Гневно семейство

В една държава, в един град, на една улица живеело едно семейство; може и да е вашата държавава, вашият град, вашата улица. Казвали се с-во Гневни. Това не била истинската им фамилия, но съседите им ги наричали помежду си така, защото и бащата, и майката, и техните две деца били почти постоянно гневни и сърдити за нещо и рядко се усмихвали. Все намирали за какво да се карат помежду си, със съседите; родителите с колегите, децата със съучениците си.

Живеело си така свото ден след ден, година след година. Докато не започнали да се случват странни неща. Първо забелязал бащата – Големият Гневко : както вечеряло семейството, Гневко видял на другия край на масата стои друго семейство, пак от четирима членове, които почти изцяло приличали на неговото.

Изумил се, но на никого нищо не казал; помислил, че просто му се привижда. Но от този ден нататък ги виждал постоянно. И лошото било, че започнали да се намесват в живота на с-во “ Гневни “. Докато Гневко работел нещо с инструментите си, мъжът ги издърпал гневно от ръцете му, изблъскал го от мястото му и сам започнал да работи с тях.

По-лошо станало, когато по-късно съпругата на Гневко – Гневка – споделила с него, че от няколко дни става нещо странно: някой сякаш избива от ръцете и с гняв приборите за хранене, чиниите, посудата; прането; нейните вещи.

И децата им се оплакали, че сякаш някой нарочно ги бута на земята, грабва вещите от ръцете им и ги хвърля или къса домашните им. Главата на семейството взел решение – свиква се семеен съвет за обсъждане на положението. За пръв път от много години насам, с-во Гневни се събрало заедно, не за да се карат, а да обсъждат случващото се – били обединени.

Тогава сядайки на масата, всички едновременно забелязали другото семейство, ахнали! Решили, че независимо от нелепата ситуация, ще се включат в “ играта “ на семейството от виденията им и ще ги попитат “ Докога ще продължи това? “. Призрачното семейство се усмихнало и казало, че нещо се случва, защото трябва да се случи.

Гневни били изумени! Досега никой не им се бил опирал с “ такава наглост “. Но колкото и да били възмутени, привиденията трайно се настанили в живота им. Все така пречили на ежедневната работа на Гневни; измествали ги от столовете, когато се събирали за вечеря, от леглата им, малките привидения изхвърляли дрехите и тетрадките на малките Гневни и ги избутвали от местата им, докато си пишели домашните.

При това призрачното семейство било изключително гневно и агресивно в поведението си. И колкото повече се ядосвали Гневни от неразборията, хаоса и “ призрачната агресия “, толкова Призраците били по-усърдни в гневните си действия. И сякаш увеличавали видимо размерите си с всеки изминал ден; дни изпълнени с гняв и яд.

... Минал месец. Всички членове на с-во Гневни се чувствали изтощени! Досега не им се било случвало да се чувстват така. Когато те били гневни с другите и им се ядосвали, сякаш невидима енергия им давала сила. Е, после може и за малко да се чувствали изморени, но за това винаги били виновни Другите!

Но сега било различно. Сега Други били енергични от гняв и карали тях да се чувстват изморени и унили. В даден момент даже престанали да протестират и да се карат с Призрачното с-во. Оставили ги просто да “ беснеят “ и да се радват на лошотията си.

Реалното семейство започнало да се занимава със свои неща – хобита, спорт, разходки сред природата. И неочаквано станало нещо интересно: колкото по-малко внимание обръщали на “ щуреещите “, както ги наричали помежду си, толкова повече привиденията се смалявали – първо достигнали по-човешки размери, после станали по-малки на ръст от реалното семейство, а накрая едвам се виждали от земята.

Когато една вечер “ Гневни “ започнали да обсъждат случилото се на масата след вечеря, те отбелязали това. Тонът им на разговорите вече бил спокоен, дружелюбен, а действията и реакциите им спокойни и овладяни.

И както си говорили и говорили, изведнъж се обърнали към призрачното семейство и видели, че от него не е останало почти нищо – само малък мехур, но и той се спукал и изчезнал във въздуха. Настъпила кратка тишина. След това с-во Гневни се усмихнали един на друг, пожелали си Лека нощ! “ и се прибрали тихо по стаите си.

На другия ден, когато излезли – кой за работа, кой за училище – те поздравявали съседите, съучениците и колегите си и им пожелали приятен ден. От този ден натататък, започнали да се държат така, за изненада на всички. И не само това – а си създали приятелства, помагали на нуждаещите се, на възрастните и децата и се чувствали доволни.

В началото тези, които ги познават, били учудени от тази трансформация. Обсъждали известно време мнения и до-гадки какво ли се е случило, какво е предизвикало тази промяна! Но постепенно започнали да свикват и да се радват на тази промяна. И познайте! Вече не ги наричали Гневни.

Говорели за Промененото семейство. И всеки за себе си решил, че щом с-во Гневни успели да станат с-во Промени, значи и те могат да се променят и развиват и да станат още по-позитивни.

И бившето с-во Гневни, сега Променени, и всички, които ги познавали, открили, че най-непроменяемото и сигурно нещо е да се променяш! Положително! Защото това е сигурността! и щастието че Другите и всичко около теб се ПРОМЕНЯ!

Автор: Надежда Златева