Танц на черни дупки в съзвездие Дева

Две гигантски черни дупки откриха астрономи в центъра на съзведие Дева. Двата космически обекта се намират твърде близо един до друг и буквално изпълняват „космически танц” като се завъртат на всеки 100 години. Масата на „танцуващите” черни дупки в съзведие Дева надвишава един милиард пъти масата на Слънцето.

Астрономите са имали предположения за такива феномени, но досега нито една подобна двойка черни дупки не е била наблюдавана. Резултатите от наблюденията потвърждават теорията, че галактиките растат, като всяка от тях има черна дупка в центъра си. Според тази теория поради близостта на галактиките, черните дупки в централната им част „танцуват” една окоро друга докато се слеят. Такива бинарни системи излъчват два снопа светлина с различен цвят.

Препоръчваме още:

Черни дупки
Тайните на Вселената

Прочетете Цялата Статия...

Етично поведение в космоса

След сблъсъка на американски и руски спътник над Арктика Европейският съюз призовава за изработване на Кодекс за поведение в космоса. Кодексът ще се прилага при граждански и военни действия в космическото пространство.

Целта е предотвратяването на екологични катастрофи и превръщането на космоса в зона на конфликти. ЕС предлага доброволен пакт, който да бъде спазван от всяка държава изпращаща обекти в околоземна орбита. „Необходимо е въздържане от умишлени и непредпазливи действия, които могат да повредят или унищожат космически обекти”, заявява представителя на Чехия пред форума на ООН.

Прочетете Цялата Статия...

Мобилни телефони ЕКО вече и в България

Globul затвърди лидерската си позиция на българския пазар за мобилни телефони, предлагайки първия екологичен апарат - Samsung SGH-E200 ECO. Продажбата на екологични телефони е част от дългосрочната стратегия на оператора за чиста природа и опазване на околната среда Globul Green, която стартира през 2008 г. От компанията са предвидили инвестиции в размер на 400 000 лв. за осъществяването и.

Samsung SGH-E200 ECO е стилен и удобен мобилен апарат изработен от био-пластмаса, която е сравнително безопасна за околната среда, в сравнение с традиционните пластмаси използвани за телефоните. За производството на този модел Samsung не са използвани олово, живак, кадмий и съединения възпрепятстващи горенето, които са потенциално опасни за здравето.

Телефона може да бъде закупен в магазините на Globul и партньори на цена 99 лв. в зависимост от предпочитаният тарифен план и договор. В рамките на стратегията за чиста природа Globul развива и програма за рециклиране на мобилни апарати и аксесоари. До края на февруари 2009 г. са изхвърлени за рециклиране над 900 кг. електронни отпадъци в специалните контейнери, поставени в магазините на Globul и Gеrmanos.

Прочетете Цялата Статия...

Бяла лястовичка от News.bg

News.bg подготви нов проект, портал само с добри новини. Позитивният сайт стартира съвсем скоро обещават създателите му. Добрите вести ще намираме на адрес: http://goodnews.bg. Изданието дава възможност на потребителите да публикуват и свои новини.

Предвижда се и месечна класация с награди за най-добра публикация. Това, което отличава сайта от останалите ще бъде пълната цензура върху новини свързани с агресия, жестокост и насилие. Бяла лястовичка са избрали дизайнерите за лого на новия портал.

Прочетете Цялата Статия...

Вяра и Усмивки с Мечо Пух

(За нетварната светлина и... Мечо Пух)
С някои хора, живели известно време в православна среда, настъпват физиологични промени: неусетно у тях атрофират онези лицеви мускули, които позволяват на устните да се усмихват. Силата на притеглянето ведно с постоянното помнене на своите грехове и на тленността на този живот карат ъгълчетата на устните да висят постоянно надолу. Да се усмихваш става трудно и непривично. Храмът не е място за смях! Това е вярно. Но храмът и Църквата не са едно и също нещо.

И това, което е неприлично в храма, се оказва напълно допустимо за църковния човек извън неговите стени. А защо не бива да се усмихваме? Скръбта-тъга съвсем не бива да се счита за отличителен белег на православния християнин. Напротив, както болният си личи по цвета на лицето, така и обладаният от страсти - по печалния вид - казва преп. Серафим Саровски.

