Шести май - Ден на храбростта

9 бр. на Списание "Горски обитател"
Следващата статия е подготвена от г-г Вълчо Белов във връзка с проучването му на тема “Що е “сеппуко” и има ли то почва у нас?”. Предоставена е лично от него на сп.”Горски обитател” като дарение за Горската библиотека.

Шести май - Ден на храбростта

Шести май в България обявен за Ден на храбростта и на Българската армия. Тъй като Българска армия вече няма, остава да проверим дали имаме храбри българи. За неженените мъже е ясно, че не са смели, щом ги е страх да се оженят. Останалите мъже са смели, но в различна степен. Следва тест, с който и женените мъже могат да определят колко са храбри.

Въпросът е един “можете ли го”, а отговорите са или “да” или “не”. Упътване: Отговорете (честно поне пред себе си).

1 стадий:
Мъжът се прибира късно от работа, жената го чака на вратата с метлата.
Той пита: "Ще метеш ли или ще летиш нанякъде?"

2 стадий:
Мъжът се прибира от работа в един през нощта, жената лежи в леглото и се прави, че спи. Мъжът взима стол и сяда на него пред "спящата" жена и я наблюдава.
Жената не издържа и го пита:"Какво правиш?
Той отговаря: "Като почне театъра, искам да съм на първия ред!"

3 стадий:
Мъжът се прибира от работа на сутринта, весел, целия в червило и ухаеш на дамски парфюм.
Жената е в кухнята, закусвала вече, бясна, обърнала му гръб.
Мъжът отива към нея, плясва я по дупето и казва:
"Ти си следващата!"

Резултати: Ако отговорите ви “ДА” са повече от три, то вие сте храбрец. Ако са по- малко, то поне запазете честта си. Има два начина “сеппуко” или “харакири”.
Преди това ви даваме възможност да ги проучите и тогава да си изберете един от тях:

1. Тълкуване на понятията ”харакири” и “сеппуку”?
Що е “харакири”
”Хара” е областта 4 пръста под пъпа като и представлява сфера, за която се приема, че едната й половина е в тялото, а другата извън него. Според японците “хара” имат САМО мъжете. “Кири” значи “разсичане”. Така се получава “разсичане на хара” – ритуално самоубийство, изпълнявано от мъж(“shtot” – прието е, че само мъжете имат “хара”).

Що е “сеппуку”?
“Сеппуку” е “женският” вариант на ритуално самоубийство (нека и жените да имат шанс да излязат с чест от някоя унизителна ситуация). При “сеппуку” се прерязва гърлото, а не корема.

2. Истината е, че “харакири” и “сеппуку” е едно и също нещо. Разликата е в начина на писане, просто се разменят канджитата и от “хара(корем)кири(режа)” става “сеппуку (режа корем)”, като във втория случай се използват онийомитата (китайското четене) на йероглифите, затова се променя и самото звучене. Може да се приеме, че едното е на японски, а другото - на китайски. Същественото е, че.....няма японец, който да казва "харакири"!

Европейците някога са учили японски език първо устно, записвайки произношението с латиница и после са учили йероглифите.Когато се опитвали да прочетат "сеппуко"(йероглиф за "режа" и "корем"), те не са знаели Он и Кун четенията на йероглифите, затова използвали вече научените произношения за корем(съществителното "хара") и режа(глагола"киру"). “Харакири” е изкуствено създадена японска дума, неупотребявана от японците.

3. Самият ритуал “сеппуку”(вече ще използваме само думата”сеппуку”) далеч не е толкова строго определен - реже се коремът под пъпа, защото над пъпа ребрата пречат за широк разрез. Който е можел да търпи на болка е режел на кръст (вертикалният разрез е след хоризонталния). В епохата Токугава самураите са се “поразглезили”. Започнали да използват секунданти. Оттогава, когато самураят си прави сеппуко, си има секундант (за предпочитане приятел). Самото сеппуку е толкова болезнено, че е въпрос на чест да се издържи без болката да се изпише на лицето.

Ако обаче самураят не успее, тогава се намесва секундатът, като отсича главата му, спасявайки по този начин честта на самурая. Секундантът отсича главата веднага след забиването на меча и дори само при посягането към него (посягането, с което се демонстрира желание за извършване на сеппуку). Пълният ритуал бил само за особено коравите бойци, които давали специални нареждания на секундантите си какво смятат да правят и докога да чакат.

