Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а католическата църква според Грегорианския. Протестантите честват Великден според местната традиция – на Запад с католиците, а на Изток – с православните. Провославната църква определя по Юлианския календар и времето за честване на всички „подвижни” празници от Великденския цикъл.
За „неподвижните” с точно установена дата православната традиция си служи с т.нар. „поправен” Юлиански календар, коригиран през 20-те години на 20-ти век от гръцки астрономи. От него се ръководят Йерусалимската, Руската и Сръбската православни църкви. Древните халкедонски църкви като арменската празнуват Великден по Грегорианския календар, а някои протестанти – като Петдесетната църква в България – заедно с православните. Така че пълно единство няма нито на Запад, нито на Изток.
Юлианския календар е по-стар и през годините започва да изостава чувствително от астрономическото време. Ето защо през 1582 г. той е реформиран от Папа Григорий, затова новият календар, който коригира изоставането е по-точен и се нарича Грегориански. И православните и католическите свещеници изчисляват по фазите на луната евентуалната дата на празника. Обикновено това е времето на първото пълнолуние след пролетното равноденствие.
След 1582 г. католическият и православният Великден обикновено не съвпадат. На Запад започват изчисленията за Великден от 21-ви март-денят на действителното пролетно равноденствие, а на Изток – според Юлианския календар – с тринадесет дни по-късно, между 3 април и 8 май. Когато пълнолунието след астрономическото пролетно равноденствие се падне след 4 април, и на Изток, и на Запад честват Великден на една дата.
Ако обаче пълнолунието се случи между 21 март и 4 април, на Запад празнуват Великден много по-рано от православната църква. Най-често източноправославните християни празнуват Възкресение една седмица след католиците. Понякога тази разлика достига до цял месец. Друга причина за различните дати е това, че на Запад празнуват Великден дори и ако неделята след пълнолунието след пролетното равноденствие съвпадне с еврейската Пасха. Католическият Великден не се влияе от деня на Пасха.
Православният Великден е винаги след еврейската Пасха. Затова в този случай Православната църква определя дата за празнуване на Великден следващия неделен ден (след еврейската Пасха). Очевидно е, че се стремят да се придържат ъм последователността на събитията около разпъването, погребването и възкресението на Исус. Тези събития са станали в дните около еврейския празник Пасха/ Песах, честващ Изхода на евреите от Египет.
Според евангелията Исус въкръсва след Пасха, затова и християнския празник е в зависимост от еврейския. Тъй като те се придържали към лунния календар, Пасха е била подвижен празник, съответно и Великден променя датата си. Различията между двете църковни традиции за честването на Великден пораждат интереса и стремежа да се намери възможност за определяне на обща дата за отбелязване на този християнски празник. Порблемът за установяване на обща дата на Великден вълнува църковните водачи от десетилетия.
През 1975-та г. и през 2001 г. Римокатолическата църква предлага датата да не се мести из петседмичния период, а да се фиксира на „неделята след втората събота на април”. Тази идея скоро е изоставена. През 1997 г. на среща в Алепо, Сирия, представители на всички църкви се съгласяват, че датата трябва да се определи на базата на първоначалния принцип, като се използва астрономичска информация за определяне деня на пролетното равноденствие.
Алгоритъма за определяне на Великден е изведен от немския математик Гаус. В модифицирания вариант на този алгоритъм се определя колко дни след 21 март (по Юлианския календар) е Православният Великден. В Провсловната църква има две течения Българската провославна църква използва от 1968 г. Новия стил, за разлика от повечето други православни църкви – руската, сръбската.
Според стария стил се използва Юлианския календар за определяне на всички църковни празници. Според новия стил Юлианския календар се използва за определяне датата на Великден и на празниците свързани с него („подвижните” празници), Грегорианския се използва за фиксираните. Така Коледа е на 25-ти декември (по Грегорианския календар) и съвпада с католическата Коледа, докато великденските дати обикновено се разминават.
Препоръчваме още:
Езическите корени на Великден
Публикации
7 коментара:
Трите символа(червеното яйце, козунака и люлянката) в ритуалите за Великден не са “заслуга” на християнството. Те са взаимствани от празниците на Езичниците:
- Практиката да се боядисват яйца за Великден е толкова стара, колкото и самият празник. В народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички древни митологии е отразена вярата, че "целият свят" е създаден от яйце. Едно от първите упоменавания за световното яйце се среща в древноегипетските папироси от периода на Новото царство - XIV - XI век преди Христа. През средните векове яйцето е символизирало четирите елемента на мирозданието: черупката олицетворявала земята, мембраната е въздухът, белтъкът — водата, а жълтъкът — огънят. в митологията и в бита животът и смъртта са винаги свързани, затова яйцето станало символ не само на живота, но и на смъртта Може би затова все още по българските земи пред кукерите в празничните шествия върви старей, който носи яйце. Та нали кукерите „умират", за да възкръснат отново с природата, с надеждата за жадуваното утрешно благополучие.