А волята Божия се познава лесно по следния признак: ако след молитва, след сериозен размисъл вие не чувствате утеснение, печал, нежелание за въпросното дело, а се чувствате леко, и с усмивка и леко сърце мислите за предлаганото ви начинание, то това е явен признак, че то не е противно на волята Божия - споделя свети Николай Японски.

Този, който не разбира това, подлага себе си на сериозен риск. В манастира на американския йеромонах Серафим Роуз един послушник намерил в духовните книги, които четял, че монасите са сериозни хора и не им прилича да се смеят. И започнал да се държи по съответния начин. В трапезарията, когато настоятелят отец Герман разказвал забавни случки, той седял сериозен и на лицето му не се появявала и следа от усмивка. Когато го попитали каква е причината за това, той отговорил: „Духовният живот не допуска това! Тук е манастир!”

Уви, мрачната духовност, която си бил изградил, се оказала непосилен товар. В края на краищата, той се пречупил, оставил манастира, а после и самата Църква. А вече в наши дни, в един московски манастир наместникът забелязал, че младите и неразумно ревностни послушници проявяват признаци на духовна болест: те постоянно се обръщали към него за благословия да четат литература за непрестанната Иисусова молитва.

Когато за пореден път послушниците го помолили за инструкция относно съзерцанието на нетварната светлина, наместникът си спомнил, че наскоро една поклонничка, художничка, му оставила книга с много нейни илюстрации. Книгата била за Мечо Пух.

И отец-архимандритът я взел от бюрото си и задължил младите монаси да я четат. На изумения им въпрос, докъде да я четат, той отговорил: „До .... Слонопотама! Това е напълно достатъчно”. След няколко дни младежите станали такива, каквито подобавало да бъдат на тяхната възраст, сваляйки от лицата си маските на преждевременното старчество.

И така, преди да се обожим, трябва да се опитаме да се очовечим. В опита да прескочат именно това стъпало, свети Ириней Лионски виждал греха на първите хора: преди да станат още хора, те поискали да станат богове.

Превод: Златина Каравълчев; Източник: http://www.dveri.bg

Поздрави, наш Слънчев Мечо Пух!


Прочетете Цялата Статия...

Биогорива основни предимства

Биогоривата са възобновими течни или газообразни горива, произведени от растителни или животински продукти (биомаса). Най-разпространените биогорива днес са биодизелът – произведен от маслодайни растения като рапица и слънчоглед, заместител на дизела, и биоетанолът – произведен от захар и съдържащи нишесте растения като цвекло или житни култури, заместител на бензина. Тези два вида течни транспортни горива имат потенциала да заместят петролните продукти, използвани в транспорта.

Биогоривата са изцяло съвместиви за смесване с бензиновите и дизеловите горива, още повече, че смесите могат да се предлагат на пазара от съществуващите бензиностанции. Смесите с до 5 % биогориво са в рамките на установените стандарти за бензина и дизела, използвани от всички автомобили, като е доказано, че по никакъв начин не увреждат двигателите на автомобилите.

Основните предимства на биогоривата са следните:

-Подобряване на енергийната сигурност: Биогоривата могат изцяло да заместят бензиновите и дизеловите горива, без това да се отрази на качеството на горивото. Това ще допринесе за ограничаване на зависимостта от внасяния петрол, чиято цена е твърде нестабилна, тъй като запасите от него започват да се изчерпват.

-Подобряване качеството на автомобилните горива: Биоетанолът има по-високо октаново число от бензина и при тяхното смесване води до повишаване октановото число на сместта. Биодизелът, поради своята специфика, при смесване с дизеловото гориво може да оптимизира изгарянето му, да подобри работата на двигателя и увеличи мощността му.

-Ограничаване изменението на климата: Използването на биогорива води до намаляване емисиите на въглероден диоксид и по този начин подпомага усилията за ограничаване изменението на климата.

Биогоривата съществуват, откакто съществуват и автомобилите. В края на 19-ти век Рудолф Дизел изобретява дизеловия двигател на базата на рапичото масло, а ранните дизелови двигатели са били задвижвани с фъстъчено масло. В началото на 20-ти век Хенри Форд е задвижвал един от своите модели с биоетанол.

