Благословията на Духовете

Кайомин ахна и онемя при проявата на това нахалство. Несъзнателно беше поставила ръце на кръста си и беше напрегнала всички мускули на тялото си, късото и тясно елече едва удържаше едрите и гърди. Вързките, които свързваха двата му края всеки момент като че щяха да се скъсат. -Как смееш нахал!!! Гласът и беше компилация от ръмжене на гневна пума и съскане на вбесена кобра.

Когато е ядосана е още по-сексапилна. Войнът и мъжът в Ноант отбеляза безпогрешно и двата сигнала, които излъчваше тялото на Кайомин и отстъпи една крачка назад.

- Изслушай ме, любов моя – Ноант беше вдигнал дясната си ръка върху, която беше навито нещо златно. Кайомин нямаше да го забележи, ако огънят не хвърляше отблясъци върху предмета. Някакви дрънкулки, помисли си Кайомин, нахалникът смята, че може да ме купи.

-Запознат съм с вашия ритуал, който се извършва по това време на годината. Нека сега се сгодим, при условие разбира се, че и Духовете дадат своето съгласие. – Ноант посочи Свещения Огън. – А на пролет, ако преминем през всчки изпитания на зимата, а аз не се съмнявам, че двамата заедно можем да преминем през всичко, ще се оженим.

Тъмна Луна имаше пръст в тази работа или някои от Старейшините, които бяха осведомили индианеца за ритуалите на Амазония. Наистина Ноант се беше постарал да опознае Кайомин и празниците на нейния народ.

За съжаление тя съвсем бегло познаваше неговите традиции, в противен случай щеше да обърне по-голямо внимание на проблясващата златна верига увита около ръката му. Кайомин тъкмо се канеше да обърне гръб на този самонадеян мъж и да се оттегли с гордо вдигната глава, както повеляваше сана и на Вожд, когато нещо студено я плясна по голия корем.

С един скок Ноант се озова до амазонката, двете му ръце докоснаха съвършено оформеното пъпче на жената, нещо изщрака и в този момент Свещеният Огън угасна. Ноант притегли любимата жена плътно до себе си, като внимаше да не позволи на двете и ръце да се отделят от бедрата и да се вклинят между двамата. Кайомин беше силен и опасен войн, а изненадата и светкавично протеклите събития я правеха двойно по-опасна.

-Спокойно, любима, не съм твой враг, нека само да видим дали Свещеният Огън ще се запали сам отново, така както и сам угасна. Кайомин вътрешно беснееше, но и отлично познаваше магическия ритуал. Ако Огънят се запалеше отново, това означаваше, че Духовете са благословили годежа им и от днес нататък те ставаха съпруг и съпруга.

Мъж и жена, които да споделят заедно радостите и несгодите през следващите 6-7 месеца. Койомин беше своенравна и твърдоглава, но дори и тя не би посмяла да се противопостави на Духовете. Миг след това Огънят пламна, оранжеви и синкаво-жълти пламъци се издигнаха над главите на двамата, искри и малки въгленчета се посипаха като фоерверки върху малкия площад.

Ноант отпусна желязна си хватка, наведе се и целуна Кайомин с жадна и изгаряща страст. Амазонката беше твърде смутена и объркана, за да отвърне на тази целувка, но след няколко секунди се окопити и рязко захапа долната устна на нахалника, зъбите и порязаха меката вътрешна част на устната му.

-Тигрице, дори и когато хапеш те обичам! – Ноант се смееше най-безсрамно предвкусвайки заедно с няколкото капки кръв от порязаното място, горещите и изпълнени със страст любовни нощи, които щяха да имат.

-Хайде стига войнски трикове и номера, деца! – Тъмна Луна се приближаваше към сгодената двойка, за да даде на свой ред благословията си. – Време е да продължим празненствата!

Господин Ноант, или по-правилно, Господарю, щастлива съм да ви придружа до празничната трапеза и да ви предложа стола от лявата страна на нашата многоуважавана Царица. Моля, последвайте ме! Ноант хвана лявата ръка на Кайомин и леко я подръпна, защото амазонката стоеше като вкоренена...

След като се настаниха около масата и вдигнаха тост за здравето и дълголетието на Кайомин и Ноант, а танците и песните продължиха под буйните звуци на тъпаните, жената погледна към корема си и с учудване заразглежда златната верига от тънки, но стабилни халки.

Отпред точно върху пъпа й веригата завършваше със златна плочка, подобна на токата на колан. Върху пластината бяха изобразени Тигър и Дракон, а очите им проблясваха с красивия блясък на диамантите. Изключително изящна и скъпа вещ, помисли си Кайомин, но как се откопчаваше?

