Сблъсък между два паралелни свята

Големият взрив е вследствие на сблъсък между два паралелни свята. Но как може такъв сблъсък да сътвори светът, който познаваме? Вселената която познаваме има огромни групи от материя, които наричаме звезди и галактики. Ние знаем, че нашата вселена е нееднородна. В действителност има мъглявини, има звезди, има галактики, има квазари, има струпвания на материя.

Сега трябва да бъде обяснено как сблъсъкът между паралелни вселени може да доведе до образуването на тези групи от материя. Има ли нещо в мембранните вселени, което може да го обясни?

Хората си представят мембраните като плоски, перфектно равни, геометрични плоскости, но за нас е ясно,че това схващане е невярно. Те не могат да са перфектно гладки. Те трябва да са вълнообразни. Какво би станало ако тези мембрани се доближат и по повърхността на всяка мембрана има вълни и когато те се приближат, те не се удрят по едно и също време на едно и също място, а в действителност се удрят на различни места в различно време.

Ние открихме, че при движението си тези мембрани буквално се вълнуват, така че, когато те се удрят с вълните образуват материя. Паралелните вселени се движат през 11-тото измерение като вълни и като всяка вълна те се накъдрят. Вълните са тези, които са образували материята по време на Големия взрив. Най-сетне те имали своето пълно обяснение за раждането на Вселената и сега можели да извършат нещо дори още по-задълбочено.

Те можели да пренесат обратно във времето законите на физиката до момента, а Големия взрив и дори във времето преди него. Съществуването на мембраните предполага, че времето е съществувало и преди Големия взрив. Времето може да се проследи и до преди този Парадокс. Можете да се върнете назад, и още по-назад във времето докато достигнете момента на експлозията и да се пренесете в един друг свят.

Когато мембраните се сблъскат сблъсъкът им може да бъде описан посредством М-Теорията вече с езика на математиката и науката, а не да остане необяснима във времето експлозия. Необяснимият парадокс изчезнал и това отнело само един час. След това отидохме на представлението. Тази идея е толкова нова, че обсъждането и току що е започнало, но се допуска, че Айнщайновата недовършена теория най-сетне е създадена.

М-теорията наистина има потенциал да обясни всичко във Вселената, но в победата има и горчив вкус, защото в края на това дълго търсене, науката открива че вселената вероятно не представлява нищо специално. Тя не е нищо повече от една от безбройните мембрани, само една от многото вселени, които изграждат света.

Последните разбирания за света е че има неограничен брой вселени всяка с различни закони на физиката. Големи взривове вероятно произтичат постоянно. Нашата вселена съществува в съжителство с много други, които са също в процес на разширение. Нашата вселена е само един мехур, плуващ в океан от мехури. Но дори това не е краят на тази история.

Сега, когато Теорията за Всичко е може би открита, мнозина са нетърпеливи да я използуват. Физиците се подготвят за последен полет на въображението: да създадат вселена, която да е без никакви мистерии и неразгадани въпроси. За известно време работих с няколко души по въпроса дали е възможно или не принципно, да се създаде нова вселена в лабораторни условия. Ние не знаем дали това е възможно или не. Изглежда, че най-вероятно е възможно.

Бихте могли да създадете вселена дори във вашето мазе. И тя няма да измести вселената наоколо дори и да порасне огромна. В действителност тя ще създаде свое собствено пространство растейки и в действителност за много кратка част от секундата ще се разграничи напълно от нашата вселена и ще еволюира до отделна, самостоятелна вселена, достигайки космически размери без да заеме каквато и да е територия от тази която обитаваме.