Годишния ритуал на Духовете

Празникът беше в разгара си, буйните огньове издигаха пламъци на три метра височина, а танците, тъпаните и песните огласяха цялата оклонст. През първия ден от празненствата се правеха предложенията за женитби и годежите. По тази причина присъствието на Кайомин и на Старата Шаманка Тъмна Луна беше задължително. Годежите сключени в края на лятото и началото на есента намираха кулминацията си на пролет като сватбени ритуали или биваха разтрогвани в случай, че двойките откриеха, че са несъвместими през шестте зимни месеца.

През зимата несгодите и трудностите не бяха никак малко и тези, които успешно преминаваха през тях можеха да разчитат, че ще създадат здраво и силно семейство. Женитбите на пролет завършваха с Ритуала на зачатието, за тези, които желаеха да участват в него.

Останалите просто консумираха сключения брак в уединение, а някои правеха това още по време на годежния период. Всяка двойка или семейство решаваше тези въпроси по собствена преценка, като никой не изискваше от тях да се придържат към строго определени норми.

Кайомин и Тъмна Луна последни заеха местата си около празничната трапеза. Мястото от ляво на Кайомин остана свободно. Преди няколко години то се заемаше от нейният съпруг – Великият Вожд на Амазония – Дивият Бик. Той сядаше на трапезата последен, няколко минути след съпругата си и шаманката.

Тази подредба на местата имаше скрит смисъл и символизъм. Вождът на Амазония заемаше мястото в ляво от съпругата си, най-близо до сърцето и. Или казано с езика на символите: „самото и сърце”.

От своя страна жена му заемаше мястото в дясно от съпруга или неговата: „дясна ръка” - символ на най-дълбоката вярност и преданост. А също и пълното доверие, което Вождът и мъжът гласуваше на жена си. Тя от своя страна го даряваше със сила и могъщество, които идваха от обичта в сърцето и.

Шаманката в случай, че беше жена, традиция сред народите на Амазония винаги сядаше от дясната страна на Господарката, с което донякъде повтаряше описания символизъм, макар и тук да се намесваха някои скрити символи, част от тайните магически практики и вярвания. Ако се случеше шаманът да е мъж, неговото място бе от ляво на Господаря.

На срещуположната страна на масата, според възрастта си и общественото положение сядаха старейшините на племената влизащи в общността на Амазония. Всички бяха облечени в празничните си ритуални дрехи и носеха своите символи, амулети, украшения, трофеи спечелени в битки и богато инкрустирани и украсени оръжия.

Последните не се използваха никога! Макар в отлично състояние и чудесно поддържани те имаха символичен смисъл и се носеха предимно на празници. През останалото време украсяваха палатката на собственика си или биваха прибрани сред личните му вещи, като на всеки атрибут се отделяше голямо внимание и грижи.

Кайомин беше прекрасна в белите си кожени панталони и късо елече в същия цвят, чиято върволица от преплетени връзки едва скриваше пищните и форми. Мокасините и бяха червени, изпъстрени с красиви малки рубини. Червеният цвят на обувките и белият на дрехите показваше, че Господарката е опознала тайнствата на семейното ложе, не е девица, но и също така е свободна да се омъжи отново.

Вдовиците в Амазония никога и при никакви обстоятелства не носеха черни цветове. Ако съпругът на Кайомин беше жив тя щеше да бъде облечена в червена рокля и обувки в същия цвят. А кройката на дрехата скромно би загатвала за красотите на притежателката си.

Амазонката носеше корона украсена с цяло богтство от скъпоценни камъни, умело пришити към бяла кожа, опъната върху сребърен обръч. Гривните и обеците бяха задължителен атрибут за всяка жена от Амазония, колкото повече бяха, толкова по-висок беше санът на дамата, която ги носеше.

Тоалетът на Кайомин завършваше с тридесет сантиметрова двуостра сребърна кама с красива ръкохватка от оникс и слонова кост. Няколко минути след като Госпожата и Тъмна Луна заеха местата си, до масата се приближи Килрой Сребърна Лисица:

-Господин Ноант и шестима негови приятели, очакват да им окажете честта да участват в празненствата Госпожо.

-Нека заповядат, Сребърна Лисица. За нас ще бъде удоволствие. – Кайомин се изправи, за да посрещне гостите, а Стара Луна многозначително започна да се подсмихва. Най-възрастният от старейшините намигна на Шаманката, а Килрой с бързи крачки се отправи към поста си, едва скривайки смеха, който издайнически караше раменете му да потрепват.

-От известно време насам, в същност от както Ноант стъпи на брега из въздуха се носи миризмата на тайни кроежи. – шепнейки просъска Кайомин в ухото на Тъмна Луна. А на по-висок глас добави, спирайки погледа си върху всеки един от шестимата старейшини: - Някой упорито си търси белята!

-Не се безпокой, мила. – Шаманката потупа бедрото на амазонката сякаш беше непослушно дете и отпи малко от виното си. – Тези „кроежи” ще върнат усмивката на лицето ти и щастието в очите ти. Кайомин стисна гневно устни, тъй като моментът не беше подходящ за свади с Тъмна Луна.

След това се отправи към малкото площадче не далеч от масата. Там в свещен съд гореше Огънят на Духовете. Доста по-малък в сравнение с другите огньове пръснати из селото и по-далеч в околностите. Според вярванията около този централен огън в кръг седяха седемте Духа, закрилници на Амазония.

Приказваха помежду си, хапваха и пийваха от вкусните гозби и напитки. Също така те благославяха мъжете и жените, които желаеха да се сгодят. Ноант стоеше прав до свещения огън на Амазония и с тъга си спомняше за други огньове далеч на север. Огньове, от които бяха останали само въглени – черните въглени на болката и тъгата на миналото.

Около подобни пламъци, народът на Ноант, неговите братя и сестри също бяха празнували или бяха отдавали почит на мъртвите или просто водеха обикновени разговори и разказваха легенди в студените зимни нощи. Миналото е безвъзвратно загубено, помисли си Ноант, но не и сегашното...

-Здравей, Ноант. Добре дошъл. За всички нас, Кайомин направи широк жест с двете си ръце, сякаш обгръщаше цялото село, планините, реките и горите около него, ще бъде чест и удоволствие да участваш в нашите празненства, заедно с твоите приятели.

Ноант отмести поглед от огъня. Само черната превръзка на окото му намекваше, че този мъж е и пират. Дрехите, изражението на лицето, стойката и цялото му излъчване свидетелстваха за силата на индианската кръв, която течеше във вените му.

-Не желая да участвам в празниците Кайомин. Аз искам да съм част от тях като твой съпруг и Вожд на Велика Амазония. – Ноант говореше тихо, почти нежно, но в гласа му личише непоколебимата увереност на мъж, който отлично знаеше, че обичта му е споделена. И че само твърдоглавието и своенравния характер на Кайомин бяха пречка пред това той да има отново семейство, братя и сестри, народ, за който да се грижи, брани и обича.

Автор: Юлияна Шапкарова

Официален сайт на Книгата: "Есенни огньове"