Изкуство за красиво и изразително писане

Думата “калиграфия” kalligraphía има гръцки произход. Гръцката дума kalligraphía означава “красив почерк” (от kallós — красота и grápho — пиша), т.е. изкуство за красиво и изразително писане. Историята на калиграфията е свързана както с историята на шрифта и приспособленията за писане (тръстиковото перо-калам в древния свят, у народите на средновековния Изток; птичето перо в Европа до първата половина на XIX в.; четката в страните от Далечния Изток), така и със стилистичната еволюция на това изкуство.

Калиграфията има за цел не само да осигури удобство при четене, но и да придаде на написаното емоционално-образна графична изразитетелност. Стилистиката на калиграфията е имала различни цели: или яснота на очертанията като възможност за четене от разстояние, или експресивен скорописен курсив, или декоративна шарка, която понякога ....затруднявала четенето.

В Китай и в други страни на Далечния Изток калиграфията се е ценила особено високо като изкуство да се придаде на графическия знак емоционално-символично значение, да се предаде в него както същността на думата, така и мисълта, и чувството на калиграфа. Това предизвиква свободата на ритъма и острата експресия на четката в много много образци на калиграфията в Китай, Корея, Япония.

Известни майстори на китайската калиграфия са : Ван Си-чжи (IV в.), Сюан-цзун (VIII в.), Ми Фей (XI в.). В страните, където Ислямът е ограничавал изобразителното творчество, калиграфията е станала източник на най-богатите орнаментални композиции, често съчетаващи се с геометрически или растителни шарки, даже с изобразителни елементи.

Сред най-големите калиграфи-майстори на шрифта «насхи» са: Ибн Мукла (X в.), Ибн Баваб (XI в.) и Якут Мустасими (XIII в.) в Багдад, Иран, а средно-азиатските майстори на шрифта «насталик» са: Мир Али Тебризи (XIV в.), Султан Али Мешхеди (XV в.), Мир Али Харави, Шах Махмуд Нишапури, Ахмед аль-Хусейни (XVI в.).

В Европа в античната епоха били създадени класически образци на гръцкото и латинското писма, с отчетливи и хармонични пропорции. В средата на XX век акто “домашни огнища” за калиграфията станали манастирските скриптории. Там калиграфията еволюирала от класическата правилност на каролингските образци към декоративността и изпъкналостите на готическото писмо.

От XV век водеща роля в европейската калиграфия се падала на гравьорите, а също и на преписвачите и художниците. Те станали създатели на предвзетите шрифтови композиции, които били знак за разкош.

Книгопечатането рязко е ограничило областите на прилагане на калиграфията, а с появата на машинописа калиграфията се е запазила основно като предмет на изучаване в някои начални училища («краснопис»), а също и в редица области, където се прилагат художествените рисувани шрифове (оформление на книги, плакати, промишленна графика и т.н.).