10.10.09

Вода и Огън

Изгаряща страст,
безумие диво
в нощ под Звездите
обгръщат ме силни ръце!
Гърдите ми мачкат,
зърната настръхнали,
в див вопъл
кръвта ме зове!
Брутален и тъжен,
мъжествен, стремящ се
към нежната, женствена плът.

От въглен горящ,
свирепо трептящ
и нежен в своята смърт.
Плътта ми е влажна утроба,
зове с гласове
от забравена мъдрост.
Проникваш в безвремие,
силен, красив
със смела мъжественост,
разкъсващ, ревнив!
Дълбоко усещам те
сякаш в сърцето,
а после оплисках те
с кръв.
Трепериш!
Мигът е върховен,
когато проникваш
в девствена плът.
Отнемам ти Силата,
такъв е Закона
и ще го правя
и в бъдеще,
в минало,
днес.
В замяна ти давам
трептяща утроба,
живот след Смъртта
и Вчера и Днес!
Ще взимам от теб,
ще разкъсвам Душата ти.
Ще бягаш от мен,
ще търсиш покой...
На моята влажна утроба,
ще чуваш зова съкровен...
Желая те нощем в съня си,
отхвърлям те денем смутена.
Съживи ме, без мене си схема,
логичен, разумен, но празен...

***

А аз те отхвърлям
в деня си любима,
а нощем прониквам в теб,
в съня си с огън и страст...
А твоята влажна утроба
попива сълзите,
тревоги и разум
и логика - мраз!
Поеми ме, любима
Люби ме!
Непотребна е моята Сила,
отнеми я, плени ме!
И дай ми
от твоята Водна стихия!
Напои ме, любима
аз жаден ще пия
от твоята влажна утроба.
Ще проникна дълбоко,
изцяло,
ще стигна сърцето ти!
Не бягам от тебе любима
от твойта Стихия!
Водата и Огънят
правят Скала нерушима!

Автор: Юлияна Шапкарова

4 коментара:

Юлияна каза...

Няма да разочаровам почитателите, на които им липсват Есенните огньове. Предлагам ви едно стихотворение, написано тази вечер, в което се преплита моя класически езически стил с новия еротичен, който смятам да изпробвам.
Вярвам, че ще ви хареса и ви желая приятно четене!

Наталия каза...

Благодаря ви Юлияна, че само заради мен отново отворихте тази стихосбирка. Аз съм човек с увреждане и имам малко разнообразия и приятни мигове. Вашият сайт е едно от тях. Не казвам това търсейки съжаление или съчувствие, а защото оценявам и най-дребните жестове на внимание. Неща, които здравите хора често пропускат.

Юлияна каза...

И аз Ви благодаря Наталия! Вие повдигнахте много важен въпрос - за малките жестове на внимание и как ги оценяваме и дали ги забелязваме. Може би някои от авторите ще напишат цяла статия за това. Има какво да се каже.

Надя каза...

Браво Юле! Чудесно стихотворение! Проникновено и проникващо!

Публикуване на коментар