9.2.10

Книга "Есенни огньове"

С радост представяме на Вашето внимание първия по рода си сборник с Езическо творчество съставен от две части – Езическа поезия и Езическа проза. Книгата включва в себе си поетичния цикъл „Есенни огньове” и романа за деца и възрастни „Магическия свят на Амазония”. Искрено вярваме, че дори и краткото завръщане върху страниците на тази книга към езическите и паганистичните ценности: ...като любов към Земята и Природата, семейните, родови и кланови принципи, вярата в силата на ритуалите, сънищата и съществата от духовния свят, почитането на четирите елемента на съзиданието – вода, земя, огън и въздух ще допринесе за по-ясното осъзнаване и разбиране на извечните и древни Принципи на Сътворението, чрез които са живели прадедите ни.

Не на последно място читателят ще съпреживее заедно с героите силата на една голяма любов, неподвластна на времево-пространствените измерения. Потапяйки се във вълшебството и магията на огъня, който пречиства, дарява нови сили и смелост, преминавайки през тайнствата на водата, която винаги е вълнувала и разпалвала нашето творческо въображение, политайки върху крилата на въздуха, който не познава границите на миналото, настоящето и бъдещето, заравайки шепи в плодородната Земя, от чиито здрави корени и стъбла произлиза всичко, ние ще се отправим на едно магическо пътешествие, в което реалността е различна и вълшебна, но не по-малко ярка и съществуваща от реалиите на съвремието.

Юлияна Светославова Шапкарова

Официален сайт на Книгата: "Есенни огньове"


1 коментара:

Юлияна каза...

Снощи написах една нова поема казва се Бялата Гълъбица. И се разказва за една девойка - Елица, която е бял гълъб. Но в нея се влюбва зъл магьосник, който иска тя да не лети повече, а да бъде само земна жена. Той я прострелва със стрела и и счупва едното крило. Елица пада на земята и веднага се превръща в девойка, но ръката и е счупена. Спасява я един елф, който я завежда в неговата пещера, където има стан. На този стан Елица трябва да изпреде килим и в него да втъче бяла гълъбица в полет, по този начин ще развали магията на лошия магьосинк и ръката и (крилото) ще оздравее. Така тя ще може да лети отново и да се превръща в бяла гълъбица.

Стихотворението започва така:

"Предачката със счупено крило
изплита с прежда-бяла своето везмо...."

А краят му е:

Гълъбицата със счупена ръка
преде в пещерата своята съдба..."

За съжаление вече няма да публикувам новите стихотворения или разкази, както и края (още няколко глави) на Вълшебния свят на Амазония. Ще можете да ги прочетете, когато излезе книгата. Но обещавам да ви информирам винаги с по няколко думи, когато напиша нещо ново. Тази идея за предачката я обмислям доста отдавна, снощи реших да я напиша най-накрая, защото прочетох и си припомних коментара от Очите на Совата, в който имам задача да пиша поема за Самодивските хора. А това е доста сериозен ангажимент. Ще го мисля. :)

Публикуване на коментар