секси жена. С черна коса, на естествени масури и изумииииителниии теменужени очи. Бе облечена в червена рокля, с преметната през глава презрамка; с деколте, което спираше точно там, където да загатне за прелестите и.

Роклята се спускаше до глезените и на невероятни дипли. Дискретно ухание на парфюм се носеше около нея, под нея и над нея. Тя му се усмихваше, мило, примамващо, нежно и по детски. Първоначално, като я видя, си помисли, че е точно тип съблазнителка, настоятелна и властна. Но когато го погледна дълбоко в очите, той видя, че изразяват някаква детска чистота и същевременно напълно осъзната женственост, без да е вулгарна.

“ Как се казваш? “ – механично попита той. В същност осъзна, че от захлас по нея бе отворил уста и ококорил очи. “ Одобрение. “ – тихо и проникновено му отвърна тя.
“ Е не, о, Боже, пак ли същата история! “ – изстена в душата и мислите си той. Интересно, сърцето му трепереше от вълнение; изобщо не се противопостави на видението.

“ Може ли просто да стоя при теб. Няма да ти преча. Не е нужно да разговаряме. Просто да съм до теб?! – умолително, но и настоятелно го попита тя. “ Добре, пак ще играем. Ако просто стои и мълчи и не ми пречи, нека да си стои. В края на краищата изглежда изумително! “ – помисли си той.

Вярно, беше срещал още по-красиви, спиращи дъха жени, но тази ... тази спираше дъха по друг начин. Не само с физическата си красота, а с цялото си присъствие. “ Да, както желаеш ... – изуми се на смущението си – нямам нищо против. ... Ти си изумителна! “– отново проговори в него мъжкаря и чаровника за жените.

Като каза това, се успокои, сякаш отново се върна в себе си, колкото и нелепа да му се струваше ситуацията. Наведе се отново над документите. Започна да работи с вдъхновение и двойна енергия, странни за късния час. Един по един документите бяха готови.

Лесно вземаше решения и бе напълно уверен в тях. Той винаги бе уверен, че е прав, но този път някакси го почувства с всички свои фибри – не само с разума, а и с душата и сърцето си.... Внезапно се събуди. Огледа се наоколо все още сънен. Боже, беше вече ден.

Някой бе почукал на вратата и преди да се осъзнае и да отговори, влезе колегата му. Трябваше да отидат при шефа си. Беше часът на бизнес срещата. Отново минаха дни. Образите на жените все така му се появяваха, където и да беше – в колата, в офиса, на бизнес консултации, в магазините, на голфигрището и тенискорта, в бара, когато беше с приятелите си.

И естествено вече нямаше нужда да ги пита за името. Знаеше какво ще отговорят : “ Одобрение “. А веднъж – това беше най-смущаващото – бяха се появили и докато се любеше с приятелката си.За кратко, но всички жени, на различните възрасти. Направо изхвръкна от леглото за изумление на любимата му. “ Пак ставаш студен и затворен! “ – обвини го тя.

В случая и съчувстваше, но не можеше да и обясни. В същност не можеше да обясни на никого, дори и на най-близкия си приятел. По едно време се замисли дали да не отиде на психотерапевт или направо на психиатър, но се отказа. Не отричаше професиите им и че могат да му помогнат. Не отричаше вече и в себе си, че става нещо с него.

Но някак ... – чудеше се защо не се решава да сподели с друг. Не само защото обичаше сам да се справя с проблемите си, а .... “ Господи, това са си моите привидения. Нямам желание да ги споделям, да ги деля с никого! “. Когато осъзна това, се успокои и някак започна да се наслаждава на тези “срещи “. Изпитваше удоволствие от тях, колкото и разума да му подсказваше, че е странно.

Един почивен ден, както си стоеше сам в къщи и не мислеше за нищо, просто релаксираше, се появи момиченцето : “ Здрасти! “ – махна то свенливо с ръчичка. “ Здравей! “ – младият мъж цъфна в усмивка. “ Отдавна не си се появявала! Все другите. “ “ Имах работа “ – отговори момиченцето, въртейки очи и му се усмихна.

