За малките, а и за възрастните приятели на Шехеразада добавих играта Маджонг. На мен ми е любимата след таблата разбира се. Маджонг е древна игра с китайски произход. На китайски името й се произнася „мадзянг". Има различни теории за произхода на играта. Някои източници твърдят, че тя води началото си от двора на кралство У, преди повече от 2000 години.
Там живеела една красавица, която, за да се избави от скуката, започнала да издялква парчета във формата на домино от слонова кост и бамбук. След като свършила, тя извикала три от нейните прислужници да играят на новоизмислената игра. Всяка получила 3 плочки, с които те трябвало да създадат стена, но точните правила от Древността не са известни.
Друг мит твърди, че Конфуций, великият китайски философ, развил играта около 500 години преди новата ера. Това съвпада с времето, когато той пътувал из китайските провинции, за да разпространява своето учение. Въпреки тези легенди, доказателства за съществуването на Маджонг преди Тайпинската ера през 19 век не са отркити.
Днес Маджонг е популярна игра в цял свят. Организират се много изложби и турнири, свързани с играта. Но като цяло тя си остава типична за Изтока и особено за Китай. В Китай често могат да се видят хора, играещи Маджонг. Има песни, посветени на играта и във филмите често могат да се видят сцени с тази интересна игра.
Правилата на този Маджонг, който е в блога са съвсем лесни. Разгледайте внимателно картинките и събирайте по две еднакви плочки като цъкнете върху тях с мишката. Плочките, които събирате две по две трябва да се свободни, тоест да не са оградени от четирите страни с други плочки. Ако изображенията върху плочките на играта в блога са твърде ситни и не ги виждате, може да цъкнете върху Play Fullscreen.
Играта ръзвива наблюдателността и търпението ви, а също спомага и за по-добър самоконтрол. Това е характерно за всички логически и забавни игри на Изтока. Сигурна съм, че малките приятели на блога знаят правилата, надявам се възрастните също да не срещнат трудности. Към тази версия е добавена лека и спокойна музика в източен стил, което допринася за приятното прекарване.
Публикации
5 коментара:
Мила Шехеразада, немислите ли, че децата не би трябвало да се поощряват да прекарват времето си пред компютъра, захластнати в игри? Доказано е вредното въздействие, което компютрите оказват върху подрастващите, върху развитието им, върху процеса на заучаване на училищния материал. С една дума-затъпяване и зомбясване!
Боби, считам, че от двете злини - компютъра и трафика на деца, по-малката е компютърът! Затова и поощравям децата да прекарват извън училищното си време в къщи, пред компютъра, захластнати в игри или в прочита на детски приказки. Компютърните технологии вече са така устроени, че всеки родител би могъл да ограничи достъпа на детето си до определени сайтове с неподходящо за деца съдържание (порногрофски, за запознаства и дори до сайтове посветени на науки като сексологията). И да позволи достъпа до сайтове и блогове с подходящо за деца съдържание. Родителите, които не го правят сами са отворили широки порти за хората занимаващи се с трафик и отвличания. Считам, че всеки родител ще се съгласи с мен, че ще бъде много по-спокоен, ако детето му е в стаята си пред компютъра и играе маджонг, шах, табла или някаква друга игра, чете детски приказки или си чати с другарчетата от училище, отколкото да се развява по улицата или дори пред блока с голяма опасност да изчезне безследно! Също считам, че детето трябва да бъде под постоянен контрол - денонощно! Което изисква един от двамата родители да отдаде цялото си време на децата и да си остане вкъщи. Не приемам обяснения - "живота в България е много скъп, трябва да работим и двамата". Считам, че оцеляването и съхранението на дете е много по-важно и по-ценно и по-скъпо от една заплата! Освен това вече има доста възможности за надомна работа, което би могло да подпомага семейния бюджет.
Разбира се, всяко семейство само преценява как да възпитава и отглежда децата си. Аз просто правя блог за деца и за техните родители.
Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-
те години на 20 век
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
01. По погрешка въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш... в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин... за да намериш къде си оставил мобилния си телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
13. Не знаеш ничий телефон наизуст, дори собственият си, защото всички са ти в GSM-a.
14. Да си забравиш GSM-a в къщи е драма. Единственото по-страшно е да го загубиш!
15. Децата ти играят футбол всеки ден... пред компютъра.
16. 10- годишния ти племенник не може да говори много, но може да чати перфектно.
17. 10- годишния ти племенник пише по-бързо на клавиатурата, отколкото говори.
18. Не си модерен, ако си на 20 години не си спал с някой от твоя пол.
19. Ако си на тинейджърски купон, можеш да пикаеш навсякъде, но не и в тоалетната. Тя е само за секс.
20. Повечето хора родени около 1990 вече са правили повече секс от теб.
21. Ако слушаш песни, чиито текст има смисъл, значи или си прекалено стар или прекалено гей.
22. Сложил си парола на файла с паролите си.
23. Пращаш е-мейли на колегата в съседния офис.
24. Като причина да не поддържаш връзка с роднини и приятели изтъкваш, че нямат е-мейли.
25. Проверяваш си е-мейла по 5 пъти на ден, но нямаш време да поговориш с майка си повече от веднъж седмично.
26. Ако не получаваш поща вкъщи повече от седмица, се чувстваш пренебрегнат, макар да получаваш редовно само глупави реклами. Ако обаче не получиш никакъв е-мейл за повече от ден-два, даже спам-ът започва да ти липсва.
27. Мразиш да пишеш с химикал, защото няма спелинг чек (проверка на правописа).
28. Оплакваш се, че на GSM-ът ти нямаш "copy" - "paste".
29. Купил си си дигитална камера, за да правиш колкото си искаш снимки и сега имаш толкова много, че нямаш време да ги гледаш.
30. Спираш пред къщи с колата и използваш GSM-a, за да провериш дали няма някой вкъщи, за да ти помогне с покупките.
31. Ядосваш се на приятелите ти, че закъсняват с 5 минути и още не са ти звъннали на GSM-a.
32. Децата ти не искат да ядат храна, която не е танцувала по телевизията.
33 Ставаш сутрин и влизаш в Интернет, преди да влезеш в кухнята да си направиш кафе.
34. Колкото повече си разпределяш времето, толкова по-малко ти остава.
35. Слагаш наклонени усмивки, дори когато пишеш с химикал
36. Накланяш си главата на една страна, когато се усмихваш
37. Четеш този текст, съгласен си с него, и се усмихваш.
38. Още по-лошо, знаеш на кого точно ще препратиш тази статия.
39. Прекалено си увлечен, за да забележиш, че в този списък номер 9 няма.
40. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 9 наистина няма.
41. Хайде, препрати го на приятелите си, знам че ти се иска!
Добре дошъл, приятелю от "Нашето детство"!
Определено чувам за тази игра тук за първи път.Радвам се че ни пишете за нея и обяснявате как точно се играе.На мен лично си ми харесва играта на табла.На дубарата не съм особено добра, но ако ми върви направо мачкам всичко хахахха една игра,която днешните деца са заменили изцялос компютрите и с щракането на клавиатури и мишки,което е тъжно.Надявам се да ни пишете още за различните игри.
Публикуване на коментар