-Какво е това? – попита амазонката запленена от красотата и изкусната изработка на украшението.
-Това показва, че си моя собственост. – Ноант прикри усмивката си, като отпи дълга глътка вино. Кайомин започна да дърпа токата, като търсеше скрита закопчалка или някакво друго устройство, което отключваше този красив, но унизителен според нея предмет.

-Махни я веднага, нахалнико! – Гневните кобра и пума отново вилнееха в гласа и. Ноант посочи към гърдите си, където на тънко златно синджирче висеше малко ключе. – Ако успееш да го свалиш от врата ми ще можеш и сама да я махнеш. Но аз не те съветвам, дори и да си го помисляш, та камо ли да опитваш.

Врата е една от двете части на тялото ми, които пазя особено зорко. За втората част ще говорим по-късно. – Ноант отново се смееше по най-безсрамен начин, а в здравото му око играеха похотливи пламъчета.

-Според традицията на моя народ, каза след малко индианеца, с по-сериозно изражение, Вожда подарява на съпругата си тази прекрасна вещ, с което показва властта си над нея, това че тази жена му принадлежи и не на последно място тя е свидетелство за неговата дълбока обич и вярност към любимата жена, от която се очаква да му отвърне със същото.

-Ще ти отровя живота проклетнико! – В гласа на Кайомин освен гняв, вече се прокрадваше и страх. Страх от силата и мощта на този мъж, от властта, която той имаше над нея. Власт, която тя му беше дала по най-глупавия начин, когато си позволи да се влюби в него.

-Не се и съмнявам, че можеш да го направиш, но……ще рискувам. А и залогът си заслужава. – Ноант безсрамно разглеждаша оскъдното елече на Кайомин, а очите му отразяваха пламъците на Свещения Огън и блестяха с алчността на гладен хищник.

-Господин Ноант, Вожде! – Тъмна Луна се усмихваше майчински на индианеца. – Нима този наш ритуал погуби отличните ви обноски?
-В никакъв случай, уважаема Госпожо. Обноските ми са си на старото място, но съпругата ми се държи като полудяла магарица!

-Достатъчно!!! Кайомин стовари юмрука си върху масата, от което чиниите и чашите подскочиха, някои от задрямалите старейшини също.
-Чудесно начало на първата брачна нощ. Съпругата удря с юмрук по масата! – Ноант продължаваше да се подхилква нахално.

Кайомин прескочи стола си и се отдалечи. Гневът я задушаваше, сълзите издайнически се стичаха по лицето и, кръвта и кипеше от противоречиви чувства. Отправи си с твърда стъпка, изправен гръб и високо вдигната глава на запад към конюшните.

Ноант остави чашата си и приборите за хранене със загрижен вид. – Може би трябва да я последвам, Тъмна Луна?

-Не, синко, остави я да поязди сама, да преглътне събитията, да премисли. Ако сега я последваш, рискуваш да не доживееш Пролетния Ритуал на Зачатието. Шаманката смигна, за да покаже, че се шегува. Гордостта и е наранена, изгуби част от властта си, а и сигурно по друг начин си е представяла предложението за брак.

-Груб ли бях, Тъмна Луна, мога да се извиня, не съм искал да я наранявам. – Ноант изглеждаше сериозно обезпокоен.

-Не, момчето ми, нищо подобно, но Кайомин е забравила, че осен Вожд е и жена и аз не я упреквам за това. През тези години тя сама се грижише за всички нас, за нашето добруване и благополучие. За цяла Амазония.

Ако не беше подтиснала женската си същност ние нямаше да оцелеем. Дължим всичко на нея Ноант, бъди търпелив синко. Но при всички случаи трябва да запомниш, че ти не се сгоди за обикновена жена и да очакваш от Кайомин да даде цялата власт в ръцете ти и да седне да бродира или да тича след децата ви по цял ден е твърде погрешно.

-В никакъв случай не очаквам това, Госпожо! Аз знам, че Кайомин не е коя да е жена. За мен тя ще е моята дясна ръка, равнопоставен партньор и другар във всичко. Точно както описва вашия символизъм и традиция, към които смятам да се придържам от сага нататък.

Тъмна Луна дълго се взира в лицето на индианеца. – Ти ще бъдеш добър съпруг и Вожд, Ноант, вярвам в това, в противен случай Духовете не биха благословили този съюз.

Автор: Юлияна Шапкарова


Официален сайт на Книгата: "Есенни огньове"