Веднъж две жаби паднали в гърне със сметана. Потънали не успели да се измъкнат навън. Едната жаба поблъскала с лапички в бялата сметана, но скоро се примирила със съдбата си и покорно отишла на дъното. А втората решила да се бори докрай, какъвто и ще да е той. Цяла нощ блъскала с лапички в сметаната и на сутринта, когато била на края на силите си, усетила нещо твърдо под крачката си.
Тя погледнала надолу и с учудване видяла, че стои върху твърдо парче масло. Оказало се, че през нощта тя успяла да сбие сметаната в масло. Жабата изскочила от гърнето и после живяла дълго и щастливо
Хубава история, нали? Ако прочетем биографиите на великите хора, ще ни стане ясно, че те през целия си живот са “сбивали сметаната с лапичките си ”.
22.6.09
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментара:
Дайте ни великите насам:
Интерпретация /автошарж/
Попадали ли сте
във гюм със мляко?
Лъжа за Вас,
но истина за мен...
Започнах да се боря
яко,
да драпам,
не мина даже ден...
/забравили го бяха
под масата
отворен/...
Какво да Ви
разправям:
...ех, доста се наложи
да се боря.
В сените блъсках се,
ръце, крака
разпъвах
и движес се
в коя ли не
посока,
гръбнака си кривях,
огъвах...
Но най-накрая
ето скока.
На буцата масло
доволнто седнах,
остана време -
леко се протегнах.
Навън!По-бързо!
Не изтраях.
Да, виждаше се
вече краят!
Последни силици
събирам,
все по-успешно
пружинирам.
Отскачам...
бързо... трябва...
сома крачка.
Спасително
успявам да
притисна
ръце към тялото
и вече без спирачка...
навън изскачам...
О, свещена свобода,
ти толкова си скъпа.
За теб ще вляза
пак в млякото
да се ... окъпя...
Публикуване на коментар