Дете на зората

Предговор: Дийпак Чопра

Във ведическата традиция на Индия съществува убеждението, че името и формата на човека са неразделни. „Гаутама" е старинно име, което буквално означава „просветленият". То е било дадено на един принц в древността, който е постигнал просветление и е известен като Буда. Моят син, Гаутама Чопра, е дете на зората - зората на новото съзнание, което е готово да преобрази света. Необходимо е в следващото поколение да се достигне една критична маса от просветлени нови водачи, за да стане връзката ни с нашата Майка Земя отново чиста и свята.

Убеден съм, че Гаутама е един от тези водачи. Когато Гаутама бе на около четиригодишна възраст, моята съпруга, Рита, и аз се погрижихме той да се научи да медитира. Медитацията бе важна част от неговото възпитание и на много ранна възраст той се запозна с изживяването на вътрешната тишина. Също така му бе казано, че макар и да сме го създали, той не ни принадлежи. Той бе дар от вселената и ние временно се грижим за него. За нас бе чест и привилегия да приемем тази роля.

В книгата си „Седемте духовни закона на успеха" аз описах Закона за дхармата, който гласи, че ние сме тук с дадена цел и че всеки от нас има уникална дарба или специален талант, който да сподели с другите. В съответствие с този принцип на Гаутама никога не му бе втълпявано, че трябва да се справя добре в училище, да получава добри бележки или да посещава най-добрите колежи.

Бе му казано само, че трябва да открие какви са уникалните му таланти и да ги използва за благото на човечеството. Днес Гаутама е младеж на двадесет и една години, учи в Колумбия Юнивърсити и има голямо влечение към литература и изучаване на религия. Тази книга е изява на уникалните му таланти.

„Дете на зората" е едно смело и предизвикателно послание на свободата. То се отнася до бягството от затвора на познатото и прекрачването в непознатото - в полето на безграничните възможности. То е едно свидетелство за това как „Седемте духовни закона" могат в действителност да бъдат изживени в живота на малкото момченце Хаким. Посредством изпитанията, трудностите и приключенията на Хаким човек може да прозре как тези принципи могат да бъдат водещата светлина в собственото ни търсене на смисъл и по-големи възможности.

Повечето от моите книги не са в областта на художествената литература. Затова за мен е голяма радост да видя моя син да изразява във формата на притча принципите от „Седемте духовни закона на успеха". Художествената литература по много начини изразява истината по-ясно. Както е казал Тагор: „Истината намира облеклото на фактите за много тясно. В художествената литература тя се движи с лекота’’ Когато открием същинското послание на книгата на Гаутама, ние съзираме една реалност, която надминава практическото и достига до вълшебното и божественото.

При многото ни пътувания до Индия Гаутама бе свидетел на суровия живот на децата от улицата, които не притежаваха друго освен прекрасните си души. В Индия дори и сред невероятната бедност и мизерните условия човек не може да открие в децата никаква следа от насилие, враждебност, гняв или ярост. Има една проста и очарователна невинност дори и сред крайно бедстващите.

„Дете на зората" е трогателната история на едно дете, което е загубено, самотно и търси да открие своята цел в живота. Това дете живее във всички нас. В известен смисъл „Дете на зората" е метафора, отнасяща се до живота на всеки от нас. Ние се появяваме сами в този свят и един ден сами ще го напуснем. А в интервала между тези две събития ние се срещаме като пътници за по няколко скъпоценни мига по време на космическото ни пътешествие.

Когато Гаутама бе на шест години, ние говорихме по този въпрос. Той каза: „Ние пристигнахме с различни влакове и се срещнахме на гарата. Нека преди да се качим на различни влакове, поели различните си пътища, да прекараме добре времето си заедно!" Той също ми каза, че сме се срещали и преди - много отдавна на един мост в една планина в Тибет - и имаме навика да сменяме ролите си. Всички сме древни души и наистина наша съдба е да играем безкраен брой роли. Но самите ние не сме тези роли. Будното осъзнаване на ролите, които играем, е първата крачка от нашето пътешествие към пробуждането.

Надявам се, че ще харесате книгата на Гаутама. Ако сте млад, може да се появи резонанс с мечтите и стремежите на главния герой от книгата. Същевременно може да откриете в неговото пътешествие към пробуждането и историята на своя собствен живот. А ако не сте толкова млад и сте родител като мен, може би ще оцените, както това стана и при мен, че нашите деца са най-големите ни учители.
Казано е, че детето е баща на човека. Прочитайки страниците на тази книга, аз още повече се убедих, че това наистина е вярно.