Осма част

Всички си бяха тръгнали. Кога и как? Не знаех! Бяхме сами със старата ми приятелка костенурката. Когато се опомних изгревът отново рисуваше пурпурни обещания по просветляващото небе. Миришеше на роса, на очакване изпълнено с живот, на усещания и прозрения, чиито отговори носеха усилията на деня. Миришеше на тъга и разбиране, на непростимо примирение, на бунтарска дързост и консервативна страхливост. Какво ставаше, какво се случваше?

Светът наоколо изглеждаше по вчеращния начин. Какво не беше наред?
-Ти приятелю, ти вече не си същият! - тихо отрони костенурката.
-Защо мислиш така? Аз съм си все същият Ервин от Боровинково...
-Ервин от Боровинково когото аз познавах много добре снощи подаде ръка на любовта. И се изгуби в нея. Забрави кой е, откъде е, какво е и се превърна в същество, оставило се на чувствата си.

-Но това е нещо много опасно за всеки разум!
-Ето! Виждаш ли? Така мислиш сега. Но снощи мислеше ли? Какво знаеш за нея, освен името и? Къде живее, къде е учила, кои са родителите и, какво? Свободна ли е? Може би е омъжена? Може би си има приятел? Ето виждаш ли? Нищо не знаеш и въпреки това...
-Знам, че мога да и имам доверие! Както имам доверие на собствената си почтенност!

-Приятелю, не винаги съществата, които срещаме по пътя си уважават законите на приличието! Хубаво е, че при теб това уважение съществува, но дали го има и при нея? Добре е да поразпиташ...
-Никога! Никога!
Бях извън себе си от яд и безпомощност. Исках да защитя нещо, нея, а може би правото си на избор балансирайки по тънката нишка между доверието и неверието. Всеки миг нишката можеше да се скъса.

-Имаме право да вярваме в любовта, която срещаме! - странно, даже не съзнавах, че съм го изкрещял. Две уплашени мравки изоставиха закуската си и хукнаха да се спасяват. Костенурката ме погледна с бездънно мъдрите си очи:
-Докато има същества, чийто избор е наивното и сляпо доверие, ще има и други, които ще се облагодетелстват от тяхната неспособност и незрялост. Какво ще стане когато първото и най-сладко любовно опиянение отмине и отрезнеете - непознати в една реалност нуждаеща се от зрели решения и съзнателни компромиси?

Съветвам те приятелю, опознайте се! Споделете мечтите си, премислете целите си, приемете се един друг и след това преценете можете и искате ли да останете заедно. Постарайте се да бъдете откровени, за да има по-нататък здрава основа евентуално любовта в брака ви. Не хитрувайте и не се преструвайте! Това скъпи ми приятелю искам и мога да те посъветвам защото те обичам!

-Боже, каква мъдрост! -шепне Тачита. Защо родителите не съветват така децата си?
-Как да ги посъветват, като повечето от тях не е имало кой да посъветва на времето. И сега те живеят оковани в изборите на браковете си, криейки се от отчужденито помежду си зад оправдания от сорта на „заради децата” ”успял съм в професията”, ”нося добри пари”, „имам извънбрачна връзка” - вметва Ливилина.
-Ти откога си будна?
-Бях се унесла когато Ервин започна да разказва. Стана ми интересно и така. Реших да го изслушам и не съжалявам. Какво направи после?