23.11.08

Приказка за лека нощ

Автор: Красимира Петрова

Имало едно време...
(Нали така започват приказките - винаги с „имало” и винаги „едно”, а не две, и винаги „време”, а не коте или кошче за боклук) Та :
Имало едно време една спяща Убавица. Сигурно се питаш защо точно Убавица – ами, защото напоследък се навъдиха много красавици и хубавици в приказките, а убавици – нито една. Тук му е мястото да отбележа, че нашата героиня нямала нищо общо с онази спяща красавица от ... спомняш си коя приказка.

Убавицата не била принцеса, нито пък падал трендафил от устата й , когато се усмихне; леля й не била вълшебница и не можела по никакъв начин да превърне тиква в каляска. В нея не бил влюбен нито принц, нито звяр, нито великан, нито келеш. Когато се родила, не дошла нито една фея или орисница да я дари.

Получила само онова, което й завещали прабабите, баба й и майка й. Но ако си мислиш, че те са й завещали Али Баба и четиридесетте разбойника, вълшебната лампа на Аладин или кибрита на малката кибритопродавачка – много се лъжеш. Дори не й бяха оставили магазинчето с две полички на Джани Родари!

А в интерес на истината и в интерес на самата приказка на Убавицата и през ум не й минавало какво й е завещано и къде да го намери. Но макар и Убавица, тя никак не била глупава – купила си железни обуща и претърсила девет планини. Когато стигнала десетата планина обаче, разбрала, че това всъщност е първата - нямало десета. Силно разочарована и изтощена от дълото търсене, Убавицата решила да си почине. Дървото, под което заспала било ябълково, но ябълка не паднала върху главата й, защото трябвало да падне върху главата на Нютон, а Нютон не живеел в „имало едно време...”. И легнала тя и заспала като Крали Марко в оная пещера, където със сигурност и сега спи.

Преди това тя не се бе убола на вретено и следователно нямало да я събуди никакъв принц с целувка. Но дори и това вече изобщо не я интересувало. Присънил й се самият сън. Това обаче никак не учудило Убавицата, но я изумили думите му -„Аз съм твоето завещание!”. Не пари, не късмет, а сън да ти завещаят – що за подигравка! От яд Убавицата чак се събудила, чудейки се как да се отърве от проклетия си сън. Сънят, като си дал сметка какво го очаква , проявил цялата си изобретателност и магия, за да постигне обратния ефект. За секунди се превърнал в нежен и услужлив утешител, безценен и грижовен закрилник. Прегърнал Убавицата и й показал своята страна на чудесата . Убавицата разбрала, че можела да има всичко. Щастието и блаженството й нямали да имат край!..

И тук би трябвала да завърша приказката си. Но понеже това не е обикновена приказка, а и аз още не мога да заспя, ще продължа да си разказвам . Та:

Убавицата била безкрайно щастлива и сигурно щяла да бъде на седмото небе до края на живота си, ако не се беше заразила с най-страшната за нея болест – безсънието. И това безсъние така здраво я приклещило, че й се завивало свят и започвала да се удря наляво-надясно, да се препъва и да пада и при най-малкото стъпване накриво.Чувствала се като изпаднал в тежка ситуация Батман без Робин. И точно, когато си мислела, че повече не може да издържи на нечовешките мъчения, по пътя се задал Тошко Африкански. Щом съзрял Убавицата, той веднага се влюбил в нея. Но и сега съдбата не била благосклонна към нея.

Изневиделица, с възможно най-ужасяващия си кикот, се появила баба Яга и натъпкала в устата на нашата Убавица една червена ябълка. Разбира се героинята ни веднага изпаднала в дълбока кома. Влюбеният Тошко Африкански се повъртял, повъртял, но като разбрал, че не може да съживи Убавицата, си тръгнал. Не се появили и седемте джуджета, защото точно в този момент на гости им била Снежанка. Не се появил и Незнаен юнак, нито Синдбад, нито дори Квазимодо.