В последствие, откриването на големи петролни залежи е задържало бензина и дизела евтини за дълги години, а биогоривата са били забравени. Въпреки това обаче, с последните покачвания на цените на петрола, както и с нарастване на безпокойството от глобално затопляне, предизвикано от емисиите на въглероден диоксид, биогоривата започват да възвръщат популярността си.

Прочетете Цялата Статия...

Страшната сянка на Чернобил

Списание Biology Letters съобщава, че АЕЦ-а в Чернобил продължава да замърсява околната среда. Двадесет и три години след аварията на 26 април 1986г. в радиус от 30 км. около реактора популацията на различни биологични видове е съвсем малка. Учените установили, че колкото по-високи са нивата на радиация, толкова по-малко птици и насекоми живеят и се размножават в радиоактивната зона.

Изследванията се основават на сравнения между райони с и без радиоактивно замърсяване. Аварията се случва на 26 април 1986 г. в АЕЦ „Ленин“ . Провежда се учение за спиране на 4-ти реактор при затруднени условия и тестване на самозахранващата система. Имитира се авария в електропреносната мрежа на Украйна, реакторът не получава захранване и трябва да използва собствената самозахранваща система. Грешки, човешки фактор, неизправност, това са част от многото версии за случилото се. Резултатът: радиоактивни отпадъци, които преминават през Източна Европа, Русия и Скандинавия.

Малко след аварията през 1986 г. беше сложен край на Студената война между тогавашния СССР и САЩ. Аварията в Чернобил неофициално доведе до затопляне на отношенията изток-запад и до сериозни анализи. Изводите от трагедията бяха красноречиви както за пряко така и за косвено засегнатите нации. Чернобил показа категорично на света какви биха били последиците от една дори и малка по мащабите си ядрена война. Само една ракета Р-36М носи рискове от радиоактивен колапс равняващ се на 100 Чернобилски аварии!

И въпреки това човека е и ще си остане странно природно създание. Или по-правилно казано странната „грешка на природата”. Странността е в това, че тази трагедия привлича туристи!? По този повод писателят-фантаст Борис Стругацкий прави следния коментар:

„За мен е непонятно защо хората толкова искат да попаднат на мястото на тази катастрофа. Навярно, от липса на емоции, трябва им андреналин. Е, щом се е появило търсене, значи ще има и предлагане. В това няма нищо удивително.”

Прочетете Цялата Статия...

Защо християните празнуват Великден на различни дати

Православната църква определя датата за празнуване на Великден според Юлианския календар, а католическата църква според Грегорианския. Протестантите честват Великден според местната традиция – на Запад с католиците, а на Изток – с православните. Провославната църква определя по Юлианския календар и времето за честване на всички „подвижни” празници от Великденския цикъл.

За „неподвижните” с точно установена дата православната традиция си служи с т.нар. „поправен” Юлиански календар, коригиран през 20-те години на 20-ти век от гръцки астрономи. От него се ръководят Йерусалимската, Руската и Сръбската православни църкви. Древните халкедонски църкви като арменската празнуват Великден по Грегорианския календар, а някои протестанти – като Петдесетната църква в България – заедно с православните. Така че пълно единство няма нито на Запад, нито на Изток.

Юлианския календар е по-стар и през годините започва да изостава чувствително от астрономическото време. Ето защо през 1582 г. той е реформиран от Папа Григорий, затова новият календар, който коригира изоставането е по-точен и се нарича Грегориански. И православните и католическите свещеници изчисляват по фазите на луната евентуалната дата на празника. Обикновено това е времето на първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

След 1582 г. католическият и православният Великден обикновено не съвпадат. На Запад започват изчисленията за Великден от 21-ви март-денят на действителното пролетно равноденствие, а на Изток – според Юлианския календар – с тринадесет дни по-късно, между 3 април и 8 май. Когато пълнолунието след астрономическото пролетно равноденствие се падне след 4 април, и на Изток, и на Запад честват Великден на една дата.

Ако обаче пълнолунието се случи между 21 март и 4 април, на Запад празнуват Великден много по-рано от православната църква. Най-често източноправославните християни празнуват Възкресение една седмица след католиците. Понякога тази разлика достига до цял месец. Друга причина за различните дати е това, че на Запад празнуват Великден дори и ако неделята след пълнолунието след пролетното равноденствие съвпадне с еврейската Пасха. Католическият Великден не се влияе от деня на Пасха.