Секунданти са имали само благородниците, защото ритуалът е болезнен и малко хора са успявали да го извършат както трябва, а низшестоящите не са искали да оставят господаря си да агонизира няколко часа(не е картина за гледане!) Затова секундантите са "помагали" с рязане на главата! Обикновенният самурай и жените не са имали свои подчинени, което ги е принуждавало да си режат гърлата след корема, за да избегнат болките!

4. Предполага се, че т.1, т.2 и т.3 ще предизвикат въпроси.
Вероятият въпрос е: ”Какъв идиот трябва да си, че да имаш сили да си прережеш гърлото, след като преди това си си разпорил корема. На тези японци да не им “хлопа дъската”?”

Отговорът е: “А повече логика ли виждате в това да си сложиш главата на дръвника, но да кажеш: “Аллах е велик и Мохамед е негов пророк!”? Или да избиеш децата си, за да не ги потурчат? Има разлика, разбира се, но в основата е Вярата в Нещо и саможертвата в името на тази Вяра! Да свалим шапки пред тези, които вярват в Нещо и правят Нещо!”.

Бележки от автора:

Б1: Благодаря на уважавания си колега с литературен псевдоним Белия Вълк за коментара му от 29.02.2009 год. на тема “сеппуку = чест” (след разказа”Последния лист” в раздела”Моята приказка” на този сайт). Този задълбочен коментар провокира написването на настоящата статия.

Б2: Статията се отнася само за мъже, тъй като съм мъж и не е джентълменско да говоря за женската слабост. По принцип всички жени са смели, а ако не се чувствуват такива, то нека се възползват от наръчника ”Как да убиеш съпруга си” от писателката Кати Лети.

Б3: Публикувам статията в сп.”Госки Обитател”, защото горските обитатели (животни, растения, феи и др.такива) няма да го квалифицират като”зловещ” – инстинктът им за съхранение е несъвместим с “явлението сеппуку.” Но познавам и хора, които ходят в Гората. Хора с неоспоримо достойнство, които си задават въпроса ”Кои сме, какви сме, какво сме” и си отговарят НЕОСНОВАТЕЛНО самокритично. Следващата бележка Б4 е за разведряване на техния дух.

Б4: БЪЛГАРСКИЯТ САМУРАЙ (Станислав Стратиев)
Ние сме страна на самураи.
Самураите на Балканите.
Най-напред бяхме белгийците на Балканите, след това прусаците на Балканите, а сега сме самураите.

Може би един ден ще бъдем българите на Балканите.
Като истински самураи и ние не работим нищо.
Предпочитаме през цялото време да се бием.
Българският самурай се бие само в гърдите.
И се размножава чрез делене.
И противопоставяне.

Той дава не обет, а обед за служба.
Българският самурай е верен не на дадената дума, а на този, който дава думата.
Той е винаги от страната на изгряващото слънце. И никога от страната на залязващото. Конят на българския самурай е троянски, любимото му оръжие е чадър, а ветрилото му прави априлски вятър.

Той никога не употребява меча си — пази го за музея на революционното движение.
Българският самурай вярва не в кармата, а в казармата. Кимоното на българския самурай преди беше от шаек, а сега е от американ.
Българският самурай прави харакири на съседа си.
Той обича не „хайку“, а хайки.

Дори когато е с джапанки, българският самурай е бос.
Българският самурай не бръсне никого. Даже главата си.
И яде ластовичите гнезда заедно с ластовиците.
Българският самурай винаги се смее последен.
И се познава и под съдран чул.

Той е прав, дори когато е легнал. Любимото му изкуство е бойното. Когато чуе думата „култура“, българският самурай се хваща не за пистолета, а за бюджета. И съкращава сумата.

В предизборната си програма той обещава да превърне дори плачещите върби в смеещи се.
И Черно море в Бяло. Паунът на българския самурай е едноцветен. Българският самурай е екологически чист, политически активен, социално слаб и сексуално силен.
Той не гори, но поддържа горенето.
Не яде треви, но където мине, трева не никне. Колкото повече сме самураи на Балканите, толкова по-малко ще бъдем българи в Европа.

Материала подготви: БезОтговорен редактор