4.5.09

В памет на Ваня Петкова

Мила Юлияна,
Вчера пак “не ми беше ден”. Научих със закъснение, че една моя приятелка вече от една седмица насам не е между живите. Тя не ме познаваше, но аз я познавах и много от възторжените мигове на младостта ми са свързани с нейни стихове. Тя беше от онези хора, които обичаха живота и не се срамуваха от това. Надявам се, че като прочетеш стиховете й, ще разбереш вълнението ми. Мисля, че й дължа едно(макар и позакъсняло) IN MEMORIAM.

И те моля да ми помогнеш да го направя - публикувай две от стихотворенията й. Струва ми се, че “Проклятие” е подходящо за”SexNature”, а “Такава съм” – за лексикона на Sahrazada.

Моля те, направи го! Но ако вълнението ми остане неразбираемо за тебе или ако стиховете не ти харесат -тогава не го прави. Помни, че не си ми длъжна с нищо! Просто мисля, че го дължим на една сродна душа, на една “Грешница”. Защото Ти и аз знаем , че “Няма безгрешни хора. Безгрешният човек е грешка на прородата.”


С обич - Маргарита

Стихове от Ваня Петкова

Г Р Е Ш Н И Ц А
Ето - аз съм грешница.
Казвам това, което мисля,
целувам устни, които искам,
и очи с цвят на езеро,
и очи с цвят на лешници
аз до дъно разплисквам.
Ето, аз съм грешница.
Има закони измислени,
които трябва да ме унищожат.
В хиляди листове изписани
мойте присъди тежат.
Алчни ръце се протягат
към душата ми с грешни пръсти.
Безпътни нозе се надбягват
да ме разпънат на кръста.
Хиляда слънца фалшиви
изгарят, за да ме ослепят.
Заливат ме потоци диви
с лава, за да ме претопят.
Но аз си оставам грешница
и след всички враждебни викове
и след всяка грешка
пиша стихове.

П Р О К Л Я Т И Е
Да отидеш със жена в полето
в онзи миг, когато тъмнината
с дъждопад от лепкави капини пада
и звездите със оси червени звънват
във набъбналия от целувки въздух.
Да отидеш със жена в полето
и да я оставиш непокътната!
А пък тялото ти
като топъл хляб да вдига пара
и под ризата ти сто щурчета да изгарят,
и след всичко неначупен да останеш!

Грях си сторил!
Грях голям си сторил!

А тревата тичаше в краката ти
И те теглеше надолу, все надолу,
и увисваше на силните ти лакти
тази нощ като жена безволна.
И се мяташе реката в двата бряга
хваната и все неуловима.
Ти от себе си безсмислено избяга.
Ти не пожела да имаш.

Да отидеш със жена в полето
и жена непроменена да я върнеш,
както е била преди да тръгне.
Ах, дано във камък се превърнеш!
В миг такъв, когато тъмнината
с дъждопад от лепкави къпини пада
и звездите със оси червени звънват
и любов не е любов с пощада.


5 коментара:

Анонимен каза...

Здравейте, останах приятно изненадана, че някой разпространява стиховете на покойната ми Майка -Светла и павет. Бих искала да се запозная лично с всички хора, които са я обичали и са обичали нейната великолепна и недостижима космическа поези. Аз съм нейна дъщеря, и в момента ви пиша от нейната къща-музей. Бих искала да поканя всички нейни почитатели в къщата-музей на Ваня Петкова...Ако някой прочете това послание, моля пишете ми на адрес : olia_alahmed@yahoo.comл

С много уважение към почитателите на майка ме

Оля Ал-Ахмед

Анонимен каза...

АЗ СЪМ ЕДНА ОТ ПОЧИТАТЕЛКИТЕ НА ПОЕЗИЯТА НА ВАНЯ -СВЕТЛА И ППАМЕТ И СИ ПРЕПИСВАХ СТИХОВЕТЕИ НВ БЕЛЕЖНИК ТРЪГТАХ ДА ТЪРСЯ ПРОКЛЯТИЕ ЗАЩОТО ОЩЕ ГО ПОМНЯ НЯМАХ СТИХОСБИРКА НЕЙНА НО НЯКОЙ ИМАШ ОКОЛО МЕН СПОМНЯМ СИ ЧЕ МАЙ НА СНИМКАТА БЕШЕ С ПЛИТКА АЗ СЪМ НА 59 ГОДИНИ ВИНАГИ СЪМ ОБИЧАЛА НЕ Е ЗАБРАВЕНА ЧЕСТО СПОМЕНАВАМ ТОВА СТИХОТВОРЕНИЕ ПРЕД МОИТЕ КОЛЕГИ И ПРИЯТЕЛИ МЛАДИ ХОРА КАЗВАМ СЕ МИРА ГЕНОВА НО ПРОСТО ТАКА МИ Е ПО ЛЕСНО ЖЕЛАЯ ВИ МНОГО ХУБАВИ ДНИ ,ОЛЯ!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

IN MEMORIAM КОЙТО Е НАПРАВИЛ ТОВА Е ПРЕКРАСЕН ЧОВЕК БЛАГОДАРЯ /МИРА ГЕНОВА/ АЗ СЪЩО ОБИЧАХ ПОЕЗИЯТА И НЕ ЗНАЕХ ЧЕ Е ПРИ ЗВЕЗДИТЕ А ПРОКЛЯТИЕ МИ БЕШЕ ОТ ЛЮБИМИТЕ БЛАГОДАРЯ ВИ ОЩЕ ВЕДНЪЖ И ВИ ЖЕЛАЯ ЗДРАВЕ !!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Мира, днес влизам случайно пак в този форум. Обадете ми се да ви дам нейни стихосбирки. Ще е радост за мен, да ви доставя радост по този начин. Поздрави, Оля Ал-Ахмед

Rumiana Nedkova каза...

Една от любимите ми поетеси в младите ми години...

Публикуване на коментар