Поглед през Коледа. В България

Автор: Кирил Христов Дюлгеров - 17 годишен гр. Котел

Кирил учи тамбура в Национално Училище за Фолклорни Изкуства "Филип Кутев” гр. Котел. Останалото е там в редовете и над тях в звездите, дето знаят и пазят и душното и смешното на дните ни. Всички искаме да сме себе си. Всички искаме да сме. Кирчо иска да вярваме, че можем да вярваме.

Да Сме - Вярвайки! По-хубаво Коледно пожелание, повярвай не съм срещала. И ако ледът на човешкото неверие се пропука, за да роди топлата следа на детската специалност - в мен, в теб, във всеки, днес и завинаги, то Коледа тази година и във времената след това Ще Е! Специална! Нека е честита на всички!

Госпожа Светлана Караколева (учителка на Кирчо)

Празнично е. Когато става въпрос за Коледни празници. Всички хора се готвят за тях-опитват по някакъв начин да пресъздадат Коледа. Всичко е в мир и покой - и някои успяват - помага се на бездомните хора и на болните деца с увреждания. Макар най-богатият човек да е високомерен и той крие в себе си доброта, желание, болка, тъга - и той ще помогне...Вън вали сняг. Всички са се сгушили по домовете.

Да се топлят. В окичените с лампички къщурки. Около греещите украсени с играчки коледни елхи. Идва момент, когато децата очакват под коледната елха подаръка си. Има и такива, които нямат тази възможност. Тази Коледа! Може да бъде реална стига човек да иска, да може, да си я представи, да си пожелае здраве, любов, доброта, успех във всичко...Гледат как вали Снегът отвън. Затрупва покривите на къщите, дърветата, планините...

Ти я обичаш тази Коледа, желаеш я, искаш я! Децата излизат-отвън, да се пързалят с шейни. Те се веселят! Те се радват! Карат те да се чувстваш спокоен, весел, жизнен, зарадван, помагащ във всичко. На Коледа се пеят песни, които стоплят душата ти и се унасяш в тях, и започваш да си представяш колко всичко е толкова добро, празнично. Гледаш как хората ходят по затрупаните пътечки и теглят шейните с децата си. Гледаш как всичко е спокойно. Идва ред на Новата година. Хората се готвят за нови приключения, беди, веселия и успехи.

Аз и Коледа? Идва ден, когато човек си задава въпрос: Има ли вяра в нещо? Имаме ли надежда за нещо? Има ли любов към някой? Да, аз имам от трите по малко, но най много към вярата. Да вярвам в нещо-това не е трудно за мен. Да вярвам в нещо? Може някой да ме накара чрез убеждение. Аз Вярвам и чрез това постигам всичко, за което си мечтая да направя. Най- силно вярвам в Коледа. Тя за мен е нещо свято, красиво, толкова финно и невинно! Обичам Коледа! Когато идва! Започват да ми се стоплят сърцето и душата. Забравям за всички неволи и беди. Тогава, на Коледа се опитвам да създавам за другите хора по всевъзможно прекрасен начин вярата в себе си и в Коледа. Човек може да вярва в себе си - стига да иска. И в надеждата, че изпадне ли в труден момент някой може да ти помогне. Когато дойде Коледа!...

Хората си променят настроението. Виждам, как приказват по телевизията. Опитвам да открия завладяващата магия на Коледа в очите на майка ми и баща ми, защото знам, че в тях се крие още детското. Желанието и те да вярват в Коледа! Толкова пъти бих казвал Коледа и никога няма да ми омръзне!Да го повтарям...Тогава хората се сплотяват и помагат на всеки. Бих помогнал на всеки - бих могъл да съм на неговото място. Задавам си въпрос: Защо Господ е създал Бедите? Сигурно има отговор. Не знам, но знам, че те могат да се преодолеят. На Коледа вярвам, че много неща могат да се променят и да станат. Трябва да имаш Вяра. Стига само да я желаеш. Това е за мен Коледа - Вярата...