Православният Великден е винаги след еврейската Пасха. Затова в този случай Православната църква определя дата за празнуване на Великден следващия неделен ден (след еврейската Пасха). Очевидно е, че се стремят да се придържат ъм последователността на събитията около разпъването, погребването и възкресението на Исус. Тези събития са станали в дните около еврейския празник Пасха/ Песах, честващ Изхода на евреите от Египет.

Според евангелията Исус въкръсва след Пасха, затова и християнския празник е в зависимост от еврейския. Тъй като те се придържали към лунния календар, Пасха е била подвижен празник, съответно и Великден променя датата си. Различията между двете църковни традиции за честването на Великден пораждат интереса и стремежа да се намери възможност за определяне на обща дата за отбелязване на този християнски празник. Порблемът за установяване на обща дата на Великден вълнува църковните водачи от десетилетия.

През 1975-та г. и през 2001 г. Римокатолическата църква предлага датата да не се мести из петседмичния период, а да се фиксира на „неделята след втората събота на април”. Тази идея скоро е изоставена. През 1997 г. на среща в Алепо, Сирия, представители на всички църкви се съгласяват, че датата трябва да се определи на базата на първоначалния принцип, като се използва астрономичска информация за определяне деня на пролетното равноденствие.

Алгоритъма за определяне на Великден е изведен от немския математик Гаус. В модифицирания вариант на този алгоритъм се определя колко дни след 21 март (по Юлианския календар) е Православният Великден. В Провсловната църква има две течения Българската провославна църква използва от 1968 г. Новия стил, за разлика от повечето други православни църкви – руската, сръбската.

Според стария стил се използва Юлианския календар за определяне на всички църковни празници. Според новия стил Юлианския календар се използва за определяне датата на Великден и на празниците свързани с него („подвижните” празници), Грегорианския се използва за фиксираните. Така Коледа е на 25-ти декември (по Грегорианския календар) и съвпада с католическата Коледа, докато великденските дати обикновено се разминават.

Препоръчваме още:

Езическите корени на Великден

Прочетете Цялата Статия...

Мъдрият просяк

Живял някога в едно село беден човек, който всеки ден неуморно обикалял съседните села да проси милостиня. Така след време събрал много ориз. Веднъж селяните го попитали: - Ти вече не си беден. Кажи какво правиш с толкова много ориз?
- Деля го на четири – отговорил просякът. – Едната част давам на дявола, другата - в заем, третата хвърлям в реката, а четвъртата оставям в храма - дар на бога.

Всички били много очудени от отговора му и започнали да го разпитват:- Къде е този дявол и кой е този, който взема назаем от просяк? В коя река хвърляш ориза? На кой храм правиш дарение?
Но просякът не им казал нищо повече. Тогава селяните много се ядосали, хванали го и го закарали при царя. Царят му заповядал да говори и той не можел да не му се подчини.

- Царю - казал той, - Дяволът е жена ми. Тя нищо не работи, само яде и спи. За да насищам лакомията й, трябва непрекъснато да прося.
- А кой взема заем от тебе? – попитал царя.
- Втората част от ориза е за сина ми. Сега той е малък, а моите крака още вървят и мога да го храня. Но утре, когато порастне, а аз остарея, той мене ще храни. Та ето за какъв заем говорех.

- Ами какво значи, че хвърляш в реката третата част от ориза? – попитал пак царят.
- Имам малка дъщеря - казал пак просякът, - за която трябва да се грижа. Но когато порастне, тя ще се омъжи и ще ме напусне . Е, царю, кажи, оризът, който й давам, не е ли като хвърлен в реката?

Накрая царят попитал:
- А в какъв храм и на кой бог оставяш последната част от ориза?
- Царю, този храм е моето тяло, а богът душата ми. Ако за тях не се грижа, как ще имам сили да живея?
Царят много харесал отговорите на просяка. Той го възнаградил богато и го пуснал да си върви.

Индийска народна приказка

Прочетете Цялата Статия...