- Великденският хляб е вторият основен символ за този ден. Той никога не се реже, а се разчупва от най-възрастния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството.
- След празничната трапеза иде ред на песните, сключените хорá и люлянките.
Всяка мома трябва да се полюлее, за да не я залюби змей, да е здрава и да лудеят момците по нея.
Честит Великден и на всички Езичници!
Весели празници!Христос ВОскресе! Тук може би е мястото да поспорим за креационистите и еволюционистите - ще приключа скоро една интересна книга за яйцелечението от Божидар Маринов, ако има логици сред нас:), ще ми бъде интересно как ще защитят тезите на еволюционистите и Дарвинизма, разбира се! Най - приемлив е принципът "от всичко по-малко", който е основата и на една книга на моят съратник Йсло Денев - Пророкът на Тангра...
Но нека си припомнм и Айнщайн
"Науката без религиюта е непълноценна, а религията без науката е сляпа."
И накрая - обичайте се, обичайте и бъдете обичани, защото това е мисията ни на Земята!От Любов е всичко родено...
Да възкръсна за втори път този месец. Вече съм си казвала мнението не разбирам и не приемам религия, която борави с едни от най-опасните за човешката психика (резултатите са видими) чувства - страха и вината. Цялата християнска религия се основава на вменяването на страх, страх от Бога, страх от Дявола, страх да не извършиш грях, страх че няма да те приемат в рая, страх че ще те приемат в ада и още много други страхове. Вина, че не си съвършен като Исус (той не е бил), че не живееш по правилата на вярата си, вина че си пълен с пороци (определени и наложени), вина че си алчен (в което няма нищо лошо, но е добре да бъдеш прикрито алчен, явната алчност е грях пред Бога), вина, че си похотлив, обичаш секса, но пак е добре да го порикриеш малко, защото явната похот е грях и т.н. Не премам и отричам религия и религии, които поставят човека над всички останали живи създания и му дават неограничена власт да се разпорежда с тях както намери за добре. Не мога да приема нито една религиозна система, която е сляпа и глуха за научните постижения, които ясно показват незначителността на тази планета спрямо вселената, но жителите и имат нахалството да измислят религии, които да обясняват как Бог е създал всемира. Освен Слънчевата система, в Млечния път има още 200 милиарда звезди и планети. Само в тази галактика, други цифри не и нужно да се споменават.
Няма да защитавам тезите на Дарвин, всяка научна теория има щастието да е предпоследна, това и е хубавото на науката в сравнение с религията, при която теориите и принципите са крайно поставени веднъж и завитаги, нетърпящи промени и изменения.
За последователите на Тангра съм с особено мнение (не е положително), но не налагам на никого да променя религиозните си ценности. Това не е моя работа и не ме касае, кой какви вери изповядва, докато не започне нахално да ми ги налага на мен, тогава вече въпроса става личен.
И накрая ще завърша с любимата ми мисъл на Макиавели: „Искам да отида в ада, а не в рая. Там ще мога да се наслаждавам на обществото на папи, крале и херцози, докато раят е населен само с бедняци, монаси и апостоли.“
Мисля, че всеки има право да гради сам ценностната си система, базирана на неговия светоглед, на неговите принципи и идеали. Дали тази ценностна система се основава на религия или друго е отделен въпрос. Но не мисля, че трябва да се налага начин на мислене и поведение, само защото някой така е сметнал и е решил, че неговия модел е този който е правилен. Що се отнася до страха, едва ли има човек на тази земя, който да не се страхува от нищо!!!
Няма друга толкова очарователна и съвършена сила на Земята, която да може да прави чудеса с нас и около нас - любовта! И както е казал Анри Барбюс: „Да разбереш живота и да го обикнеш в друго същество – в това е задачата на човека и в това е неговия талант; и всеки може да посвети себе си цялостно само на един човек” Дано да си ти!
А какво става, ако все някога се посветим на Бог...
Дано2
Дано и днес ти тръгне по вода...
Когато пак навън звъни дъждът –
усещам нова пролетна любов,
изсипала куп малки чудеса.
По Хайам
Ден без любов, е ден изгубен…,
но възкръсне ли у нас в делника отруден,
онази радост – весел час за страст,
то знай, мигът тогава ще е чуден.
Дано1
Когато давам свобода,
се чувствам най-щастлива на света.
Но не е често да се получава -
стиха ми глътка въздух да дарява.
Когато видя ви с крила,
си казвам: „Може пък да съм добра...”
Дано крилата ви растат!
Дано към хоризонта ви влекат!
Дано във този свят чудесен,
с вас, свободата ми е песен!
17.11.2007г.
Вяра без любов е фанатизъм. А вярата на християните се основава не на страха, а на Божията любов. И затова християнската вяра дава спокойствие, радост от спасението,благодарност към Спасителя, обич и емпатия към хората.
Публикуване на коментар