Приказка за лека нощ

Автор: Красимира Петрова

Имало едно време...
(Нали така започват приказките - винаги с „имало” и винаги „едно”, а не две, и винаги „време”, а не коте или кошче за боклук) Та :
Имало едно време една спяща Убавица. Сигурно се питаш защо точно Убавица – ами, защото напоследък се навъдиха много красавици и хубавици в приказките, а убавици – нито една. Тук му е мястото да отбележа, че нашата героиня нямала нищо общо с онази спяща красавица от ... спомняш си коя приказка.

Убавицата не била принцеса, нито пък падал трендафил от устата й , когато се усмихне; леля й не била вълшебница и не можела по никакъв начин да превърне тиква в каляска. В нея не бил влюбен нито принц, нито звяр, нито великан, нито келеш. Когато се родила, не дошла нито една фея или орисница да я дари.

Получила само онова, което й завещали прабабите, баба й и майка й. Но ако си мислиш, че те са й завещали Али Баба и четиридесетте разбойника, вълшебната лампа на Аладин или кибрита на малката кибритопродавачка – много се лъжеш. Дори не й бяха оставили магазинчето с две полички на Джани Родари!

А в интерес на истината и в интерес на самата приказка на Убавицата и през ум не й минавало какво й е завещано и къде да го намери. Но макар и Убавица, тя никак не била глупава – купила си железни обуща и претърсила девет планини. Когато стигнала десетата планина обаче, разбрала, че това всъщност е първата - нямало десета. Силно разочарована и изтощена от дълото търсене, Убавицата решила да си почине. Дървото, под което заспала било ябълково, но ябълка не паднала върху главата й, защото трябвало да падне върху главата на Нютон, а Нютон не живеел в „имало едно време...”. И легнала тя и заспала като Крали Марко в оная пещера, където със сигурност и сега спи.

Преди това тя не се бе убола на вретено и следователно нямало да я събуди никакъв принц с целувка. Но дори и това вече изобщо не я интересувало. Присънил й се самият сън. Това обаче никак не учудило Убавицата, но я изумили думите му -„Аз съм твоето завещание!”. Не пари, не късмет, а сън да ти завещаят – що за подигравка! От яд Убавицата чак се събудила, чудейки се как да се отърве от проклетия си сън. Сънят, като си дал сметка какво го очаква , проявил цялата си изобретателност и магия, за да постигне обратния ефект. За секунди се превърнал в нежен и услужлив утешител, безценен и грижовен закрилник. Прегърнал Убавицата и й показал своята страна на чудесата . Убавицата разбрала, че можела да има всичко. Щастието и блаженството й нямали да имат край!..

И тук би трябвала да завърша приказката си. Но понеже това не е обикновена приказка, а и аз още не мога да заспя, ще продължа да си разказвам . Та:

Убавицата била безкрайно щастлива и сигурно щяла да бъде на седмото небе до края на живота си, ако не се беше заразила с най-страшната за нея болест – безсънието. И това безсъние така здраво я приклещило, че й се завивало свят и започвала да се удря наляво-надясно, да се препъва и да пада и при най-малкото стъпване накриво.Чувствала се като изпаднал в тежка ситуация Батман без Робин. И точно, когато си мислела, че повече не може да издържи на нечовешките мъчения, по пътя се задал Тошко Африкански. Щом съзрял Убавицата, той веднага се влюбил в нея. Но и сега съдбата не била благосклонна към нея.

Изневиделица, с възможно най-ужасяващия си кикот, се появила баба Яга и натъпкала в устата на нашата Убавица една червена ябълка. Разбира се героинята ни веднага изпаднала в дълбока кома. Влюбеният Тошко Африкански се повъртял, повъртял, но като разбрал, че не може да съживи Убавицата, си тръгнал. Не се появили и седемте джуджета, защото точно в този момент на гости им била Снежанка. Не се появил и Незнаен юнак, нито Синдбад, нито дори Квазимодо.

Така, нито жива, нито мъртва нашата Убавица изкарала няколко дълги години. И кой знае колко още щяла да лежи, ако не я бе забелязал Супермен, докато си правел сутрешния полет. Той веднага я отвел в спешното отделение на татко Карло, където дежурният лекар доктор Ох, Боли й направил изкуствено дишане, интубация, няколко операции, дори сърдечен масаж.. Разбира се тя не се събудила дори и след безумния лай на Артемон и жалната песен на Арлекин. Не помогнали и Бременските музиканти, и викането в ушите й, и байганьовското сърбане на кафе...

Но след като използвали отварата на галите, Убавицата направо скочила. Само че толкова силно скочила, че паднала в цветната река от приказката за Златното момиче. И сигурно щяла да се удави, ако не й бе помогнал цар Дроздроброд, преоблечен като просяк. И точно когато Убавицата се канела да му благодари, се появила Кума Лиса и й казала, че царският син разгласил в цялото царство, че ще се ожени за онази девойка, на която й станат чизмите на котарака в чизми. Хукнала наш`та Убавица, забравила и цар, и Дроздробрад, и „Благодаря”.

По-бързо и от малкия Мук стигнала до царските двери, но колкото и да викала „Сезам, отвори се!”, никой не откликнал на думите й. Разплакала се Убавицата – все на нея й се случвало така!

(И ти да беше на нейното място, и ти щеше да се разплачещ.) Но за зла орис тогава на пост бил Оловният войник, който най-грубо я изпъдил в дън горите тилилейски. Там, в средата на миризливото си блато, живеел Шрек, който никак не се зарадвал на неканената гостенка и я предал в ръцете на баба Цоцолана. След приличния тупаник на Убавицата й дошъл акълът в главата и тя разбрала, че виновникът за всичките й нещастия било копчето за сън на Валери Петров. Потвърдили го Хари Потър и костенурките нинджа, а отстрани съчувствено поклащали глава Стюард Литъл и Ласи.

Убавицата не му мислила много и решила да се удави. Тръгнала да търси мост – тук мост, там мост – нямало и нямало! Не се бил родил още Кольо Фичето.

„Пфу бре,” си казала тя – „В тая приказка човек даже не може и да се удави”. Тогава насреща й застанал рибарят и я посъветвал да хване златната рибка. Хвърла тя въдицата, но Грозното патенце постоянно й мътело водата, а дяволчето Фют допълнително я разсейвал. След няколко часа тя все още не бе хванала златната рибка и решила да се откаже. Отказала се и от давенето, но категорично решила да поиска съвет как да живее занапред от цар Лъв. Царят Лъв не бил в много добро настроение и й се сопнал: „Ти да не мислиш, че аз съм Светлина!”. И не само това, но дори й изръмжал.

От страх Убавицата паднала чак на долната земя, където я посрещнал по дрехите Хитър Петър, но като видял колко й е акъла я пратил при при Кумчо Вълчо заедно да ловят риба от замръзналата река. По пътя Убавицата видяла един белобрад старец, който се взирал в пресичащата пътя върволица от пуйки. „Защо ги гледаш?” – попитала убавицата. „Чакам да минат пуйките.” – отговорил й той. „И от кога чакаш така?” – попитала пак Убавицата. „Откакто се помня.” Огледала се Убавицата ни – нямало как, и тя трябвало да изчака пуйките, иначе как да продължи пътя си. А пуйките сякаш край нямали – една, втора, трета, четвърта, пета, шеста....