Така, нито жива, нито мъртва нашата Убавица изкарала няколко дълги години. И кой знае колко още щяла да лежи, ако не я бе забелязал Супермен, докато си правел сутрешния полет. Той веднага я отвел в спешното отделение на татко Карло, където дежурният лекар доктор Ох, Боли й направил изкуствено дишане, интубация, няколко операции, дори сърдечен масаж.. Разбира се тя не се събудила дори и след безумния лай на Артемон и жалната песен на Арлекин. Не помогнали и Бременските музиканти, и викането в ушите й, и байганьовското сърбане на кафе...

Но след като използвали отварата на галите, Убавицата направо скочила. Само че толкова силно скочила, че паднала в цветната река от приказката за Златното момиче. И сигурно щяла да се удави, ако не й бе помогнал цар Дроздроброд, преоблечен като просяк. И точно когато Убавицата се канела да му благодари, се появила Кума Лиса и й казала, че царският син разгласил в цялото царство, че ще се ожени за онази девойка, на която й станат чизмите на котарака в чизми. Хукнала наш`та Убавица, забравила и цар, и Дроздробрад, и „Благодаря”.

По-бързо и от малкия Мук стигнала до царските двери, но колкото и да викала „Сезам, отвори се!”, никой не откликнал на думите й. Разплакала се Убавицата – все на нея й се случвало така!

(И ти да беше на нейното място, и ти щеше да се разплачещ.) Но за зла орис тогава на пост бил Оловният войник, който най-грубо я изпъдил в дън горите тилилейски. Там, в средата на миризливото си блато, живеел Шрек, който никак не се зарадвал на неканената гостенка и я предал в ръцете на баба Цоцолана. След приличния тупаник на Убавицата й дошъл акълът в главата и тя разбрала, че виновникът за всичките й нещастия било копчето за сън на Валери Петров. Потвърдили го Хари Потър и костенурките нинджа, а отстрани съчувствено поклащали глава Стюард Литъл и Ласи.

Убавицата не му мислила много и решила да се удави. Тръгнала да търси мост – тук мост, там мост – нямало и нямало! Не се бил родил още Кольо Фичето.

„Пфу бре,” си казала тя – „В тая приказка човек даже не може и да се удави”. Тогава насреща й застанал рибарят и я посъветвал да хване златната рибка. Хвърла тя въдицата, но Грозното патенце постоянно й мътело водата, а дяволчето Фют допълнително я разсейвал. След няколко часа тя все още не бе хванала златната рибка и решила да се откаже. Отказала се и от давенето, но категорично решила да поиска съвет как да живее занапред от цар Лъв. Царят Лъв не бил в много добро настроение и й се сопнал: „Ти да не мислиш, че аз съм Светлина!”. И не само това, но дори й изръмжал.

От страх Убавицата паднала чак на долната земя, където я посрещнал по дрехите Хитър Петър, но като видял колко й е акъла я пратил при при Кумчо Вълчо заедно да ловят риба от замръзналата река. По пътя Убавицата видяла един белобрад старец, който се взирал в пресичащата пътя върволица от пуйки. „Защо ги гледаш?” – попитала убавицата. „Чакам да минат пуйките.” – отговорил й той. „И от кога чакаш така?” – попитала пак Убавицата. „Откакто се помня.” Огледала се Убавицата ни – нямало как, и тя трябвало да изчака пуйките, иначе как да продължи пътя си. А пуйките сякаш край нямали – една, втора, трета, четвърта, пета, шеста....

13 коментара:

Анонимен каза...

Не, не, не! Не заспивай! Или поне не заспивай на шестата пуйка. Брой до 101. Тогава пуйките ще изчезнат - ще дойдат 101 далматинци и ще му завихрим такъв купон!...И няма да пуснем там нито един възрастен.
"То наистина не си заслужава — каза Пипи(Дългото Чорапче) — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход. "

Кирил каза...

