23.3.09

2050 – войните ще се водят за вода


На 22 март всяка година отбелязваме Световния ден на водата. Периодът 2005-2015 е обявено от ЮНЕСКО за десетилетие “Вода за живот”. Според прогнозите през 2050 година повечето военни конфликти по света ще се водят заради достъпа до прясна вода, ако имаме късмета човечеството да оцелее до тогава. Във вестника на Водния портал на ЮНЕСКО се намират интересни материали за водата, религиите и вярванията.

Водата играе централна роля в много религии и вярвания по света. Тя е извор на живот и олицетворява (пре) раждането. Водата почиства тялото и по презумпция го пречиства. Така тя има символичен (дори сакрален) статут. Водата е ключов елемент в религиозните церемонии и ритуали.

Водата често се счита за божество. Реките, дъждът, езерата, ледниците, градушките или снегът често се интерпретират в този дух в културната или религиозната сфера.

Водата никога не се разглежда като неутрална или пасивна. Счита се, че тя има сили и способности да трансформира този свят, да изчиства от греховете и да пресътворява светостта. Водата отмива мръсотията и пречиства физически и символично. Водата е жива и духовна субстанция, която служи като посредник между хората и боговете. Тя често представлява границата между този свят и отвъдното.

Будизъм: При будистките погребения водата се налива в купа и се поставя пред монасите и мъртвото тяло. Когато водата напълни купата и започне да прелива монасите рецитират “Нека както дъждът пълни реките и се влива в океана, така това, което ние пренасяме да достигне до отпътувалия”.

Християнство: Водата е свързана с божието кръщение - публично обявяване на вярата и знак за приемане в християнската църква. Когато се извършва кръщението човекът изцяло или частично е потопен във водата или просто се напръсква със светена вода по главата. Този свещен акт има своите корени в Библията, когато Исус е бил покръстен от Йоан Кръстител във водите на река Йордан. Водата символизира пречистването, отхвърлянето на първородния грях. В Новия завет “живата вода” или “водата на живота” олицетворява Божия Дух, който е “вечният живот”.

Хиндуизъм: Водата е надарена със силата да пречиства духа. Сутрешното измиване с вода е задължително всеки ден за последователите на хиндуизма. Всички храмове са разположени в близост до източник на вода, а последователите трябва да се облеят преди да влязат в храма. Много от светите места са разположени на брега на река. Речните устия се считат за особено свети.

Ислям: Според мюсюлманите водата служи изключително и само за пречистване. Има три вида пречистване:
•Първият и най-важният е измиване на цялото тяло; това е задължително след секс и е препоръчително преди петъчната молитва и преди докосване на Кората.
•Преди всяка от петте ежедневни молитви мюсюлманите поливат главите и измиват ръцете до лактите и стъпалата си. Всички джамии осигуряват водоизточник, обичайно чешма или фонтан, за това пречистване.
•Когато водата е кът, последователите на Исляма използват пясък, за да се пречистят.

Юдаизъм: Евреите използват вода за ритуално измиване, за да възстановят и поддържат чистотата си. Измиването на ръцете преди и след хранене е задължително. Въпреки че ритуалното обливане – миквех, е било някога особено важно, сега то е позагубило своето значение. То остава задължително за новоприелите във вярата. Мъжете участват в миквех в петък и преди празници, а жените преди сватбата си, след раждане и след менструация.

Шинтоизъм: Шинтоизмът се основава на дълбоката почит към ками - многобройни божества населяващи природата. Молитвата към ками трябва винаги да започва с ритуал на пречистване с вода. По този начин се възстановява редът и балансът между природата, хората и божествата. Водопадите се считат за свещени.

Препоръчваме още:

Минерална вода
Наводнение
Послания на водата
Учени доказват че водата има памет

4 коментара:

Анонимен каза...

В сайта има и други разкази(статии) с главен герой Водата: “Учени доказват, че водата има памет”(27.11.2008год.),“Дъждът”(17.12.2008год.), “Минералните води”(20.03.2008год.). Всички те са много интересни. Но най-приятно е, че подходът към темата всеки път е нов, различен от предишния. Това е възможно само при наличие на богата обща култура и главно - на неоспорим талант! Впечатляващо е!

Анонимен каза...

Мъничко за американските индианци:
Между 1701 и 1703 г. жители на село Сан Томас Чичикастенанго (Сан Томас било прибавено от испанците, а още по-рано селото се наричало Чуйла) предоставили на един монах ръкопис на кичеански език, но с латиница. Творбата не носела никакъв наслов, затова е позната с различни заглавия. Наложило се е заглавието "Попол Вух".
Макар "Попол Вух" да упоменава първо небето, а после водата, основното градиво в светосъздаването е именно тя, в нея стоят първородителите, обгърнати от виделина и покрити със зелени пера. В своя труд "Свещената вселена на змията у маянците" Мерседес де ла Гарса тълкува тази подробност като указание, че пернатата змия, наречена от кичеанците Гукумац (Кукулкан у маянците, Кецалкоатъл у науатълците), е не толкова едно от божествата, колкото жизнената им енергия, представяна от водата.

Още по-мъничко за келтите:
За келтите водата е била врата към отвъдното. Отражението било за тях странно явление. Очевидно са смятали, че водата е път за общуване с боговете. Трябвало да минеш през нея, за да стигнеш до тях.

Повече има на адрес http://www.voda.bg/news-4/info-1028
Вие преценете дали да го обявите.

Sahrazada каза...

