Седма част

-Не знам за вас, ама аз смятам да си полегна - Ливилина грижливо започва да организира намерението си. Пижамка, одеалце, книжка, солетки - всичко се примъква и наглася като за изложба. -Къде ми е Слончето? Някой да ми е виждал Слончето?
Отварят се и затварят врати на шкафчета, наднича се къде ли не и най-накрая претърсването завършва: -Боже, ами то ми е до възглавницата.

Тя се намества доволно в скътаното си убежище и чак тогава се сеща:
-Ами ти какво прави почти цял следобед?
-Ми нищо, почивах си, говорих си с Ервин...
-И?

-Ами той започна да разказва своята история...
-Не, край! Днес повече не искам да слушам за никакви любовни истории! Не, Не и Не!
Ливилина се обръща към стената, завива ушенце и скоро заспива.
Тачита изчаква потвърдителен шум за състоянието и, което в случая е абсолютна тишина и неподвижност и подканя Ервин:

-Остави я, нека се успокои, а ти разказвай!
-Ами Истината? Нека поне нея изчакаме. Тя много ще се разстрои ако...
-Ето ме, ето ме - Истината както винаги улучва момента, който се нуждае от нея. Е, не както винаги, но нека сега оставим този спор за друг път.
-Ами аз - подхваща Ервин - на здрачаване вече бях пред къщичката на моята приятелка.
-Костенурката! - изтърва се Тачита. Другите я поглеждат и отново всички се обръщат към разказвача.

-Точно така. Мислех, че ще съм единствен посетител, но какво бе учудването ми - заварих при нея новобрачвите Калчо и Шеметна Многопластови, на чашка боровинков сок. Щом ме съзряха тримата съзаклятнически се спогледаха. Сякаш присъствах на филм на ужасите- всички знаеха някаква щастлива тайна, която кой знае защо на мен бе ми убягнала.

След традиционната размяна на поздрави подхванахме някакъв безкрайно задълбочен диспут относно прогнозата за времето, приготвянето на ястия и очакваната близка и далечна възможност политиката на настоящия ни кмет да ни доведе или отдалечи от така блянуваното от цялата ни общност благоденствие - все теми, които друг път биха позволили на моята компетентност да блесне с класа и стил, но днес съвсем не ми се обсъждаха подобни неща.

И докато другите отпиваха след поредната наздравица от чудесния боровинков сок аз взех, че изтърсих:
-Къде е Маева? Тя няма ли да дойде?
-Ще дойде приятелю, ще дойде! Като приключи с ангажиментите си-Костенурката ме гледаше с тъмните си ласкави очи - и помоли като дойдеш да я изчакаш.
-Как е разбрала, че ще дойда? Кой и е казал? С никой не съм споделял плановете си!

-Тя Ервин умее да вижда нещата със сърцето си. То и е казало. Не се притеснявай миличък такава дарба притежават само чистите души.
-Какво е чиста душа? - вметва Шеметна
-Ще ти обясня скъпа в къщи, нали ще почакаш, моля те! Нека сега Ервин слуша и задава въпроси. Негов ред е да намери любовта.
-Аз мислех, че любовта се среща, не съм предполагала, че може да се търси и намира - настоява за участие Шеми.

-Хей Шемчо, - галено я подкача Калчо - при различните двойки нещата се случват винаги по различен начин! Няма правила, има само разбирания, които следваш, надежди, които таиш, и мечти, които се стремиш да срещнеш и споделиш.
-Много хубаво! Ама какво общо има това с мен? Аз просто срещнах една жена и искам да я срещна отново! В това си желание не влагам планове, цели, намерения и там ...абе всичко онова дето каза за сбъдването.

-Не беше сбъдване, беше споделяне! Много влюбени се събират и се сбъдват в децата, домовете и къщите си, в отношенията, които градят чрез своите намерения...
-Не бе приятел, аз не съм...
Тъкмо щях да изрека една явна неистина, когато един шепот с дъх на диви треви премина през душата ми:
-Нима не си какво?

Тя се бе появила. Там до сянката, хвълена от забравената пътечка на една светулка.От кога ли ни слушаше? Потърсих отговора и той внезапно дойде някъде из дълбините на моята природа-преживяване разтърсващо, плашещо, смущаващо и едновременно с това изпълнено с ентусиазъм и надежди. Почувствах се дете на първа среща. Скрих сребърните нишки на опита в пукнатината на собствената си готовност за промяна и я зазидах с усмихнатото намерение да се оставя на непознатата ситуация. Бях я чакал цял живот! Станах и и подадох ръка. Тя ме погледна и запя...