Светът е за двама (и не само)

Не заспивай, когато умират звезди
Не заспивай света е за двама
Уморен той безсънно за теб ще следи
Даже мен да ме няма
Не сънувай прегръдките нежни на друг
Не сънувай света е за двама
Ще те сгрее морето на топлия юг
Даже мен да ме няма
Даже мен да ме няма на белия свят
Потърси любовта ми в стръкче
пролетен цвят, потърси ме
Не посрещай зората без обич за мен
Не посрещай светът е за двама
Пак ще грее в очите ти приказен ден
Даже мен да ме няма
Не обиквай ти друг усетила зов
Не обичай светът е за двама
Ще те грее моята нежна любов
Даже мен да ме няма

От Кирил за Боряна и за всички вас приятели!

Да поканим и Буратино, Малвина и Бременските музиканти да се присъединят към нашата весела компания и Котаракът в чизми. Сещате ли се за някои друг?

Кристофър Робин каза...

Във възторг съм от идеята за купон с бати Кико, кака Боби, с дечицата им и с техните приказни приятели.
Всички от моята компания: Йори, Прасчо, Зайо, Кенга и дори мъничкият Ру са в еуфорично настроение още от деня, в който прочетоха обявата. Само един проблем има – Мечо Пух прочете приказката на Краси Петрова и реши да помисли. Лошото е, че той не обича да мисли в почивни дни и изчака новата работна седмица. Че като започна един литературен анализ:

“В понеделник, когато е топло,
аз си мисля това-онова;
и най-често в главата ми чопли:
това – Онова ли е и онова – Това.

Във вторник, завей, завали ли –
аз се блъскам като птичка в кафез,
и се чудя и мая: дали е ...
дали тез са Онез или онез – Тез?

Във сряда под облаче бяло
се замислям и нямам покой –
мисля: де е чуло, видяло
кой Какво е и какво е Кой?

Във четвъртък, щом всичко замръзне –
всяко клонче със скреж е покрито,
мисля...мисля, дорде ми омръзне,
че които са Тез – не тез Които.

Във петък....”

Sahrazada каза...

:-)

Какъв празник ще си спретнем в петък. И повод си имаме. Днес на 8.01.09г. http://sahrazada.blogspot.com става на 2 месеца! За този кратък период успяхме с общи усилия да постигнем едни много добри резултати в оптимизирането и популяризирането на това малко сайтче. Нека да не Ви занимавам с безинтересните дела по тези процеси. Само ще спомена, че според google-analytics имаме между 30 и 60 посещения дневно, което е един отличен резултат постигнат в такъв кратък срок. Също така ранга, който Google PageRank даде на сайта е висок! Това се дължи на вас, приятелите и посетителите на това скромно и без особени претенции местенце. Но стига вече с тези прози имаме сериозен повод за празнуване!
Да ни е честито!

И нека да кажа оше нещо от Мечо Пух:

"Когато рекичката стигнеше до края на Гората - вече пораснала, - тя ставаше почти река. И понеже беше вече голяма, тя не тичаше, не скачаше, не шумолеше наоколо, както когато беше още малка, а се движеше по-бавно, с достойнство. Защото сега тя знаеше къде отива и си казваше. "Няма защо да се бърза. Все ще стигна някой ден!" Но малките рекички навътре из Гората се стрелкаха насам и нататък, жадни да открият толкова много неща, преди да стане късно!"

Мечо Пух каза...

Когато ме замъчи жажда тръгвам на разходка в гората Интернет. Там има точно такива реки и рекички, за каквито споменаваш и ти, Шехерезада. Минах край много от тях:
Имаше големи, които течаха бавно, но толкова бавно, че бяха се затлачили. Не ги доближих от страх да потъна в тинята им.
Имаше и не толкова бавни реки. Движеха се с достойнство. Но така бяха предозирали собствената си оценка за това достойнство, че водата им остави в устата ми горчив привкус.
Имаше пълноводни реки с праволинейно русло, но с ужасно безвкусна вода. Може би това беше резултат от прекалената праволинейност.
Имаше и реки криволинейни. Толкова криволичеха, че, когато накой ги загледа, му се завива свят. А те на това разчитаха, за да го погълнат безвъзвратно.
Съвсем наскоро пътя ми пресече една бистра рекичка. Рискувах и отпих. И стана чудо: след години на жажда най-после открих къде мога да пия с наслада и до насита! Стана ми мъчно за пропуснатото време. Но днес ми олекна като разбрах, че е било невъзможно да я срещна по-рано, защото са минали само два месеца от раждането й.
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, РЕКИЧКЕ!
Бъди все така чиста и дано никога никой не замърси водите ти!
Аз няма да дойда на празника – за мене е Празник денят, в който те открих!
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН!

