Две гигантски черни дупки откриха астрономи в центъра на съзведие Дева. Двата космически обекта се намират твърде близо един до друг и буквално изпълняват „космически танц” като се завъртат на всеки 100 години. Масата на „танцуващите” черни дупки в съзведие Дева надвишава един милиард пъти масата на Слънцето.
Астрономите са имали предположения за такива феномени, но досега нито една подобна двойка черни дупки не е била наблюдавана. Резултатите от наблюденията потвърждават теорията, че галактиките растат, като всяка от тях има черна дупка в центъра си. Според тази теория поради близостта на галактиките, черните дупки в централната им част „танцуват” една окоро друга докато се слеят. Такива бинарни системи излъчват два снопа светлина с различен цвят.
Препоръчваме още:
Черни дупки
Тайните на Вселената
Публикации
4 коментара:
И все пак “черните” дупки могат да разпалят “светли” мечти! Ето ги:
Дали не е възможно черните дупки да станат машини на времето? Някои учени ги наричат “крайни машини на времето”. Всичко зависи от гледната точка - друг автор(Фред Улф) например в един от своите трудове описва как би изглеждало едно пътуване през черна дупка:“Щом пресече (въображаемият космонавт) критичната повърхност на Шварцшилд, той ще види безкрайността. Цялата история на Вселената ще премине край него за миг…”
Ама как да стане това, ако(пътувайки през черната дупка) не можем да се опазим от сингуларността, защото там обемът ни е нула,т.е. няма ни! Но дори и да мине нашия предполагаем кораб, това което ще излезе от бялата дупка няма да напомня с нищо онова, което е влязло през черната. Е, може пък, когато предприемем (“някога, но не сега”) такова пътешествие, техниката вече да може да се справя с такива”малки” подробности.
И Фред Улф продължава:“Ако втората вселена е точно копие на първата, той (въображаемият космонавт) ще види как се ражда отново.”
За да може да опише подобно нещо, авторът прави своя концепция на минало, настояще и бъдеще. Той твърди че миналото и бъдещето са базирани на субективното усещане за настояще. Те са долепени една до друга паралелни вселени и разбира се огледални.
Но всичко това е абсолютно хипотетично, защото много преди да се доближим до черната дупка, излъчванията ще са станали толкова големи, че "радиацията от Чернобил ще ни се стори като рентгенова снимка". Дори и да успеем се справим с това, насреща ни идва още по-голям проблем – ускорението. Ние дори да преодолеем някак си всички последствия от акрецията и дори да стоим далеч от сингуларността, при огромната гравитация на черната дупка разликата в налягането на горната и долната част на тялото ни вече ще ни е смазала.
Какъв е изводът? Дори за миг да си представим, че е възможно да се минем през черна дупка, ние няма да се озовем в друго време, а в друга вселена, теоретично огледална на нашата. “Един свят, огледален на нашия би бил много, много различен, хората например ще пишат огледално (както е писал Леонардо да Винчи). Но все пак единствения вход към подобен свят е нейно величество Черната дупка.”
Много интересни коментари пишете! За кой ли път се удивлявам на ителигентността на тукашните потребители в сравнение с ширещата се простотия и долнопробие из нета.
Аз сега следя един сериал (не подскачайте не е латино, въпреки, че и такива си гледам понякога) научнофантастичен, казва се Фарскейп. В него въпросите на черните дупки са една от основните теми. Гледам го за втори път и пак ми е интересен, дават го по канала AXN SCI FI от 21 часа всеки делничен ден. Ще сложа линкче да разгледате сайта им. Един сравнително добър канал с интересни филми. А Фарскейп се разказва за един астронавт Джон Крайтън, който попада в черна дупка и от там в друга вселена. Там се запознава с бегълци - бунтари на един космически кораб Мойя и във всяка серия им се случват различни приключения.
http://www.axnscifi-bg.com
Поласкан съм от ласкавата оценка, която дадохте за коментара ми. В знак на благодарност Ви "поднасям" едно стихотворение на Блага Димитрова
ОПАК ПЛАНЕТА
Кръжи една мистериозна планета
далече из Всемирния океан,
приличаща поразително на Земята.
Може би огледален образ е тя,
отразен в гигантската леща,
вдън пространствата вдлъбната
под натиск на някаква черна дупка
или на някакъв лъчев свръхмрак.
На тази загадъчна малка планета,
абсолютна двойница на Земята,
всичко е огледално наопаки.
Нощта е ден, тишината е музика,
наивността - мъдрост, славата - срам.
Там времето лети на обратно:
от листопада към пъпките,
от пепелта към пламъка.
Там всичките ние се подвизаваме
досущ близнаци на себе си.
Но дясната страна ни е лява.
Леваци сме там и пишем отинак -
тоест нещата с истинските им имена,
от което следват безброй чудеса:
да караш цвете да цъфне със слово,
да укротяваш със слово тайфун.
Там сънищата се водят
за действителен, деен живот,
а действителният - за сън.
Разгръщаме там безбрежни способности:
на собствени криле летим,
общуваме с мъртвите си приятели,
враговете ни се превръщат
в какви не смешни чудовища.
Покойните родители ни спохождат.
Не се разделяме с никого -
знаем, че пак ще ни се присъни.
Говорим на неизвестни езици,
не само човешки, но и птичи,
владеем изкуството на нежността.
И пак сме млади. И пак сме деца.
Взаимна е любовта ни насън.
И поздравът е: - Досънуване!
Събуждаме се там отмалели
от толкова разлистн живот.
И потъваме в гъстия сън наяве,
където битува абсурдът...
Но ние знаем, че то е кошмар,
че има излаз от калния лабиринт.
Ще заспим и ще отворим очи
за истинския си свят насън.
Само едно не мога да различа отдалеч:
коя от двете планети-близначки,
коя е реална, коя е призрак в безкрая?
Блага Димитрова - светла и памет, дано е на тази огледална на Земята планета е била също пророчица, като Джордж Оруел, братя Уашовски...
Тя е написала стихотворение, което веднага ме грабна, на кратко обяснява любимия ми филм Матрицата.
Публикуване на коментар