Видове екотуризъм

В литературата се срещат няколко термина, отнасящисе към сферата на екотуризма. Биотуризъм - туризъм, чийто обект са всякакви прояви на живата природа, било то отделни видове или биоценози. Природен туризъм - туризъм, чийто обект е всякава природа - както жива, така и нежива (например: пещери, планини, водоеми и др.). Природният туризъм включва в себе си биотуризма като едно от своите тематични направления.

Обекти на екотуризма могат да бъдат както природни, така и културни забележителности, природни и природно-антропогенни ландшафти, където традиционната култура е в едно цяло с окръжаващата природна среда.

Световната туристическа организация използва терминът “приключенски туризъм” като по-широко понятие, включващо в себе си екотуризма. Но, макар че в екотуризма има приключенски елемент, не винаги се подразбира приключение в чист вид. Затова е правилно да се смята, че понятията “приключенски туризъм” и “екотуризъм” се пресичат, но първото не поглъща второто.

Класификацията на екотуризма по видове транспорт има своите особенности. Има: екологичен воден туризъм (на каяк, на салове, на кану, на ветроходи и други), пешеходен, на ски, конен, велосипеден, автомобилен (електромобилен), авиационен (планери, аеростати).

Все по-разпространен става агротуризмът, или агроекотуризмът. Това е туризъм в селска местност, при което туристите по време на своята почивка водят живот по селски образец (в животновъдни ферми или в земеделски стопанства).

Развитието на такъв вид туризъм е най-актуално за страни от Западна Европа (и отчасти в САЩ), където е високо нивото на усвояване на територии за селскостопански цели. Екологичен туризъм в Италия може да се развива в националните паркове.

Широко приложение намират също и синонимните термини устойчив (поддържащ) туризъм и зелен туризъм. Той се формулира така: туризъм, при който се прилагат технологии, оказващи минимално въздействие на околната среда.

Но не всеки устойчив туризъм може да се приема за екологичен, тъй като екологическите технологии могат да бъдат използвани и в организацията на плажния туризъм, и в хотелиерството в големите градове, и даже в авиотуризма.

Обикновено в пътешествията туристът се надява от една страна да получи определен обем знания, а от друга – да си почине сред природата. Според това коя от двете цели преобладава има и следните видове екотуризъм: научен, познавателен и рекреационен. Малка част от туристите е заета с чисто научен екотуризъм.

Този вид обаче е източник на информация за отдалечените и малкоизучени райони и е необходим както за науката, така и за грамотното планиране на развитието на самия екотуризъм. В последно време в научните полеви изследвания, които не изискват висока квалификация, все по-често се използва помощта на обикновени туристи-доброволци.

Много от тях с удоволствие осъвместяват почивката си сред природата с такива екзотични занимания като събиране на яйца от редки видове костенурки някъде из Коста-Рика или отчитане броя на копитните из резерватите на Русия.

Практически всяко екопътешествие преследва познавателни цели. Обекти на познавателния екотуризъм (също и на научния) стават отделни интересни за наблюдения биологични видове така наречените star species (например: слонове, лъвове, други крупни видове хищници и копитните в Източна Африка и Азия).