Автобиография

(откъс от “География”)
Бранислав Нушич

В нашата гимназия имаше един глобус, който с години бе стоял на шкафа в кабинета на директора и който изглеждаше така мизерно, че да ти е жал просто да го погледнеш. Оста му беше така изкривена, че при опитите той винаги се въртеше не точно така, както учителят ни убеждаваше, че се върти Земята. Северна Америка беше покрита с едно огромно мастилено петно и ние бяхме убедени, че там именно е Черно море.

А там, където трябваше да бъде Африка, имаше една огромна дупка и ние не можехме да разберем дали това са следи от разкопките на англичаните, които са търсели фараонските гробници, или някаква американска експедиция се е спускала в недрата на земята, следвайки напътствията на Жул Верн.

Най-вероятното бе, че учителите са разисквали по време на междучасията въпросите на текущата политика, използувайки глобуса като аргумент.Поради липса на глобус учителят използуваше главата на нашия съученик Сретен Йович, който наистина беше такъв главчо, че приличаше на истински подвижен глобус.
— Ела тук, Сретене — започваше той например урока за деня и нощта. — Излез и застани тук до прозореца, така че да те огрява Слънцето.

Глобусът ставаше от третия чин и заставаше край прозореца.
— Ето виждаш ли, като обърнеш дясната си страна към Слънцето, цялата дясна половина на главата ти е осветена, докато другата не е. Така ли? Хайде сега обърни лявата си страна към Слънцето. Ето сега лявата страна е осветена, а дясната не е.

По същия начин върху Сретеновата глава ни бе обяснено и какво представляват полюсите.
— Ето тук, виждате ли — и учителят слагаше показалеца си на Сретеновото теме, — тук е Северният полюс. Тук е вечна зима, никога нищо не цъфти. Всичко е измряло или ако е останало нещо, то е хилаво. Това са впрочем неизследвани пространства.

Друг път пак на Сретеновата глава той ни обясняваше маршрута на един пътешественик, който, за да потвърди от любов към географията четвъртото правило за кълбовидността на Земята, тръгнал от една точка, вървейки все в една и съща посока, и стигнал пак там, откъдето е тръгнал.

— Взимаме, значи, носа за изходен пункт — тук той слагаше показалеца си на Сретеновия нос и го насочваше, влачейки нокътя си по лицето, към лявото ухо — и се отправяме на изток, тоест в оная страна на света, от която изгрява Слънцето. След това… Сретене, да си измиеш ушите, пълни са с кал, като че ли си излязъл от кочина… след това обикаляме земното кълбо и стигаме до противоположната страна на света… още миналия път ти казах, Сретене, да острижеш тая коса…

Макар че там, на противоположната страна на света, живеят диваци… аз няма повече да цапам пръстите си с тая твоя мръсна коса… Това е тая страна, където е нощ, когато у нас е ден, и обратно — където е ден, когато у нас е нощ. След това продължаваме по-нататък и по-нататък, минаваме през дясното ухо на Сретен и пак вървим все нататък и нататък и ето ни на Сретеновия нос, откъдето тръгнахме.

Понеже учителят използуваше Сретен за глобус, ние всички много го уважавахме. Изглеждаше ни като истинско училищно пособие и толкова бяхме свикнали с това, че главата му наистина ни приличаше на глобус, представляващ земното кълбо.

Неговата рошава коса ни напомняше гъмжащите от диви зверове джунгли; челото му ни наподобяваше изораните египетски равнини; носът му ни приличаше на недостъпен връх — хималайски, а двете реки, които изтичаха от носа и се сливаха малко преди да се влеят в устата — на Тигър и Ефрат.

Нашата представа за главата на Сретен като истински глобус беше толкова силна, че когато веднъж Станко Милич му разби главата и учителят го запита защо е направил това, той отговори:— Учех си урока по география.

Тогава учителят пусна в обръщение главата на същия тоя Станко Милич, но не толкова заради нагледното обучение, колкото да ни внуши респект — да не смеем да повреждаме учебните пособия. Защото не може да се захвърли Сретен с разбита глава върху шкафа в канцеларията на директора като стария глобус я.

