7.1.10

Жена от тръни, рози и коприва

С китка розмарин закичих си косите
после тръгнах да се скитам из горите
Вятър вееше, пречупи клони
думи нежни, никой не отрони.
Тежки порти хлопваха подире ми,
под нозете ми разтяха тръни
тъй преминах аз през дните ви
с китка розмарин в косите ми.

И с нозе кървящи – боси,
а в сърцето – рози, рози
кърваво червени от любов.
В очите момини сълзи,
а в ръцете сноп коприва и бодли.
Сто и първа порта се отвори
мъж покани ме в бащини си двори
с вода от извор в планината
той нозете ми изми.
После взе копривата, трънака
па ги хвърли в огън, изгори.
А сълзите момини събра с целувки
и бодлите розини изтръгна с милувки,
семе розмарин пося.
И разтърси се небето, таз магия зла
се върна там от дето беше и дошла,
в мъглите черни на тъгата
и на болката и самотата
там потъна в земята.
След години тръгна и легенда
за жена от тръни, рози и коприва
с розмарин в косите
с момини сълзи в очите.
В зимни вечери бащите
я разказваха, а пък момците
крадешком поглеждаха момите.
Всяка беше свежа, млада,
пълна с живот, засмяна....
Ала плахи бяха им момите
с розмарина кичеха полите.
Само буйната и смела Веда
слагаше от билката в косите.
-Ведо, що играеш си с бодлите?
С тези тайни сили за магия?
Майка и гълчеше,
ала Веда хич не я щадеше.
Всяка сутрин рано
с китка розмарин в косата
тичаше тя боса към гората.

Юлияна Шапкарова

5 коментара:

Надя каза...

Ууаааааауууууууууу!Страхотно! Случват се и подобни неща, ако искаме силно и със сърцето си!

Наталия каза...

Много силен творец! Човек остава без дъх, трудно е д се коментира.

Критиката онемяла,
в притихналата зала
само гения се извисява
над всички нас...

Юлияна каза...

Благодаря, благодаря :) Вече бях сравнена с Оскар Уайлд и с Александър Сергеевич Пушкин. Надявам се в най-скоро време гения ми да бъде толкова съвършен, че да може да се сравнява само със себе си.

Боян каза...

Юлияна, браво! Моите уважения! Приеми поклона от един 190 сантиметров сумист, 150 килограмов за най-успешната и изумителна стратегия, която проведе за едно сравнително кратко време и с която показа на света безспорния си гении и талант без да се възползваш от ИМЕ, което по рожденно право е твое, но ТО (името) не е пътя към успеха и победите, ако зад него не седи твоя уникален гении на писател и поет. Последния "удар", който "нанесе" с обявяването на личния си профил горе в дясно, след като твоето творчество беше оценено като гениално с красивото, но нищо не означаващо име Юлияна предизвика моето възхищение на спортист, боец и войн!

Още веднъж се покланям пред таланта, майсторството, стратегията и чара на тази йокодзуна на писменото слово!

Успех мила моя!

И както се казва: "Някои работят за име, за други името работи за тях", Юлияна опроверга и двете с майсторска стратегия, а това е най-важното. Физическата сила на сумиста е респектираща, но основното е неговата стратегия, тя е пътя към победите.

Юлияна каза...

Според японските традиции следва и аз да се поклоня в знак на благодарност за това уважение и признание (признание на таланта ми, не лично признаване на нещо).

Дълбок поклон и благодарности!

Ю.

Публикуване на коментар