Предоставено от Лисичето
Вдоль обрыва, по-над пропастью, по самому по краю
Я коней своих нагайкою стегаю-погоняю!
Что-то воздуху мне мало: ветер пью, туман глотаю...
Чую с гибельным восторгом: пропадаю, пропадаю!
Чуть помедленнее, кони, чуть помедленнее!
Вы тугую не слушайте плеть.
Но что-то кони мне попались привередливые...
И дожить не успел, мне допеть не успеть.
Я коней напою,
Я куплет допою, -
Хоть мгновенье еще постою на краю...
Сгину я - меня пушинкой ураган сметет с ладони,
И в санях мня галопом повлекут по снегу утром, -
Вы на шаг неторопливый перейдите, мои кони,
Хоть немного, но продлите путь к последнему приюту!
Чуть помедленнее, кони, чуть помедленнее!
Вы тугую не слушайте плеть.
Но что-то кони мне попались привередливые...
И дожить не успел, мне допеть не успеть.
Я коней напою,
Я куплет допою, -
Хоть мгновенье еще постою на краю...
Мы успели: в гости к Богу не бывает опозданий.
Что ж там ангелы поют такими злыми голосами?!
Или это колокольчик весь зашелся от рыданий,
Или я кричу коням, чтоб не несли так быстро сани?!
Чуть помедленнее, кони, чуть помедленнее!
Вы тугую не слушайте плеть.
Но что-то кони мне попались привередливые...
И дожить не успел, мне допеть не успеть.
Я коней напою,
Я куплет допою, -
Хоть мгновенье еще постою на краю
Превод: Любомир Левчев
По ръба на пропастта, над възхитителната урва
аз конете си с нагайка зашлевявам - и ги втурвам.
Нещо въздух не достига: гълтам облак, пия буря. . .
Чувствам с гибелен възторг: пропадам, падам, не сънувам!
Не препускайте така, коне, поспрете!
Забравете бича - няма жал!
Боже, колко своенравни са конете. . .
Ще умра неживял, песента недопял.
Аз вода ще им налея,
аз куплета ще допея -
само още миг над пропастта
да оцелея. . .
Ще загина - като пухче ураганът с длан ме смита.
И в галоп ще ме отнасят сутринта в шейната - леден.
Обуздайте, мои кончета, безумните копита,
удължете малко пътя към приюта ми последен!
Не препускайте така, коне, поспрете!
Не, не слушайте бича ми, не!
Боже, колко своенравни са конете. . .
И не си доживях. . . Да допея поне. . .
Аз вода ще им налея,
аз куплета ще допея -
само още миг над пропастта
да оцелея!
Но - успяхме: закъснение при бог не е прието.
И защо там пеят ангели със злоба в гласовете?!
Или вече се побърка от ридание звънчето,
или аз крещя да спрат, да не летят натам конете?!
Не препускайте така, коне, поспрете!
Галопирайте без крила!
Своенравни се оказаха конете. . .
И не си доживях, и не съм си допял. . .
Аз вода ще им налея,
аз куплета ще допея -
само още миг над пропастта
да оцелея.
Добре дошли край огъня на приказките. Някога в Персия царувал Шах Шахриар, прочут със своята жестокост. Всеки ден той довеждал в палата си нова жена и на следната утрин я убивал. Най-сетне в царството останала жива само една девойка Шехеразада. Когато дошъл и нейният ред да загине, тя се явила при Шах Шахриар и започнала да му разказва приказка...
Приятно ми е да се запознаем
Жокер
1001 Нощ
- Детски новини (стани новинар) (50)
- Есенни огньове (9)
- Закъсняла екология (31)
- Замъка на Шахриар (33)
- Зодиак (12)
- Лексикон (34)
- Магическия свят на Амазония (2)
- Малкият кулинар (29)
- Моята приказка (33)
- Мъдрост и поука (34)
- Наука и Цивилизация (39)
- Омагьосаната гора (31)
- Пътуване в Космоса (41)
- Свободно време (19)
- Списание Горски обитател (20)
Коментари на латиница не се публикуват!