Sahrazada каза...

Много, много благодаря! След толкова хубави думи е най-добре да си замълча, за да не кажа нещо, което да развали красотата на тази вълшебна приказка.

Благодаря Мечо Пух!

Мечо Пух каза...

Днес нашата Рекичка ПАК има рожден ден!

“Затуй да викнем пак:
Ура! Ура! От все сърце.
(От все какво?)
От все сърце!
И нека още сто години
живей сред близки и роднини!”

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, РЕКИЧКЕ!

Sahrazada каза...

Благодаря :) Много сте мили и любезни! Станахме на 3 месеца и по този повод за всичките ни приятели започваме да издаваме ново списание в рубрика "Горски обитател"

Мечо Пух каза...

Рекичке Sahrazada,
Вече седмица стоя зад ей-това дърво и чакам да стане 8-мо число на месеца, за да се покажа и да ти честитя рождения ден. Стоях, гледах те и мислих:
“Потоците се вливат във реката,
реките пък моретата намират,
а ветровете горе в небесата
във сладостно вълнение се сбират.
И всички те се търсят и обичат,
от обич няма кой да ги лиши.
Душите на нещата се привличат –
защо не нашите души?”

Днес вече е Денят и мога да извикам:
Честит рожден ден, Рекичке!

И все пак:
Кой ще каже какво е любов
http://www.youtube.com/watch?v=NJfVxoi64Z0&feature=related

Трол каза...

Горските обитатели непрекъснато се изгубват. Все някой липсва, а друг го търси. Аз зная къде са всички по всяко време защото съм магическо горско същество и щях да грабна възнаграждението обявено за намирането на Пух, но той се издаде. :)
Честитя и аз рождения ден с продължение на стихотворението на Пърси Биш Шели:

"Виж как върхът целува синевата,
вълна вълната гони и прегръща;
прокълнато е цветето, когато
на любовта на брат си не отвръща
И милва слънцето земята росна,
до океана, месецът трепти
Но всички тия ласки за какво са,
ако не ме целуваш ти?"

Меричка каза...

И на мен ми се иска днес да запея, пак нещо от Шели, но отивам да го търся на български...

Репетирам от 1991 - 92, но си загубих преди 4 години през слънчев май съпровода. Нищо, все пак с него повече поп фолк изпълнявахме. Сега е в Първомай и дано да им достави радост за 8 април - на всичкото ромското чаавета...

Мечо Пух каза...

Мила Рекичке,
Казах на лорд Байрон къде отивам и че от вълнение губя ума си. Тогава той влезе в положението ми(за да мога аз да изляза от него) и ми написа словото. Каза да внимавам да не го загубя, защото то съдържа всичко, което искам да ти кажа днес. Признавам си:
“Видях те плачеща

Видях те плачеща - сълзата
в очите ти просветна.
Тъй сутрин рони се росата,
лилава, дългоцветна.
Видях те весела - сапфира
в миг стана сивкав камък.
Пред блясъка ти тук умира
и неговият пламък.

Тъй слънцето зад облак вечер
във багри го облива,
макар че мракът иде вече,
но все не го закрива.
Ти също мъка и страдание
с усмивка отклоняваш,
с невидимото си сияние
сърцето облекчаваш.”

А сега приеми и букета ми от пеещи цветя
http://www.youtube.com/watch?v=OjunENl_gEc&feature=related

Честит Рожден ден, Рекичке!

Юлияна каза...

6 масеца, половин година http://sahrazada.blogspot.com и според гугъл анализа 50-60 уникални потребители дневно, един спечелен конкурс за писатели и много сълзи и още толкова усмивки. :) Ами не е зле, но можеме и още по-добре.

Да ни е честит празника!

Публикуване на коментар