Страх

“По един прашен път вървял прашен и наглед дрипав човек. Пътят се извивал покрай полите на една планина. Долу, в подножието и се било сгушило малко неизвестно селце. Човекът, с метната на рамо дрипава торба, си подсвирквал и подскачал весело от крак на крак и се чудил дали да слезе в селото и да разбере какви жители го обитават. Весели или тъжни; сърдити или дружелюбни...Изведнъж, както си вървял без никакви мисли в главата, но с весели чувства в сърцето, той рязко спрял.

След един завой видял, че на една скала стои млад, изглеждащ здрав мъж, с разперени, като криле ръце, сякаш готов за скок. “ Какво правиш млади човече ? Смяташ да скачаш ли? Вече не ти ли е мил животът?! “ – безгрижно попитал Дрипавият. Младият момък стреснато се обърнал и погледнал уплашено старецът. В същност той изглеждал стар, но който го погледнел в очите виждал, че е млад.

“ Мил ми е животът, непознати човече! – отвърнал тъжно младежът. – “ Но зъл магьосник владее селцето ни. Тежко проклятие е надвиснало над нас. Ако някой от нас, здравите млади мъже не скочи в пропастта, магьосникът ще унижожи всички ни. Затова всички млади мъже се събрахме и решихме чрез жребий кой да се жертва за селцето ни.

Е, тази чест се падна на мен. Мъчно ми е, че си отивам млад от този свят, но поне знам, че ще изпълня дълга си и ще спася съселяните си “ – тежко, но с усмивка въздъхнал момъкът. Старецът се почесъл по главата, замислил се малко, пак се почесъл и казал :

“ Имам предложение за теб. В торбата, освен дрипите нося и една тояжка. Предлагам ти да сложим дрехите ти на тоягата ми и да я хвърлим в пропастта, вместо теб. Така магьосникът ще види, че някой е скочил долу и ще вдигне проклятието от селото ви, а ти ще останеш жив. Ако искаш би могъл и да се присъединиш към мен и двамата с теб да бродим по широкия свят, необ-вързани с грижи и покъщнина. “

Младежът поседнал на един камък и също се замислил. Предложението на Дрипавия мъж било много изкусително. От една страна, силно се надявал, че ако изпълни идеята на стареца, магьосникът няма да разбере, че не се е хвърлил, защото било много високо и стръмно и щял да помисли, че тялото се е разпръснало на хиляди парчета. От друга страна обаче близките му нямали да разберат, че е останал жив и ще тъгуват за него. “

Но – решил най-накрая той – след време може би ще се върна в селото и те ще разберат какво съм направил и ще са щастливи да ме видят! “. И така, той решително станал от камъка, приемайки предложението на стареца. Направили всичко, както го замислили и след това тръгнали по широкия и непознат свят, с облекчение и радост в душите и сърцата си.

Ходили където ходили. Не измервали времето в часове, дни и нощи, а в преживявания. Но в даден момент на момъка му домъчняло много силно за селото и близките му. Почувствал се преситен от различни преживявания и емоции в чужди градове и с чужди хора. Споделил със стареца, че му е време да се прибира у дома и че сигурно вече няма опасност за него и съселяните му.

Дрипавият мъж нямал желание да се връща пак на някогашния прашен планински път. А и той самият не бил преситен от вълнения. Както през целия си живот и сега се радвал на чуждите градове, на чуждите гостоприемство и гозби и бил щастлив, че навсякъде среща приятели. Но като видял, че младият мъж е тъжен и с насълзени очи, решил не само че е негово право / на момъка / да се върне у дома, но и че той самият, вечният скитник, ще го придружи.

И така ... Двамата вървели, вървели и пак се намерили на познатия прашен извиващ се на-горе път. И какво да видят – на една скала отново стоял млад мъж с разперени, като за полет в пропастта ръце. Двамата скиталци притеснено се спогледали: “ Знаеш ли какво – казал старецът на приятеля си – ти се скрий зад онази голяма скала, а аз ще разпитам младежа какво става. “

И го направили. Старецът се приближил до младежа и го попитал какво смята да прави. А той му дал абсолютно същите обяснения, както и младият му приятел преди време. Дрипавият мъж отдавна знаел, че току-така магьосникът няма да освободи селото от проклятието си, но премълчал това и дал същото предложение на отчаяния момък, както преди време на приятеля си.

И този момък се съгласил. Речено сторено. И тримата тръгнали заедно по широкия и изпълнен с приключения свят. След време и на втория млад мъж му станало мъчно за дома и искал да се връща. Този път старецът и първият момък се спогледали и казали, че нямат желание да се връщат там. Но вторият момък бил решен да се върне, независимо с тях или сам. Накрая, тримата се намери-ли на познатия прашен и извиващ се нагоре в планината път.

