Магазин Утеха

Собственикът на фабрика за велосипеди, стоеше една късна вечер в кабинета си. Имаше още работа за вършене, но той не се притесняваше. За него работата бе удоволствие. Много мисъл и енергия влагаше в нея. Но и тя му се отплащаше по същия начин – зареждаше го с енергия. Но тази вечер нищо не му се подхващаше. Стоеше, като вцепенен, загледан с невиждащи очи в монитора на компютъра си. Замисли се.

Чувстваше се така от няколко вечери насам – уморен и леко отегчен. Малко по-трудно се съсредоточаваше в работата си и лесно се разсейваше.
Колкото повече разсъждаваше за това си състояние, толкова повече го отдаваше на неприятностите, които му създаваха работниците и служителите във фабриката и на проблемите в семейството му. Никой не го ценеше, както подобава. Във фабриката не оценяваха качествата и коректността му на работодател и непрестанно го дразнеха с грешките си.

А семейството му не зачиташе какъв отговорен и грижовен съпруг и баща е. Ето, например синът му! Толкова пари похарчи за него – да е добре нахранен и облечен; за тенис и ски, за да е в добра физическа форма. За скъпи училища, за да е добре образован и един ден да го замескти във фабриката. А той “ непрокопсаникът “ , изобщо не се интересуваше от бащиния бизнес и не искаше да работи във фабриката.

Искал да се занимава с изкуство “ моля ви се! “. Собственикът поклати глава в недоумение и изказа последните си мисли на глас, сякаш се намираше пред публика. С музика ли беше, с писане или рисуване, не се сещаше, а и нямаше значение. Важното бе, че пренебрегва бащината воля!

Ами дъщеричката му! И тя се промени! Когато беше малко момиченце, обожаваше да сяда на коленете на баща си и да се гушка в него. А как обичаше да играе с татко си! Да се гъделичкат и да се гонят – тя се заливаше от смях и пищеше от удоволствие. И да пеят заедно. Помъчи се да си спомни как изглеждаше тя в онези дни, когато беше малко безгрижно момиченце и как звучеше гласчето и. Но не можа! Но това нямаше значение.

И тя го ядосваше! Противоречеше му за всичко; имаше тайни от него. А за някои от приятелите и се чудеше как може да има подобни човешки екземпляри! С яд премести перфоратора, раздразнен, че не беше поставен на мястото му. Замисли се и за съпругата си. И тя го дразнеше с повод и без повод. Понякога дори го подлудяваше! Имаше моменти, когато се чудеше защо се е оженил за нея!

Единственият и талант и единственият и интерес бе да харчи – своето време и Неговите пари. Спечелените от Него с толкова труд, упоритост и енергия пари. За фитнес и козметични процедури; за дрехи и фризьори. Когато я укоряваше, тя се смееше и казваше,че го прави за да се чувства все така секси и желана от него. Не, наистина, тази жена решително прекаляваше! А от месец ходеше и на курс по рисуване – успокоявало я.

И не стига това, ами искаше и той да ходи с нея на фитнес и рисуване. За да са заедно, а и за да се отпуснел. Абе тази жена имаше ли изобщо ум в главата си! При цялото си натоварено ежедневие – делови срещи, събрания, проблеми във фабриката – той да се “ лигави “ с някакво си рисуване!

Е, вярно, понякога му се струваше, че ще експлоадира, но затова си имаше голфа. Да … голфа го разтоваварваше. С момчетата от голфклуба беше много забавно. Играеха, разговаряха на различни теми; изобщо забавляваха се. Но напоследък започнаха и те да го дразнят, особено един от тях. Сякаш всички се бяха наговорили да, едновременно да го дразнят и ядосват, докато го подлудят. Колкото повече се замисляше за чуждата неблагодарност, толкова повече се изпълваше с яд и злъч. В кожата си не можеше да се побере!

И както си седеше гневен и ядосан на всичко и всички, загледан в красива ваза, подарена му от клиент / “ Кой ли беше? В същност няма значение “ /, сякаш невидима пелена премрежи очите му. Той бавно и без да усети, се унесе … Прозрачна мъгла го обхвана и го пренесе от удобното му кресло в удобния му кабинет в един друг свят.
Намери се на непозната улица, с непознати къщи, очевидно в непознат град.

Автор: Надежда Златева