Мъжът се разсмя : “ Е, каква работа има малко момиченце, като теб ?! “ “ Нали знаеш, че не съм само малко момиченце, а ...” “ Да, да знам, но скоро не съм те виждал в този ти образ “ . “ Сега съм тук “ . Мъжът подкани с усмивка малката госпожица : “ Появявах се при един щурчо! “ – обясни . “ Всякак “ – допълни то. “ Е, добре.

Ще ми обясниш ли най-накрая цялата тази работа. Не че ми беше и ми е неприятно! Но какви са тези привидения?! Ако знаеш само в какъв момент се появихте всички ... ! “ “ Знам “ – момиченцето наведе свенливо главичка на една страна и се усмихна палаво. “ За какво става дума?! “ – мъжът се почуства доволен, че зададе този въпрос.

Не само, за да си изясни чрез логика нещата, а и със сърцето и душата си. Защото разбра изведнъж, че е бил на тези “срещи “ изцяло, с чувствата и емоциите си.
“ За одобрение. Всички хора се подчиняват повече или по-малко на тази нужда . “ – помъл-ча за секунда. “ Ти например се нуждаеш от мъжкото одобрение. “ “ Аз?! От одобрение?! Мъжко?! Извинявай, но ... “ “ О, да така е.

Ти обичаш да си в мъжка компания. Чувстваш се силен и уверен, когато ходите с приятели на различни места и общуваш с тях. “ Мъжът понечи да каже нещо, но просто не знаеше какво. “ Да, знам, харесваш жени и ти си много ха-ресван от тях, но когато си с някоя жена невинаги успяваш да избягаш от деловия стил, а и само с цветя, кавалерство и страстни милувки не можеш да ги привличаш. Знаеш, понякога ... “ .

Да, знаеше; обвиняваха го, че е мачо, че не се интересува от чувствата и емоциите на жената – не изцяло – но му казваха, че не успява да опознае надълбоко женските психика и емоционалност. “ Искаш да кажеш, че ... ? “ “ Ти си много съпричастен към делата на приятелите си, всякакви , дори и от сърдечен характер; изобщо към мъжките съдби. Когато сте заедно, се чувстваш напълно одобрен и сигурен в себе си.

Сигурно чудесно си прекарвал с баща си, намирали сте общ език, а майка ти понякога се е ядосвала на баща ти, а и на теб, че не и обръщате достатъчно внимание. “ “ Ами да, така е – промълви младият мъж . Осъзна, че това винаги е било така, най-добре се чувстваше в мъжка компания – най-пълноценен и истински.

И с жените, разбира се, но и той усещаше, че остава нещо недоизказано, нещо, което те му подсказваха, а той не можеше да разбере. И се ядосваше, че не му се отдава и че неизказанато стои между двамата, колкото и хубава да беше връзката.
“ Виждам, че осъзнаваш нещата “ – момиченцето направи пауза. В същност вече не беше малкото момиченце; появи се много млада жена.

“ Честно, не се бях замислял! ... – направи пауза, сякаш, за да си доизясни. “ Наистина не съм мислил, че търся одобрението на баща си, или на приятелите си, или дори на шефа си. Мислех, че съм достатъчно самоуверен и нямам нужда от одобрение. “ “ О, да самоуверен си, но най-вече в мъжка компания, когато виждаш, че си приет...

Не си свенлив с жените, вярно, харесван мъж си, но когато те се поддадат на емоции, както казваш, се затваряш в себе си и не правиш нищо, за да подкрепиш емоционално съответната жена. Смяташ, че това си е тяхна сфера, където не можеш да се бъркаш. Защото в същност не знаеш как.

