Десета част

В края на краищата, издокаран с дънки и тениска се озовах сред публиката на рок звездата Малчо Звънкогласов, който както знаете ми е брат. Имаше страшно много народ, но за мен и останалите приятели и роднини на именития изпълнител бяха запазени места във ВИП ложата. Разположих се удобно до министъра на финансите и докато чакахме началото успяхме да надвикаме глъчката на тълпата, за да се уговорим къде ще вечеряме по късно. И ето, започна се!

Брат ми пееше за любов и приятелство, за срещи и раздели, за спомени и мечти. Полузатворил очи се наслаждавах на историите, които музиката разказваше. Как съм могъл да не го харесвам досега? Разбирах феновете му, които крещяха, смееха се и плачеха според звучащото в момента. Следващо начало на песен. В този миг един невероятен женски глас изпълни пространството. Не може да бъде! Скочил отворих очи. Да, тя беше там. Под светлините на прожекторите. Министърът до мен плачеше:

-Това е дъщеря ми! Моето сладко малко момиченце! Моята красавица!
Притихналата след последното изпълнение сцена сякаш се смаляваше и чезнеше във вечерния полумрак. Свърши! Концертът бе отшумял в океан от емоции. Брат ми стоеше до мен и ме потупваше нежно:

-Братле, добре ли си? Искам да те запозная с годеницата си. Маева, това е брат ми...
Изгубих се във вихър от емоции. Последното, което помня са нейните очи. Осъзнах се тук. При вас. Снощи. Не знам как съм стигнал тук. Не помня откъде съм минал. Къде е домът ми? Нямам представа. Колко време са ме носили въздушните течения? Ще мога ли да се върна у дома?...

-Аз знам къде живееш - прошепна разплаканата Истина. - Твоят дом е под Боровинковия храст в Омагьосаната гора, която започва точно след северната ограда на училището. Но вън е прекалено студено. Излезеш ли ще замръзнеш. Не би могъл да отлетиш до там без да загубиш живота си.

- Ние можем да го отнесем - предложи Тачита. -Ще скрием кутийката в която би могъл да кацне под топлите си якета и като стигнем ще я заровим в пръстта. Предварително ще оставим отвор, през който да може да излезе.
-Така става. Хайде да ви заведа преди да е мръкнало.
Истината и момичетата тръгват. Лесно намират храста. На връщане всички мълчат. Тачита съмнително подсмърча и щом са у дома в стаичката се скрива под юрганчето. Ливилина отрива една сълза над тетрадката си със стихове. Само лампата пее. Песента на Ервин.