21.2.09

Международен ден на майчиния език


Извънреден бр. на списание "Горски обитател"

Днес в редакцията се получи писмо от Малкото Коте.

Уважаеми редактори на списание ”Горски обитател”,
знам, че списанието ви е ежемесечник с определена дата (осмо число на месеца). Но нали традициите се създават, за да бъдат нарушавани. Моля ви днес да издадете извънреден брой на вашето списание и да го посветите на Международния ден на майчиния език, който се чествува на 21 февруари.

На този празник всеки от нас може да направи нещо добро за опазване на езиковото и културно наследство на света. Вече в два броя на вашето списание аз, Малкото Коте, се оставям да бъда интервюирано на Вашия Език. Не мога да отрека, че това не само не ме притеснява, а дори ми доставя удоволствие. Но все пак аз си имам свой Език, който обичам.

И мисля, че удоволствието ще стане взаимно, ако и вие понаучите нещичко за моя Майчин Език. Моля ви да публикувате малкото ми ръководство по изучаване на още два езика: Майчиният език на Лисичето и моят. Освен това, искам да посветя този мой скромен труд на Нанук - първия абонат на вашето списание и на неговите малки приятели.

Ръководство

Увод
Мили дечица на моя приятел Човека, аз и Лисичето имаме добри другарчета и също като вас обичаме да си “побъбрим” с тях. Всяко от нас в знак на уважение към другарчето си е научило езика му. Ние по много начини можем да изразим желанията си, чувствата и настроенията си на своя Майчин Език. Ако се научите поне мъничко да ни разбирате, ще станем ваши другарчета и вие ще ни обикнете. За да се сбъдне това чудо ви предлагам четири мънички урока.

Раздел I
Да опознаем Майчиния Език на Лисичето

Урок № 1
Как лисичетата променят гласа си, за да “обяснят” страховете си и надеждите си:

1. Лисичето издава особено лаене, което много прилича на дважкането на младо куче. Лаенето е бързо и се повтаря до 5—6 пъти поред, като в повечето случаи завършва с хрипкав вой.

2. Ако излае три пъти, състоянието му все още не е обезпокоително. Най-вероятно иска да ни каже: “Изгубих се”. Този лай е характерен през зимата, при настъпването на мразовито и ветровито време.

3. Гласовите възможности на Лисичето са голями и звуците, които то издава , може да наподобяват "писък", близък до човешкото пищене. Лисичето “пищи” така особено, когато е влюбено и иска да му отвърнат с любов. В този период лаенето му прилича на мяукането на коте.

4. Когато пък се брани от кучетата или от друг някой неприятел, Лисичето ръмжи.

5. Раненото Лисиче издава много особен вой.

Урок № 2.
Как Лисичето “говори”с езика на тялото си и с езикът на жестовете:

1. Освен звуци, езикът на Лисичето включва голям брой стойки и мимики.

2. Когато Лисичето мърда само върха на муцунката си, значи души и се мъчи да разпознае някого или нещо по миризмата.

3. Опънатите бърни на Лисичето означават заплаха за съществото срещу него.

4. Щом зад опънатите бърни се покажат и зъбките на Лисичето, то вече заплахата му е преминала в готовност да нападне.

5. Когато се услушва, Лисичето “върти” леко ушите си (около вертикалната им “ос”), но не в такт едно с друго.

6. Ако ушите му са опънати назад (и леко нагоре), означава, че нещо го безпокои и то се страхува и е нащрек.

7. В повечето случаи Лисичето е самотно, но ако се приобщи с още някое лисиче има две възможност: или да стане лидер или да се постави в подчинение:
7.1. Докато е лидер, Лисичето стои здраво на краката си, изправено с вдигната опашка и наострени уши.
7.2. Подчинението си Лисичето признава като легне по гръб с лапи във въздуха.
7.3. (Хайде да пожелаем на Лисичето и на себе си да не изпадаме в унизителното 7.2.
по чужда воля!)

Раздел II
Как Котето “говори” на Майчиния си език

Урок № 1
Как котките променят гласа си, за да “обяснят” страховете си и надеждите си:

1. Когато мяукам тихо, значи се моля за помощ. Значи, че изпитвам или глад, или студ, или болка.