Борил си се цял живот за одобрението на баща си, а и на всички мъже, с които си общувал. Знаеш как да го постигнеш и затова си щастлив и цял в мъжка компания. А с жените показваш само мачото, мъжът ловец, закрилник, но не и уязвимият, нуждаещият се от грижи и също емоционална подкрепа мъж. И затова ставаш неуверен и уплашен, но го криеш зад фасадата на “мъжкаря “ или просто махваш с ръка, или казваш някакво успокоително клише. “

“ Наистина е така “ – каза го спокойно, не със срам или яд, че се е чувствал така; просто най-накрая го бе осъзнал изцяло – с разума, с душата, с чувствата и емоциите си. Сякаш цял живот го е знаел, но сега го е о с ъ з н а л н а п ъ л н о! И колко спокоен, обичащ се, обичащ и обичан се почувства! .... Настъпи осъзнаваща тишина ...

“ Предполагам, че се появяваш, повявявате и на др. мъже и на жени?! “
“ О, да, на една жена се появих, докато си подреждаше библиотеката, прецизно и педантично както винаги. Явих и се в мъжки образ и подредих книгите точно в обратната на ней-ната посока. Няколко пъти подреждахме и пренареждахме.

Добре си поиграхме! “ момиченцето / отново се бе появило / се разсмя. “ А на една мадама “ – то се усмихна и закри с ръчичка устичката си, докато доволно се кискаше – “ и скроих номер. Тя се имаше за неве-роятно сексапилна и за голяма съблазнителка и изкусителка. Напълно се появих, в смисъл материализирах.

Където и да ходеше, с колкото и мъже да се срещаше, аз бях там. Млада, красива, секси и страхотно жива и интересна. Не можеше да се отърве от мен. Налагаше и се да ме представя за най-добрата си приятелка.

И аз, почти без усилия, и отмъквах мъжете. Идваше и да ме цапардоса. Но естествено знаеше, че няма как и се ядосваше още повече. Добре се позаблявахме и с нея! “ – момиченцето отметна главичка назад и започна да пищи от смях; цялото и телце се тресеше от радост.

Младият мъж въздъхна. Но я остави да се позаблява още малко с играта си : “ Не с всички си играеш така, нали? “ “ О, не разбира се, зависи от човека. Появявам се на различни мъже и жени. На една жена и се появявам почти като при теб. Само не и като ... “ “ Като жената от вечерта в офиса?! “ – поде репликата той. Момичето кимна – “ А защо?! “

“ Защото тя се нуждае от одобрение, най-вече мъжко, но го скрива от себе си. “ “ Как така? Като “ съблазнителката ли? “ “ О, не, не, не по този начин. Тя е много обичлива и мила. Много е отзивчива. Но някак не разбира, че ... “ “ Хората се възползват от нея?! “ “ Не, не наистина. Просто не знае кога да сложи границата. Така прикрива нуждата си от одобрение.

В същност знае, но когато другите започнат да прекаляват. И защото не знае как да се грижи за себе си; за нуждите си. Знае за другите почти с точност, заради одобрението, но не и за себе си. Или поне не винаги и както душата и иска. Тя си мисли, че я следва, но не е така. Затова и се явявам така – като малко момиченце – и като много млада жена, на която тепърва и предстои да опознае живота, любовта и най-вече себе си.

И като по-възрастна, дори като Баба Яга. Но не и като жената от онази вечер. Не е узряла още за това. “ “ Защо да не е узряла? “ / “ Защото и е нужно все още изцяло да опознае себе си изцяло и най-потайните си кътчета. Тогава ще бъде напълно готова да се изправи пред света такава, каквато е, без нуждата от постоянно одобрение.

Да се остави на собствените и инстинкти и критерии за собствено одобрение / на личността си и и на нещата и хората /, тогава и може напълно да се отпусне и да се остави на одобрнението само на хора, които харесва, без да нарушава/т/ границите и. Затова се налага да и се явявям често и като вещица.