Тайните на библиотеката
Публикации
Партньори: Sexology & Human Nature 18+ Журнал Психея Книга "Есенни огньове" Интернет среда Журнал Екология Журнал Приказка Некерман Сексология и психология Компас Вейкиландия Юли Шапкарова YouTube Channel Когнитивно поведенческа психотерапия Асоциация Анимус Портал за литературно общуване на хора с увреждания
Личното творчество е основна съставна част от човешкия живот. В този смисъл ние Ви предлагаме да опитате силите си в писменото творчество, като създадете свои уникални творби – статии, които отразяват Вашия темперамент, вкус и личен стил. За нас ще бъде удоволствие да публикуваме Вашите творчески материали, като по този начин те ще бъдат достъпни за широка аудитория от читатели За контакти: kamino20@gmail.com Разрешава се копирането на материали и части от тях само след изрично писмено съгласие! За най-добра видимост използвайте Mozilla Firefox.
Личното творчество е основна съставна част от човешкия живот. В този смисъл ние Ви предлагаме да опитате силите си в писменото творчество, като създадете свои уникални творби – статии, които отразяват Вашия темперамент, вкус и личен стил. За нас ще бъде удоволствие да публикуваме Вашите творчески материали, като по този начин те ще бъдат достъпни за широка аудитория от читатели За контакти: kamino20@gmail.com Разрешава се копирането на материали и части от тях само след изрично писмено съгласие! За най-добра видимост използвайте Mozilla Firefox.
6 коментара:
Любимата ми песен на Владимир Висоцки е това! Благодаря ти Лисиче, че я изнамери и то с превода! Забелязах обаче, че посещаваш и сайтове за възрастни, където беше обсъждано намирането точно на тази песен. :-)
Уважаема Шехеразада, въобще не разбрах за какво става дума в последното изречение от твоя коментар. Но от сърце те моля да не се безпокоиш за мене! Запознато съм с “Правила за безопасност на Лисичета в Интернет” затова: ВИНАГИ
1. Винаги ще помня, че макар и "анонимно" интернет общуването носи и рискове, от които трябва да се предпазя;
2. Винаги ще помня, че зад всеки “горски” прякор може да стои човек, който не винаги е такъв, за какъвто се представя;
3.Винаги ще поискам помощ от по-умните и по-силните мои приятели (от Кристофър Робин или от Мечката-кулинарка) по повод каквито и да било мои страхове в интернет общуването без да се притеснявам;
4. ВИНАГИ ЩЕ СЕ ОТНАСЯМ С ДРУГИТЕ ТАКА, КАКТО БИХ ИСКАЛ ТЕ ДА СЕ ДЪРЖАТ С МЕНЕ, като никога няма да извърша нещо, което би ме накарало да се срамувам от поведението си;
5. Никога няма да допусна любопитни приятели до личните ми файлове и кореспонденция - това е заради моята сигурност и тяхното спокойствие;
6. Винаги ще пазя в тайна адресите и данните на моите близки и приятели и няма да пиша коментари в други блогове;
7. Винаги ще пазя в тайна паролите си дори от Хората и ще ги сменям периодично, а достъп ще давам само на приятелите си от т.3.
8. Винаги ще използвам домашния компютър съобразно правилата и условията определени от една Хакерка, която е заслужила доверието ми. НИКОГА
1. Никога няма да предоставям каквато и да било информация за себе си - име, адрес, телефон, месторабота, пол, възраст;
2. Никога няма да изпращам или предоставям свои снимки, за да не уплаша някого;
3. Никога няма да се регистрирам в сайтове или форуми, които изискват заплащане;
4. Никога няма да отговарям на писма или покани, които ме карат да се чувствам неудобно или ме обиждат и плашат;
5. Никога няма да давам достъп на когото и да е до домашния ми компютър(освен на производителя), както и няма да инсталирам безполезни програми.
ЗАКЛЕХ СЕ !!!
Като става дума за Висоцки, не мога да не спомена, че едва от също хубавите му песни е:
"Утринная гимнастика"
/В. Висоцки/
Вдох глубоко, руки шире!
Не спешите, три - четыре,
бодрост, духа, грация и пластика !
Обще укрепляюшая, утром отрезвляюшая
если жив, пока еще гимнастика !
Если вы в своем квартире,
лягте на пол три,четыре...
Выполняйте правилно движения !
Прочь влияния из вне-привыкайте в
новизне, вдох глубокий до изнеможения!
Разговаривать не надо, приседайте до упада
да не будте мрачными и хмурыми!
Если очень вам неймется,
обтерайтесь с чем найдется,
водными займитесь процедурами!