2. Ако мяукам приглушено, значи съм сърдито или обидено.

3. Ако се размяукам гръмко, значи съм недоволно, че са ме оставили самичко. А може и да са забравили да ме нахранят и аз да “умирам” от глад.

4. Когато съм необуздано бъзбудено и гневно, маукам продължително и все по-силно и по-силно. Така правя и когато много ме е страх, че ще се случи нещо нежелано.

5. Понякога може моето мяукане да е силно и продължително. Дори може да заприлича на детски плач. Това показва, че съм влюбено и търся друго коте, което да ме заобича безумно. (Но в този случай бъдете внимателни, дечица, защото същите звуци издавам и по време на краткотрайни схватки с други котета, които искат да ми отнемат любовта на моето избраниче. Ах, колко съм ревниво, ако знаете....)

6. С нежните гърлени звуци изразявам мили чувства към партньорчето си по време на любов. Въобще това са звуците на голямата котешка любов. Затова и майките котки по този начин привикват новородените си бебета, когато трябва да ги накърмят. Такива звуци може да чуете и когато искам да демонстрирам симпатията си към любимия човек.
(Мили обични двукрачковци, запомнете звуците на любовта! Ще ви трябват в живота.)

7. Примамливите нежни котешки звуци ми напомнят мама. Когато бях малко, тя издаваше такива звуци, за да подкани мене, братчетата и сестричетата ми да се съберем около нея.

8. Сега ще измяукам ясно и краткотрайно. Запомнете тези звуци - те означават, че съм радостно от срещата си с вас и съм готово да пообщуваме. И тогава прочетете следващата точка 9.

9. Започвам да мъркам защото съм доволно, благоразположено и благодарно. Така мърках, когато мама ме кърмеше. Този мил спомен ме кара и днес да мъркам така, ако ме галите или ако ми дадете от любимото ми лакомство.

Обобщение на урoк № 1:
Понякога ще отговарям на вашие човешки гласчете с различни по сила и мелодия звуци. Ще се получи такъв прекрасен “диалог” между Коте и Дечица, който другите трудно ще проумеят и ще тълкуват само според човешката си фантазия. Запомнете най-важното: ако издавам ниски звуци, те най-често изразяват страх или агресивност; краткотрайните ми и високи звуци означават, че очаквам от вас нещо приятно.

Урок № 2:
Движението на котешката опашка – израз на котешкото настроение и емоционално състояние:

1. Лекото размахване края на опашката показва проява на любопитство или леко раздразнение. Понякога такова движение е указание, че котето се намира в състояние на потиснатост.

2. Рязкото размахване на опашката нагоре и надолу изразява силно вълнение.

3. Когато съм силно обезпокоено или съм настроено враждебно, така въртя края на опашката си, че всеки да разбере как съм готово да се защитавам самоотвержено, ако бъда нападнато.

4. Понякога нервно удрям с опашка по хълбоците си или по земята. Значи някой ми досажда или иска насила да ме принуди да правя нещо против желанието ми. О, тогава, тогава може да покажа какво значи самозащита. Имам си доста опасно оръжие за тази цел - затова са ми ноктите! Ще му ги покажа аз на “виновника”!

5. Случва се да ме боли от телесни увреждания или от “докторски”лечебни манипулации. Тогава нервно движа опашка и издавам звуци(ох-ох-охкам си).

6. В повечето случаи аз съм доста спокойно животинче. Често ще ме видите с леко извита около тялото опашка. Така изразявам миролюбиво си настроение и спокойствие.

7. Знайте, че лекото потрепване на опашката ми показва, че нещо внезапно е привлякло вниманието ми.

8. Най-много обичам да съм радостно и възбудено – тогава “светът е мой” и аз вървя с гордо вирната нагоре опашка.

Обобщение на урок № 2:
Запомнете, дечица слънчеви, не дърпайте котката за опашката! Вие не обичате да ви дразнят, нали? Тогава и вие не дразнете. Правете с Котето това, което и на вас ви доставя удоволствие – погалете го по гърба. Ако някога ви остави без съпротива да пипате и да подържите опашката му, това означава, че то ви обича и ви се доверява. Пожелам ви го!

Заключение:
Всички живи същества на света имаме нещо общо помежду си. Ако се научим да се разбираме и уважаваме, ще живеем в мир и спокойствие. Няма ли да е прекрасно?

