Огърлица

Автор: Светлана Караколева

„Там някъде, както преди сто битки и сто терапии грее слънце.
Млади и стари дървета, сетили пролет цъфтят. Птици гнездят. Първа ласка разменят влюбени. Рожби срещат пръв дъх в плачеща ярост. Извисяват глас спорещи Азове. Някъде там се движи светът. В свои орбити.

Тук снове Болестта.
Вчера и утре воюват за онова днес, дето понякога губи тичащите след неведоми страсти.
Бъдни или не, мечтаем за повече. Искаме ясност!
Цената няма значение.
Ненужни отношения, с неясна значимост.
Свързваме се с другите под зоркия поглед на Егото.

Потъваме, загърбили съдбата.
Хитруваме.
Най-искрено сравняваме.
С какво?
Танцуваме рутинните си задължения.
С кого?
И докъде?
Последен писък на почернена душа: „Хей! Чуй!
Боли!”

Орденът на Огърлицата на Вселенските магове спешно осъществява връзка с пищящата. Поток от концентрирана любов взривява зазиданата пролука на времето. ”Пукнатината в ъгъла на времето ще ни освободи от бремето” гласи първият закон на безподобната цялост. Оковите на илюзорната битийност губят силата на металната си хватка. Взаимозачитане. Взаимоуважение. Толерантност. Огърлицата на възстановяващата се сила блести с лунна слънчевост в една от брънките на Мирозданието. Тихата пулсация на светлината самоосъществява.

-Успяхме!
-Този път на косъм.
-Време е за изпитание.
-Мнозина ще загинат.
-Които оцелеят ще се приспособят!
-Преди две хилядолетия бе безрезултатно...
-Нека не бъдем крайни в обективността.
-Не е ли време за ново откровение?
-Не са готови. Ще се погубят...

„От пясък сътворено тялото ще се разпадне. И нова форма ще извае Бог. Облечена в безплътна дрешка Душата ще започне нов живот.
В неведомите пасища на Светлината, в диплите на кротка Тъмнина, Вечният живот ни чака...
От пясък сътворено Тялото е храм на Мисълта. Еднакви сме, а не различни!...”

-Кой пее?
-Една умираща душа...
-Нека оздравее!
„Ако нямаш сърце нямаш нищо!...

Помниш ли как преди един милион крачки веднъж като бе болен, немощен старец в син пижамен халат
въпреки своите болки рече,
ей тъй между другото:
Трудно е сякаш да си тъй млад!
После бонбон ти подаде.
С шарена книжка.

И рече:
Пъстър като тази картинка бъди!
Не се предавай! Най-трудно дъга се гради!”...
-Смарагдът се възстанови!
-Опалът и Ониксът също!
-Нека им попеем!...