Веднъж цял ден я следвах в образа на Баба Яга. Направо я подлудих. Но не с лошо чувство. Никога при никого не е с лошо чувство! “. Двамата се умълчаха. Изпълнена с разбиране и изживяване тишина. Момиченцето продължи : “ Една вечер, като си легна разстроена и объркана, вече в просъница и се явих, като любеща майка.

Седнах близо до нея и цяла нощ я милвах и галех и говорех. На сутринта беше доста успокоена и на себе си. “ –момичето се усмихна щастливо. “ Добре си направила. Сигурно и в мъжки образ се явяваш пред нея? “

“ Да, но по-рядко. Важно е да осъзнае собствените си, женски роли; да е щастлива с и в тях. Тогава ще започна да и се появявам и като жената от вечерта. “ “ Ти си знаеш. Сигурно си права да се явяваш в различни образи. Кажи ми тогава как се явяваш на мъже, различни като тип от мен? “

“Точно след малко ще ходя при един, когото съм започнала от известно време да посещавам. “ / “ И ..... “ – младият мъж я погледна с очакване “Той търси постоянно одобрението на жените. Много е мил, възпитан, обичлив и емоционален. “

“ Аха, един вид се интересува от емоциите на жените и затова го обичат и харесват. “
“ Да, той не се разбира добре с баща си, с чичо си. Има приятели мъже, разбира се, но е за-висим от женското одобрение и пренебрегва това, което му казват и показват мъжете; т.е. мъжкият начин на мислене и поведение.

Не че е женствен, но ... . Майка му не е била много категорична в поведението си. Бащата е определял правилата, но е обвинявал майката, че глези сина им и не е общувал с него така, както твоят баща с теб. “ / “ Ясно. “ / “ И затова той търси в жените майка си – за собствената си сигурност, като мъж и собствена утеха и подкрепа.

Изключително мил и възпитан е; голям кавалер, винаги на “ ти “ с емоциите на жената, когато тя е положително настроена – любвеобилна, грижовна и изявя-ва женствеността и сексуалното си желание. “ / “ Но когато тя е изморена и разстроена или Баба Яга ... ?! “ – младият мъжът се усмихна.

“Тогава не я приема. Обвинява я, че не го разбира, а пък той как винаги я разбирал и изс-лушвал и бил мил и внимателен и мълчал заедно с нея и т.н. Досадна работа! “ – момиченцето сбърчи носле и махна с ръка и за миг се превърна в младо момиче, по-зряла жена и пак стана малка.

“ Започва да обвинява жената за собствените си чувства и дори ги приписва на нея. И става много негативен и по детски или тинейджърски държащ се. “ “Добре де, защо става така ? При него какво се е объркало? “

“Ами майка му не е била много категорична в отстояване на нуждите си и собствените си желания. Не че изобщо не го е правила. Но го е привличала към себе си за емоционална подкрепа. “ “ Тежко за малко момче. “

“ Точно така. Тя естествено иска той да е щастлив; да си намери една добра и грижовна жена, която да го обгрижва постоянно. И тук нейните желания съвпадат с неговите. “
“ Ами бащата? “ / “ О, и той го иска, но желае синът му да е по-категоричен в някои неща. А приятелите му постоянно го кодошат, че най- накрая ще се влюби и ожени за някоя, която “ ще му стъпи на врата “ . / “ Тя ще определя правилата във връзката им, а той пасивно ще ги изпълнява. “

“Точно така. Той е пасивен като жена – гъвкав, любвеобилен, разбиращ, емоционален. Жените харесват това и дълго време не виждат какво означава поведението му. Т.е. той е адски привлекателен с “ разбирането си “ за тях. Но ухажва, като жена, не като мъж.

А когато жената прояви активната си борбена страна, се дразни, защото той самият не е достатъчно категоричен, борбен, активен и не се чувства достатъчно мъж и се ядосва на себе си. Затова и ги напада словесно или ги тормози с непрестанни изисквания или капризи.