Вървейки по пътя си, след един завой и тримата се вцепенили. На една скала, с разперени ръце стоял млад мъж, готов за скок в смъртта. Извикали го и когато той се обърнал видял учудено един дрипав старец и двамата си съселяни. Бил поразен. И докато стоял вцепенен, този път от изненада, те накратко му обяснили какво се е случило.

Тогава тримата млади мъже едновременно се обърнали към дрипавия, но щастлив старец за съвет. Той седнал на един камък и им казал : “ Магьосникът ви владее, чрез силата на страха. Така хипнотизира всички ви. Всеки един от вас тримата си е мислил, както и всички в селото, че ако някой от вас скочи, ще освободи останалите от проклятието.

Всички заедно сте мислили, че постъпката е правилна. Но точно това иска магьосникът. По този начин, един по един щяха да загинат всички млади и здрави, можещи да се борят, мъже в селото. И тогава магьосникът щеше да го завладее, без да има кой да се съпротивлява.
Ако обаче сега тримата се върнете там и обедините сили – физически, психически и емоционални – с останалите млади мъже, ще можете да се справите със злия магьосник веднъж завинаги. И в друга беда, ще знаете, че можете да се справите! “

Настъпила тишина. Тишина, изпълнена не с напрежение и тягост, а с МЪДРОСТ ! Поне така го чувствали тримата младежи. След известно време единият от тях се обадил, уверен,че говори от името на другите двама: “ Разбрахме приятелю! С обединени усилия, хората могат да се справят с много неща. Важно е да си сътрудничим, да работим заедно! “

Другите потвърдили казаното с кимване и сияещи лица. Старецът помълчал малко и отговорил : “ Донякъде напипахте верния път. Да, важно е хората да са съпричастни един с друг, с дадено събитие и да си сътрудничат. Но има и друго, по-важно ... “ – замълчал мъдро той.

Тримата млади мъже се замислили дълбоко. И колкото повече мислили, толкова повече ста-вали унили, защото нищо не разбирали. Тогава старецът мило се усмихнал и казал : “ Спомнете си какво ви казах за силата на страха. Магьосникът ви държи в страх и постоянно ви лъже, че ще освободи селото, ако някой скочи в пропастта и винаги ви мами.

Така и страхът владее човек и всичките му качества. Не им дава да се изявят, а на него да се съпротивява. И човек остава пленен от страха и постоянно му се подчинява, докато изцеди и пос-ледните му сили. “ – старецът казал тихо последните думи и замълчал. Той самият бил свободен и щастлив в сърцето и душата си. А младите мъже, разсъждавайки над думите му разбрали най-накрая какво им казва :

“ Прав си мъдри приятелю! Ние се поддадохме на страха. Млади, здрави сме, а се оставихме да ни омагьоса “ проклятието “, вместо да се вземем в ръце и веднъж завинаги да унищожим силата на злия магьосник. Така и страхът, като ни завладее започва да потиска и ни прави много малки и се опитва да унищожи едно по едно хубавите ни качества; душевната ни и емоционална сила.

И ние се оказваме във все по-големия и по-затягащ плен на страха! А със силата на доверието и любовта, които ти ни показа, можем да се справим с всяко “ проклятие “ , колкото и страшно и ужасно да изглежда то на пръв поглед. “ Старецът с усмивка, извираща от чистата му и мъдра душа и младо сърце, се зарадвал, че младите мъже разбрали думите му.

Тримата били с насълзени от благодарност очи : “ Благодарим ти, човече! Ти се оказа много мъдър приятел. Благодарим ти за безценното ти приятелство и подкрепа! Четиримата мъже си дали здрава прегръдка. Младите бързали да се върнат в селото си и да унищожат “ проклятието “.

А старецът, ... старецът гледал известно време, с мъдра и разбираща усмивка след тях, а после поел, както си знаел, по широкия и пъстър свят. С чисто сърце, светла душа и здрав разум. Те били единственото му богаство, но и от повече не се нуждаел. Знаел, че с неговото богатство може да отиде, където си поиска и навсякъде да се чувства у дома си и сред приятели. Доверяващ се и довереник. Обичан и обичащ! “

Това е приказката. Който, както иска да я тълкува. И най-вече героите в нея и кои са те. Старецът и младежите; и/или прашният път, планината, злият магьосник и селцето, камъкът; идеята да се хвърли тоягата с дрипите вместо младежите и дали магьосникът е бил измамен. Да ги тълкува заедно и/или поотделно; буквално и/или преносно. А ако иска, може и да ги използва, като части от пъзел. И сам/а/ да си направи своя приказка. Важното е да е написана, като тази – от душа и сърце.

Автор: Надежда Златева