А трябва да кажа, че нашият учител по география имаше доста тежка ръка и твърде често си служеше с нея. Докато разказваше за земните неща, за реките, планините, езерата и моретата — все някак минавахме, но щом се докопа до небето и небесните тела, започна така да размахва ръце и да ни удря такива плесници без всякаква причина, че на нас ни се струваше, че на небето стават междупланетни катастрофи.

Така например веднъж, като предаваше урока за затъмненията, той ни изкара трима души пред дъската. Най-напред извика най-високия между нас, Живко, на когото бяха вече наболи и мустачки, та учителите го съветваха да се ожени. Извика го и го постави така, че да може всички да го виждаме.

— Макар че ти иначе си магаре, Живко, сега ще представляваш Слънцето. След това се обърна към класа:
— Внимавайте добре, главата на Живко е Слънцето. Тя осветява и Земята, и Луната. Земята ще бъде както и друг път главата на Сретен, а за Луна ще ни послужи ето този малкият, от втория чин. Този малкият от втория чин бях аз.

— Добре, вижте сега, деца. Когато Слънцето е там, където е сега Живко, а Земята там, където е Сретен, и Луната там, където е тоя малкият, тогава Слънцето изпраща своите лъчи и осветява и Земята, и Луната. Така ли е?

Всички мълчат, понеже не могат да разберат как Живко осветява и с какво осветява.
— Обаче — продължава учителят — в своя път около Слънцето Земята се оказва в един момент между Слънцето и Луната… ето така! — и той ни построява в една редица — Живко, Сретен и на края мене. — Сега, както виждате, тоя главчо Сретен е засенчил оня малкия и Живковата светлина не може да го освети. Вследствие на това настъпва лунно затъмнение. Разбрахте ли?

— Аз не разбрах — промърмори Живко, източникът на светлината.
Обстоятелството, че не е разбрал точно този, който трябва да даде светлина на другите, разгневи учителя и той му плесна такъв шамар, че бедният Живко получи, изглежда, съвсем нагледна представа за затъмнението, защото веднага добави, мигайки с очи:— Сега разбрах!

И разбра не само той. Всички ние си изяснихме защо тоя раздел от географията се нарича физическа география.
Още по-лошо стана положението, когато започнахме да изучаваме устройството на слънчевата система.

— Да излязат ония планети от миналия час — каза учителят.
Тези планети бяхме Живко, Сретен и аз.
— Ти, Живко, както е известно, си Слънцето. Застани тук и тихо, мирно и спокойно се върти около себе си!

— Ти, Сретене, също ще се въртиш около себе си, но въртейки се около себе си, ще тичаш и около Живко, който, както знаеш, представлява Слънцето.
След това постави и мен на мястото ми.
— Ти си Луната. Ти първо ще се въртиш около себе си. Въртейки се около себе си, ще се въртиш и около Сретен, а заедно с него ще се въртиш и около Слънцето, тоест около Живко.

След като ни даде тези разяснения, той взе пръчката и застана встрани като звероукротител, готов да чукне по главата всекиго от нас, който сгреши. И започна под негово ръководство едно въртене, едно тичане — бог да ти е на помощ. Върти се Живко около себе си, върти се бедният Сретен около себе си и около Живко, въртя се и аз около себе си и около Сретен и двамата заедно тичаме около Живко. Още преди да направим както трябва първия кръг, и на тримата ни се зави свят и се сгромолясахме на земята.

Най-напред паднах аз в качеството си на Луна, върху мен се стовари Земята, а върху нея — Слънцето. Получи се такава купчина, че не можеш да разбереш къде е Луната, къде Слънцето, къде Земята. Виждаше се само тук да стърчи един крак на Слънцето, там носът на Земята или задникът на луната. И докато ние охкахме, учителят стоеше гордо над тая купчина и обясняваше на останалите ученици устройството на слънчевата система и движението на небесните тела във вселената.

Можете да си представите каква паника настана между нас, когато, завършвайки тоя урок, учителят ни каза: — Следващия път ще ви обясня какво представлява вулканът.
Запознати вече с начина, по който той така усърдно прилагаше метода на нагледното обучение, ние бяхме сериозно загрижени на кого ли от нас ще се падне следващия час да бълва огън.

Превод Боян Ничев

CV на Полумлад новинар

Прочетете Цялата Статия...