Защото майка му го е натоварила като малък с отговорността да и бъде емоционална опора, а той естествено не е знаел как да се държи. Ядосва се на жените, когато се държат, като майка му – когато изискват емоционална подкрепа в дадени моменти – и същевременно копира нейното поведение и става постоянно изискващият емоционална подкрепа. “

“ И как действаш в такива случаи? “ / “ Най-често му се явявам като Баба Яга, вещица тре-щерица. Онзи ден му се явих, като много як бабаит, който бе готов да го разпердушини. “ “Ааааааа, ясно, да започне да се бори, да се отстоява, като мъж, т. е. с мъжки средства. “

“Точно така. А вчера ... – смях заглуши последните думи на момиченцето. То се затресе цялото – от глава до пети. Махаше с ръчичка, ако може да спре смеха и да обясни, но ...не можеше да спре. Най-накрая се успокои : “ Вчера му се явих, като още по-малко момиченце. Седях при него и започнах да хленча, да пищя, да викам мама. Що рев, що сълзи излязоха от мен, не ти е работа ... – отново смях прекъсна обяснението.

“ Виж “ – каза момиченцето. И като замахва с ръчичка изведнъж от въздуха извади купища носни кърпички, покрити с ... е, всеки се досеща с какво. “ Ама моля ти се, прибери ги тези работи ! “ – но мъжът не се сдържа и също прихна. “ Появих се дори и като малко момченце и пак пищях ритах, ревах за майка си. Направо му досадих.

Не знаеше какво да ме прави. Вика, умолява ме, пак вика, накрая посегна да ме удари, но аз бързо изчезнах. А той моля ти се, легна и заспа. Явно много го изтощих. “
Започнаха да се смеят. Първо хихикане, после по-силен смях, а накрая с отменати назад глави, гръмогласно и с тресящи се тела.

Посмяха се доста. Той стана, тропаше с крака, цвилеше махаше с ръце. Нищо не помогна. Хвана се за корема, както и момиченцено. Но щом се спогледнеха, пак се заливаха от смях и тропаха с крака и махаха ръце. “ Не се усети, че копираш преувеличено поведението му?! “- каза той вече седнал и малко поуспокоен. / “ Не, не се досети. “

“ А ако му майка му бе властна? “ / “ Пак щеше да търси женското одобрение и да не се чувства особено добре с мъжете. “ “ Предполагам, че никой, дори и аз не се държи в чист вид? “

“ Разбира се, веднъж на един мъж, който се проявяваше и като теб, и като другия мъж и по други начина за пет минути му се явих, като жени на всякаква възраст. На няколко пъти го направих за кратко време. Започна бързо да се осъзнава. Затова и се явявам на различни възрасти от двата пола. За по-кратко или по-дълго. Зависи от човека и ситуацията. “ Помълча.

“ Затова и на онзи юнак, сега ще му се ява пак като Баба Яга. “
“ Ще му изкараш ангелите! “ – младият мъж се усмихна и за малко да прихне отново в гръмогласен смях, предстявайки си момиченцето, вилнеещо с метлата във въздуха и издаващо крясъци.

“ Ако трябва и дяволите ще му изкарам! Хайде бързам. Стани, ако обичаш, седнал си върху метлата ми. “ Момиченцето скочи на земята, взе метлата си и се обърна към мъжа : “ Добре си побъбрихме и поживяхме.

Лек живот! “ и изчезна ... като сапунен мехур. Мъжът се загледа в празното пространство с усмивка . Почувства ..., не знаеше точно как, все още под напора на различни емоции, но все пак чудесно. Кимна с глава и продължи нататък ... в живота.

Скоро след това се ожени. За жена, която, като беше с нея чувстваше, че е с всички образи, които бе виждал. А и себе си чувстваше цял и пълноценен. Един ден, докато си тръгваше от офиса се замисли и ... . Написа във въздуха с ръка “ С Благодарност! С всички вас съм и ви е сте с мен, чрез НЕЯ! “ После излезе , затвори вратата след себе си и пое към истинския си живот на ... семеен мъж.

Автор: Надежда Златева