P.S. За награда, че бяхте така търпеливи, мили пухчета двукраки, ви предлагам да чуете песента на две сиамски котета, които знаят чужди езици.
http://www.youtube.com/watch?v=fxpN2XrYDLM

Благодаря ви! С обич – Малкото Коте

Материала подготви: Полумлад новинар

4 коментара:

Анонимен каза...

Много интересни новини в този брой на списанието. Аз ще ви препиша едно стихотворение за уловената птичка от Иван Вазов

Уловена птичка

Деца
Видиш, птиченце крилато,
ние в примка те държим
и със тебе цяло лято
няма да се разделим.

Птичка
Ах, защо ви съм? Бъдете
милостиви тоя час,
да си хвръкна ме пуснете,
в примката ще умра аз!

Деца
Не грижи се, мила птичко,
дор си в нашите ръце;
ще те храниме със всичко,
с захарчица, с млечице.

Птичка
Мляко що е не разбирам,
захар ази не кълвя,
само зрънца знам да сбирам
и мушици да ловя.

Деца
Ти зимъска ще загинеш
на полето там сама!
По-добре да си починеш
в нашта клетка у дома.

Птичка
Не се бойте, аз щъ хвръкна
татък в топлите места,
в вашта клетка ще издъхна,
макар златна да е тя.

Деца
Мила птичко, ти не знаеш
как е харно тука, виж -
ти със нас ще си играеш,
няма що да се боиш.

Птичка
Мен, дечица, по е харно
да си хвъркам по светът,
тук щъ умра аз навярно,
тясно ми е в тоя кът!

Деца
Право казваш, пиле клето,
тук на мъка ще живейш,
хай хвръкни си към небето,
на свобода да си пейш!

Анонимен каза...

Учудвам се, че Нанук избра това стихотворение и че дори знае автора?! До скоро любимото му стихотворение беше...

Моето коте
Моето пухкаво коте
много обича белите.
Със своите мънички нокти
смъква тапет от стените,
после на масата скача,
стъпва във пълна чиния,
обръща чаша след чаша -
мляко не мога да пия.
Слушай, мой котаране,
трябва ти да мируваш,
защото лошо ще стане -
ти на снега ще зимуваш.

Изглежда пропускам доста неща! И научавам за тях от Sahrazada.

Анонимен каза...

А можех в тези дни да свърша
по-прости и очаквани неща:
сълзите на детето да обърша
и приказки да му чета.

Радой Ралин

Очевидно пропускаш..............

Анонимен каза...

На три коментара(№1, № 2, № 3) - три отговора(№2, №3, №1):
2. Великодушни бати Кирчо,
Прочетох стихотворението, което си ми посветил.Прекрасно е! Колко точно си описал любимите ми занимания! И никак не се страхувам от заплахата ти в последните реденца. Ти да ме изхвърлиш на студа? Ти? Jamais! (М-яу, какви думички съм научило от Лисичетo!). В твоето голямо човешко сърце ще се намери едно миниатюрно ъгълче с топлинка за мене. Щом ти толкова добре ме познаваш, значи и аз мъничко-мъничко те познавам(ей, не ме карай сега да ти доказвам, че съм право).
Друго ме притеснявя. Това клипче http://vbox7.com/play:7bb5fb4b ти ли го поръча? Ти ли? И защо ме показа на света? Ами аз нали бях анонимното Коте? Сега накъде? Пак ли трябва да сменям самоличността?

3. Великодушна како Боби,
Не се гневи. Със стихчетата Бати Кирчо е искал да ме респектира, за да не ти губя времето с пакостите си. Значи е мислил за Твоето спокойствие. А щом е мислил за Тебе – това не е загубено време!
1. Щом харесваш стиховете на Радой Ралин, како Боби, навярно ще ми разрешиш да ги използвам в “обръщение” към дечицата ти:

“Аз искам да имам такива другари,
Които да бъдат наистина мои,
Когато насред път опасност ни свари,
Когато минават страшни завои,
Скалата на друга скала се опира.
Реките се сливат във обща река.
Самотният клас се огъва умира....
Животът е дружба! Приридата иска така!
......................................”

Публикуване на коментар