Не страшнь дурные вести,
начинаем бег на месте.
В вы играьше даже начинающий !
Красота среди бегущих первых нет
и отстающих бег на месте -
общепримиряющий !!
"По ръба на пропастта, над възхитителната урва
аз конете си с нагайка зашлевявам - и ги втурвам.
Нещо въздух не достига: гълтам облак, пия буря..."
"Свободата Санчо се намира на върха на бойното копие!"
Когато човек възвърне Свободата си се чувства така сякаш се е родил отново. Понякога едно съвсем просто решение да бръкнеш по надълбоко и да извадиш гадното тумурче, което те трови е нещото, което донася голямо облекчение. Аз го направих днес на Прeображение сложих край на нещо, което тровеше живота ми. Операцията мина успешно, а възтановяването ще е бързо. Изпитвам облекчение и ще спя спокойно както ми пожела Марги. Не вярвам в християнските ритуали, но знам какво символизира Преображение в езическите традиции.
Свободата...какво прекрасно чувство! Понякога единствения начин да си върнем свободата е да отнемем властта, която доброволно сме дали на някой човек в живота си. Той съществува и има власт над нас, защото ние сме го позволили, дали сме му власт чрез само едно единствено нещо - Любовта си към него. Понякога обаче Любовта се превръща в тровещ тумор с разсейки и единственото нещо, което ще ни спаси е да изрежем тумора. И да си върнем Свободата, да поемем живота си в свои ръце и да дишаме с пълни гърди над пропастта...След това тази уж любов се оказва само едно презрение...
Колко добре Станислав Лем е описал "обратния солипсизъм в едно от своите произведения. Неговото абяснение напълно се покрива с моята теория за "властта, която даваме на неподходящи хора в живота си." Въпроса е да осъзнаем, че идва момента, в който трябва да отнемем тази власт, за да си върнем Свободата.
http://www.sexnature.org/content/view/393/64
Мила Юли,
Не мисли, че всичко е приключило. Не се самозалъгвай, че вече си свободна и може да си отдъхнеш. Вярно е, че ти направи най-трудната крачка - първата. Но пътят, който предстои да изминеш, за да стигнеш истинската свобода, е не по-малко труден. Ще има дни, в които ще виеш от болка. Ще има много нощи, в които болката ти ще се връща като кошмар. Трябва да издържиш! Искам да издържиш, защото на края на тоя труден път ще намериш не само свободата си, но и щастието. И помни, че никога не е късно да бъдеш щастлива! Още много неща мога да ти кажа, но
“От всичко‚ което бих искала да ти кажа‚
избирам‚ дъще‚ едно: Бъди горда! Горда бъди!
След всяко падане — ставай!
Иначе ще те смажат зли хора или беди.
Даваш ли — не пресмятай! Губиш ли — не съжалявай!
За всичко плащай сама!
Не се срамувай‚ ако от тебе лъвица не става —
свое достойнство има и мравката на тази земя.
Не бой се от нищо —
ни от съдбата‚ ни от себеподобния враг.
Каквото и да се случи — гордостта
ще изправя главата ти като железен гръбнак.”
Това са стихове от Станка Пенчева. Стиховете не са мои, но имам право да ти ги напиша, щом мисля по същия начин. Имам право и поради още една причина: аз не съм твоя майка, но те обичам като моя дъщеря. Искам да бъдеш щастлива!
Стихотворението е страхотно!!! Винаги съм мислила, че гордостта ми е в повече и ми пречи, но явно съм грешала. Аз от нея имам даже и за раздаване, значи гръбнака ми е стоманобетон! И сега докато четях тези прекрасни стихове и твои думи дори се изправих, че нещо се бях сгърбила тука пред монитора. Така ми подействаха - изправящо!
Аз вече съм щастлива, защото имам две майки и двете са прекрасни по своемо. Но тъй като знам, че ти много страдаш, когато и аз страдам, затова обещавам да бъда още по-щастлива!
А иначе съм много чувствителна на тема "ЛЪВИЦИ" и "ТИГРИЦИ", не че не уважавам "МРАВКИТЕ", напротив, но считам, че аз вече СЪМ ТИГРИЦА, остава само да си пазя териториите по тигърски, което за сега правя успешно. А в тези територии имам и добри мравчици, за чията безопасност също трябва да се грижи, да ги пазя от мравояди.
Публикуване на коментар