Шеста част

-Боже, колко вълнуващо? - Тачита е поразена - И само и целуна ръка, а тя просто се обърна и отлетя, и те остави сам? Аз ако бях щях да я догоня, да я попитам къде живее, с кого, омъжена ли е или си има приятел, или пък дали е свободна... -Чакай малко! - Истината бърза да сподели своя опит -Откъде знаеш, че тя ще му каже истината? Може да не му я каже! Може просто за миг да е пофлиртувала! Думата е неудобна за нейното съзнание и тя я просъсква на един дъх с видно възмущение.

Всеки си има сърдечни спомени. Явно тези, на Истината не са от най-академичните.
-Кой те е наранил? - решава да подходи към проблема директно Ервин.
-Как разбра? - на Истината недоумението всеки миг може да се превърне в море от огорчение.

-Ами в началото на всяка една история, дори и на любовната, или пък може би най-вече на нея стои доверието. Докато разказвах ти ме слушаше, сякаш очакваше нещо скрито, неприятно и лицемерно - може би плод на твоя собствен опит. А аз просто разказах една красива случка. Ти може би предполагаше,че тя ще доведе до поредица от събития, предизвикващи съчувствие или необходимост от коментар - естествено в моя полза, тъй като все пак аз разказвам и ...

-Какво става? Това май заприлича на дебат? Я се успокойте всички! Нека да стигнем до края на историята и ако е необходим на Ервин съвет или някаква подкрепа и ако той ни помоли, но само ако наистина има нужда и ни помоли, чак тогава всеки според опита и възможностите на съвестта си ще се изкаже. Искате ли? - Тачита реформира отношението на всички и Ервин е готов да продължи.
В този миг вратата се оттласква и с рязък удар рикошира в стената. Всички подскачат, а Ливилина нахлува:

-Мале, ако знаете какво стана! О боже, направо не е истина. Такова нещо не съм виждала през живота си. Олеле, олеле беше направо кошмар!
-Я се успокой, че нищо не мога да разбера! Чакай, искаш ли да си направим по един чай? - пита Тачита.
-Леле Танче, такова нещо, олеле направо умрях от ужас. Такъв срам през живота си не съм брала, направо като в латиносериалите, чудо, чудо!
Чаят е готов и Тачита придърпва Ливилина до себе си на леглото и успява да и пъхне чашката чай в ръцете.

-Сложила съм ти три лъжички захар, виж дали ти е добре!
-Какво добре, добре!
-Ами нали отидохте на кафе? Какво толкова стана?
-Ми седнахме в кафето, поръчахме си и си говорихме разни глупости докато чакахме Ернестиното гадже да се появи. Пък заведението пълно с народ - ама направо фул. По едно време пристига един страшно готин тип, ама мното барнат, направо баровец, ама баровец от всякъде...

-И после?
-Ми нищо, после седна момчето, запознахме се, ама много интелигентен, веднага намери за какво да си говорим, така че на всички да ни е забавно. Ама много готин, с едно такова кожено яке, личи си че не е от ефтините...
-Остави якето, косата и обувките, че и парфюмът- тези работи са ми ясни! Кажи после какво стана!

-Ми по едно време влиза една много хубава мацка с две приятелки. Личи си, че не е от кои да е, просто страхотна. Огледа се тя насам - натам, явно искаха да седнат и като ни видя, като се усмихна до уши и право на нашата маса. ”Скъпи, ама ти тук ли си? Какво правиш с тия..., нали уж щеше да пътуваш?” Пък Ернеста, нали си е тъпичка, вместо да си седи на задника и да си трае, току като вика ”Кво искаш, ма?

Това е моето гадже! Я да се разкараш от тук! ”Пък човекът направо ни син, ни зелен” Аз ли съм ти гадже? Не съм, просто познавам момичетата и седнах да изпия едно кафе с тях. Теб те виждам за пръв път! ”Да ама Ернито, нали си е в правото и тя скача насреща ”Я не лъжи бе? Като не съм ти гадже, я кажи какви ги върши снощи?” В този момент на мацката като и писна, като хвана Ернито за косата, ама и нашата не остана по-долу. Добре,че дойде собственикът да ги разтърве!
-Ами после?

-После оправихме набързо сметката и си тръгнахме. Казаха ни да не посещаваме повече заведението. Представяш ли си? Сега даже няма къде вече да идем едно кафе да изпием! Ама как тъй ще изкарват нас виновни! Като нищо не сме направили! Ама то в тоя смотан град, като не си оттук всеки си мисли, че все ти си виновен!
-Я чакай малко! Изгонили са ви защото Ернеста се е сбила с някакво момиче в кафето?
-Какво момиче, докато плащахме барманът каза,че това е жена му! На Оня... Сега какво ще правим? Олеле, какъв кошмар!

-Ами Ернеста как е?
-Ами де да знам, оставихме я да реве в стаята си. Представяш ли си вече всички знаят? Горката, ама и тя като не си седна на дъ-то.
Истината, нали все пак носи състрадателна душа хуква да види как е Ернеста, а нашите герои се опитват да осмислят ситуацията. На чашка чай и домашен уют.