Тука се получи един проблем, коментара си го изтрих в процеса на работа по новия дизайн, настройките и корекциите в кода. Ще го публикувам отново. Иначе няма нищо друго изгубено. Надявам се новата визия на сайта за ви харесва. Абсолютно самичка съм редактирала всичко. Май не съм споделяла с вас, че това е моят любим проект, защото е изцяло самостоятелен, замислен, осъществен и разработен изцяло от мен. Никой по никакъв начин не ровичкал тук, за разлика от други мои създания. :)

Ето как Даоизма гледа на водата:

"На този свят няма нищо по - меко и по - слабо от водата.Но да подчини твърдото и неподатливото,
тя няма равна на себе си.
Всеки знае, че слабото побеждава силното,
че непреклонният отстъпва пред добродушието -
всеки го знае и все пак никой не се съобразява с това."

Лао Дзъ

При африканските народни или анимистични вярвания съществува представата за душата притежавана от всеки обект, надарен с движение или живот. Думата „нанм”, която те използват не е равностойна на душа и трябва да внимаваме да не бъркаме тези понятия, когато говорим за вуду. Значението, което този термин е придобил в креолския език отговаря на представата за „сила”, „духовно начало” или просто за „свещеното”. Според вуду душа се приписва и на слънцето, земята, растенията. Рекити, лагуните и изворите, разбира се също имат души с явно антропоморфен (приписване на човешки свойства и качества на природните сили) облик. Представят си Господарките на водите, като красиви жени със светла кожа и дълги коси.

P.S. Благодаря за информацията за индианците и келтите сега вече можем да посрещнем пролетта в пълния си блясък :)

Честита пролет на всички приятели на Sahrazada!

Sahrazada каза...

Този Попол Вух ми стана интересен и потърсих да видя какво е това нещо. И се оказа, че това е свещена книга на индианците подобна на библията, корана, индуистките веди и др., но много по-стара от първите две. Мисля да я прочета макар че никак не обичам да чета книги в електронен формат, особено толкова сериозни четива като Попол Вух. Ще отделя и една статия, която намерих, за да имаме обща представа, а който желае може да си я изтегли от нета и да я прочете. Тук ще приведа кратък откъс от книгата:

""...Попол Вух" е най-известният в света индиански текст. По значение му съперничат само маянско-юкатанските пророчески книги "Чилам Балам". Но в отличие от неразбираемите за неподготвения чилам-балами, кичеанските страници изглеждат едва ли не "чисто художествено четиво" и може би най-подходящото начално вникване в голямата индианска проза. Нерядко текстът е наричан "маянската библия". Вън от очевидната несъстоятелност на подобна съпоставка трябва да отбележим, че няма никакви доказателства да е бил разпространен сред други народи, да е бил общомаянско достояние. В "Попол Вух" се съчетават и преливат два дяла - митичен и исторически, а в тях се вплитат и случки с определено художествено звучене. Първият дял обема най-цялостно запазените индиански митове за сътворението, вторият излага донякъде общомаянската и предимно кичеанската история. В трета част на книгата се разказва за създаването на човека и за пътуването, което предците извършват до окончателното установяване на кичеанците в Гватемала. До насилственото покръстване всички маянски народи били многобожни. Ала у някои, включително у кичеанците, съществуващото убеждение, че едно върховно същество, невидимо и извечно, е създало всемира, а останалите божества са негови изяви, клоняло към еднобожие. Обикновено представата на кичеанците за техните божества била дуалистична, по-точно смятали, че всяко съдържа редица двойствености, че всяко е едновременно добро и лошо, младо и старо, мъжко и женско и тъй нататък. Не бива да буди недоумение, ако в един случай божеството се изявява с една от същините на своите двойствености, а в друг - с противоположната й. У маянците верските обреди били едновременно езотерични и екзотерични, тоест една страна от извършваното била понятна само на посветените, а друга била предназначена за простолюдието. Подобна двуделност крие и свещеният "Попол Вух", който позволява да извлечем съществени наблюдения относно кичеанското разбиране за миросътворението, за произхода на човека, за връзките му с хода на живота...."

Ето сега тези, които си мислят и казват, че знам всичко дето има да се знае на тази планета, че даже и неща извън нея :) могат да си отдъхнат и да спят спокойно. Както се вижда незнам всичко. А пък особено за американските индианци знанията ми са съвсем повърхностни. Причината е, че един автор-мошеник така ме разочарова и отврати от цялата индианска култура, че пристъпвам към нея с неприязън. На това се и дължат пропуските ми в знанията за тези цивилизации, върху които Карло Арана е сложил едно мръсно петно от измами и лъжи. Той и последователите му могат само да изплашат по-чувствителните хора или да събудят неприязънта на хората със здрав разум. Хубавото в цялата работа е, че много от потомците на коренните жители на Америка също гледат с дълбока неприязън на този "писател" и са се заели с написването на книги с автентичен материал предаван от поколение на поколение кореняци индианци. Една от тези книги е Тайните на индианските лечителки. Препоръчвам ви я. Дано усилията на тези хора да се увенчаят с успех и лъжите на престъпника Кастанеда най-после да бъдат разобличени. Тъй като следването на неговите писания води до лични трагедии. Аз не говоря празни приказки, не едно семейство, не едно приятелство и не една любовна връзка са били почернени от този човек. Затова названието престъпник, чудовище, мошеник са напълно подходящи за него. Да не говорим за вредите, които е нанесъл на някои индиански племена с лъжите написани за тях.
Малко се отплеснах от темата сега ще приготвя статията за Попол Вух.

Публикуване на коментар